Решение № 11286 от 8.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на Метал инвест 2016 ЕООД, [ЕИК], гр. Благоевград, [ адрес ], представлявано от И. Благов, чрез адв. Пешев, срещу Решение 2154/09.12.2021 г. на Административен съд Благоевград, поправено с Решение 299/18.02.2022 г., постановени по адм. дело 677/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22000120003358-091-001/24.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 921/21.06.2021 г. на директора на дирекция ОДОП София в частта, с която в тежест на Метал инвест 2016 ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 11738,07 лв. и лихви за забава 3025,47 лв. за данъчни периоди м. 07.2017 г., м. 08.2017 г., м. 10.2017 г., м. 11.2017 г., м. 01.2018, м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 05.2018 г., м. 06.2018 г., м. 07.2018 г., м.08.2018 г., м. 09.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г., м. 04.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г. и м. 02.2020 г. Въведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК за неправилност на решението, аргументирани с доводи, че законодателят не е дефинирал понятието разходи, несвързани с дейността , поради което то следва да се разбира в общоприетия му смисъл чл. 46 ЗНА и чл. 37, ал. 2 и 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА. Поддържа се, че съдът е игнорирал договора за наем, сключен между касатора и Флора креатив ЕООД и счетоводното отразяване на разходите, произтичащи от него. Търговецът е посочил доказателства за необходимостта да ползва офис извън седалището си за водене на преговори, съхраняване на документация, извършване на презентации, които установяват, че макар наетият имот да е с жилищно предназначение, се е ползвал от дружеството като офис в гр. София. Касаторът се позовава на Решение 1121/14.07.2022 г. на ответника, с което е отменен издаден спрямо наемодателя на дружеството ревизионен акт, съдържащ констатации и изводи относно съществуването на наемно правоотношение между Метал инвест 2016 ЕООД и Флора креатив ЕООД. По тези съображения се инвокира искане за отмяна на решението и за отмяна на ревизионния акт в оспорената част, както и за присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция ОДОП София, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността й и претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-22000120003358-091-001/24.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 921/21.06.2021 г. на директора на дирекция ОДОП София в частта, с която в тежест на Метал инвест 2016 ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 11738,07 лв. и лихви за забава в размер на 3025,47 лв. за данъчни периоди м. 07.2017 г., м. 08.2017 г., м. 10.2017 г., м. 11.2017 г., м. 01.2018, м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 05.2018 г., м. 06.2018 г., м. 07.2018 г., м.08.2018 г., м. 09.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г., м. 04.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г. и м. 02.2020 г., при следните фактическите установявания: Вписаното в ТР на 19.02.2016 г. Метал инвест 2016 ЕООД с капитал 100 лв. е с предмет на дейност механично обработване на метал, осъществяван в арматурен цех в гр. Благоевград, ул. Покровнишко шосе , база Зиенто по силата на договор за наем, сключен на 01.03.2016 г. с Инкомс Иенто ЕООД. Средносписъчният състав на назначените по трудов договор служители на дружеството е 12 души, заемащи длъжности арматурист /8/, технически организатор /1/, монтьор ремонт на машини и оборудване /1/, счетоводител /1/, секретар /1/ и чистач-хигиенист. Между касатора и Флора креатив ЕООД на 01.01.2017 г. е сключен договор за наем с предмет временното /за срок от 3 години/ и възмездно /срещу месечна цена от 1000 лв./ ползване на следния недвижим имот: сграда със застроена площ 134,50 кв. метра, намираща се в поземлен имот в гр. София, район Витоша , кв. Бояна, УПИ XVII-684, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1943.1311. С Анекс 1/01.07.2019 г. към договора е изменена месечната наемна цена на 4000 лв. с ДДС. От дружеството са представени доказателства за заплащането на електрическа енергия съобразно чл. 9, ал. 2 от договора за периода м. 12.2018 г. м. 05.2019 г. В нотариален акт [заличен текст ], наетият имот е описан като двуетажна монолитна жилищна сграда с разгъната площ от 309 кв. м. с хоризонтално пространствено разпределение подземен етаж, състоящ се от еднораменна вътрешна стълба, два обслужващи коридора, котелно помещение, фитнес помещение, сауна, баня с тоалетна; първи надземен етаж, състоящ се от входно антре, два обслужващи коридора, една спалня, кухня, дневна с трапезария, зимна градина, дрешник и баня с тоалетна; втори надземен етаж, състоящ се от два обслужващи коридора, една спалня, две детски стаи, кабинет, две бани с тоалетни и дрешник. В обяснения пред ревизиращите управителят на Метал инвест 2016 ЕООД заявил, че имотът е ползван във връзка с командировки, семинари на работниците и бизнес срещи, свързани с дейността на дружеството, но не са представени изискани от органите по приходите доказателства за провеждане на работни срещи, фирмени събития, семинари, текущо отчитани разходи за консумативи като водоснабдяване, електрическа енергия. При тези данни ревизиращите заключават, че наетият имот не е използван от касатора за извършване на последващи облагаеми доставки и не обслужва търговското му занятие, поради което и на основание чл. 69 вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по фактурите, издадени във връзка с наемния договор. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, Административен съд Благоевград е акцентирал върху описанието на наетия имот в нотариалния акт жилищно предназначение, наличие на фитнес помещение, спални и детски стаи, липсата на данни за преустрояването на имота, за да бъде той подходящ за бизнес цели. Позовал се е на липсата на доказателства, че служители на Метал инвест 2016 ЕООД са се помещавали /работили/ в него. Според ценените със засилена критичност от съда показания на св. Шекерлийска и Белчев те са пребивавали в имота не повече от 10-15 пъти, винаги в присъствието на управителя Благов за целия период на договора от 2 години и 6 месеца, а Белчев не е посетил други помещения извън заседателната зала на първия етаж. Съдът е отбелязал и липсата на осчетоводени от касатора разходи за електрическа енергия, вода, телефон, интернет и др. в разрез с поетото задължение по чл. 9, ал. 2 от наемния договор с изключение на разходите за електроенергия за периода м. 12.2018 г. м. 05.2019 г. по фактура 32/01.07.2019 г. Най-сетне, не са ангажирани доказателства за проведени в имота семинари /с лектор/и, участник/ци/, тийм билдинги, бизнес разговори, командировки. По тези съображения е постановено отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Решението е правилно. По силата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е доказано, ползването на наетия имот да е свързано пряко и непосредствено с икономическата дейност на дружеството така както тя бе очертана по-горе. Съгласно съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС при сделка, състояща се в получаването на услуга, каквато е наемането на дълготраен актив, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност. Т.е., счита се, че нает имот се използва за целите на облагаеми сделки на данъчно задълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този имот и икономическата дейност на данъчно задълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка (т. 64 от решение по дело C-118/11 на СЕС). Действително, в цитираното решение е разгледан наем на автомобили, но доколкото същите и недвижимостите представляват материални активи, тълкувателните насоки са относими и към разглеждания случай. Обратно на поддържаното в касационната жалба, законосъобразно административният съд е приел, че в тежест на жалбоподателя в производството е да докаже всички положителни предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, включително посочения положителен факт с правно значение и това му задължение е по общите правила на доказателствената тежест, според които този, който твърди положителни факти, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици, е длъжен да ги докаже. Именно положителните факти на използване на процесния имот в икономическата дейност на дружеството не е доказана. Недостатъчни, в тази връзка, са депозираните от свидетелите Шекерлийска и Белчев сведения за спорадично използване на помещение от жилищния имот за служебни цели при липса на всякакви обективни данни за действителния начин на това използване. С основание съдът е взел предвид, че не е доказано изпълнението на конкретни задачи, семинари, празненства, преговори в място на провеждане в наетия имот, за да се обоснове пряка и непосредствена връзка между неговото ползване и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Съдът е изложил убедителни мотиви и относно непризнаването на събраните гласни доказателства относно спорния факт. От касатора не са представени доказателства за командироване на служители извън седалището на дружеството на конкретни дати, с определени задачи, за цели, свързани с дейността на дружеството. Няма осчетоводяване на съпътстващи ползването на всяка недвижимост разходи от дружеството. При тези фактически установявания, обосновано и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е потвърдил РА относно посочените задължения за ДДС и лихви. Този извод не се променя от представеното пред настоящата инстанция решение на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК, с което е отменен издадения спрямо наемодателя на касатора ревизионен акт. В случая между страните не е спорно, че процесните доставки на услуги са реално извършени, а противоречивите позиции на страните по делото се концентрират върху въпроса налице ли е ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, за да не се признае на ревизирания правото на данъчен кредит, приспаднат на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. При този изход на спора право на разноски за настоящата инстанция има само ответникът по касационната жалба, каквито му се присъждат в размер на 1726,29 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение