Решение № 3980 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7349/2013 г.

Решение № 3980 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7349/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Владислав Асенов Илиев, чрез пълномощника му адв. Любен Иванов против решение от 05.04.2013 г. по адм. дело № 35/2013 г. на Административен съд град Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-32/24.01.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Видин. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Районно управление "Полиция" - Видин, в писмени бележки оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Видин е била заповед № з-32/24.01.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Видин, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца, за неизпълнение на разпоредбите чл. 6 и чл. 13 от Инструкция Iз-2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, изразяващи се в това, че на 09.01.2013 г. касаторът заедно с инспектор Тодор Петров и гл. полицай Люсиен Асенов е посетил сигнал в с. Новоселци за извършена кражба, като по случая не е заведена преписка, като за тези си действия Илиев не е докладвал по съответния ред и не е изготвял писмен документ за завеждане по случая, което деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за това, че е посетил сигнал в с. Новоселци за извършена кражба, като по случая не е заведена преписка, като за тези си действия Илиев не е докладвал по съответния ред и не е изготвял писмен документ за завеждане по случая, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Освен това заповедта на началника на РУП - Видин е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. Съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуални правила по издаване на заповедта. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отрича дисциплинарното нарушение, но се твърди, че не е установена вина на жалбоподателя. От фактическа страна е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 6 от Инструкция Iз-2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, която задължава всеки служител на МВР, приел лично или получил от различни източници съобщение за извършено престъпление незабавно да го предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране по реда на тази инструкция, както и на чл. 13, ал. 1 от същата, който задължава служител на МВР, непосредствено установил признаци на извършено престъпление от общ характер да съставя незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистриране в регистър образец 1. В тази връзка административният съд обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя, като е приел, че от дадените от него обяснения и рапорт, същият бил е наясно с реда за регистриране на заявителски материали за престъпления от общ характер, още повече че предвид естеството на изпълняваните служебни задължения, това е рутинна дейност. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че за него не възникнало задължение да докладва за извършеното престъпление по съответния ред, тъй като съобщението не получено лично от него, а от Тодор Кирилов Петков. В разпоредбата на чл. 6 от Инструкция I-з-2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер е предвидено задължение за всеки служител на МВР, приел лично или получил от различни източници съобщение за извършено престъпление незабавно да го предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране по реда на тази инструкция, като видно от писмените доказателства приложени по делото за служителя в случая е налице втората хипотеза, при която той не е получил сигнала лично, но е узнал за него и е посетил мястото на извършената кражба в с. Новоселци, като за него е възникнало задължение незабавно да го предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране по съответния ред и неизпълнението на тези задължения правилно е отчетено от дисциплинарно-наказващия орган, като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Доводите, които се правят в касационната жалба по отношение на законосъобразността на Инструкция № I3-2843/29.11.2010 г. са ирелевантни за настоящето производство, поради което съдът не следва да се произнася по тях. Касаторът, като служител в МВР е длъжен да се запознае с нормативните актове, свързани със служебните му задължения, поради което не може да черпи права от незнанието на същите. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция, поради което касаторът следва да заплати на същия юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,