Решение № 7836 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14920/2012 г.

Решение № 7836 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14920/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Район "Нови Искър" - СО против решение № 2121 от 21.04.2012 г. по адм. дело № 5876/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № РД-09-283 от 27.05.2010 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответниците Мая Николова, Йорданка Тодорова, Симеон Стоименов, Ангелина Василева, Емилия Аврамова, Благойка Добрева, Павел Стоичков, Жанета Василева и Ирена Василева оспорват жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема за незаконосъобразна оспорената заповед, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК във връзка с подадена жалба до АССГ са оттеглени предходни заповеди за изменение на кадастрален план. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правомощието на административния орган да оттегли сам издаден административен акт по реда на чл. 91, ал. 1 АПК възниква при наличието на оспорване по административен ред пред по-горестоящ административен орган. Такова не е законово уредено за актовете, издадени по ЗКИР. При оспорване на такъв акт пред съда, приложима е разпоредбата на чл. 156 АПК. Последната изисква съгласие на останалите ответници (лицата, за които актът е благоприятен) като условие за оттегляне на оспорения пред съда акт. Извършеното с оспорената заповед оттегляне е в нарушение на тази норма и правилно е отменено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Решението е правилно и в частта за присъдените разноски. До края на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, касаторът не е направил искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение и съдът няма правомощие сам да го направи. Освен това размерът от 800 лв. за платеното възнаграждение не е прекомерен с оглед обстоятелството, че е за процесуалното представителство на 4 лица. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,