Решение № 4772 от 9.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. К. А. против Решение 7927/21.10.2024 г., постановено по адм. дело 91/2024 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира възстановяване на сторените разноски. Ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Бургас /ОД на МВР -Бургас/, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и обосновава становище за правилност на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението, като правилно, следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С посоченото по-горе решение, Административен съд Бургас е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Л. А. срещу ОД на МВР Бургас за причинени неимуществени вреди за сумата от 500 лв., като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 2 000 лв. Административният съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лева, за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно приложена принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи по силата на Заповед за полицейско задържане за 24 часа, рег. 431зз-140 от 21.05.2020г. Съдът е установил, че на 21.05.2020 г. в 8:00 ищецът е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Задържането било разпоредено със заповед рег. 431зз-140от 21.05.2020г .издадена от ОР при Първо РУ гр. Бургас. Ищецът е освободен същият ден в 18:15ч. Установено е, че заповедта за задържането на ищеца е отменена като незаконосъобразна от съда с Решение 573 от 03.06.2020 г. на Бургаски районен съд, което е оставено в сила с решение постановено по адм. дело 1299/2020 г. на АС- Бургас. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора. Изслушани са и свидетелски показания. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което приел, че исковата претенция е доказана по основание, но не и по размер. С оглед на което уважил частично исковата молба на Л. А.. Присъдил и разноски съобразно отхвърлената част от иска. Решението е частично неправилно. По делото няма спор, че в резултат на Заповед за полицейско задържане за 24 часа, рег. 431зз-140 от 21.05.2020г. А. е престоял в мястото за задържане. Няма спор, че заповедта за задържане е отменена с влязло в сила съдебно решение. Спорът се състои в това, претърпял ли е ищецът вреди от незаконното задържане и съответно дължи ли му се обезщетение за това и в какъв размер. В тази връзка са обосновани и правилни изводите на първоинстанционния съд, че самият факт на незаконно задържане поражда неимуществени вреди, защото нарушава основното право на свобода и защото може разумно да се приеме, че всяко лице би изживяло стрес и безпокойство при незаконосъобразно задържане. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за едно денонощие, още и в унижение, неудобство, страх и притеснение. В този смисъл действително е налице основание за уважаване на иска. Неправилна е преценката на административния съд досежно определения размер на присъдените неимуществени вреди и техния интензитет. Настоящият състав счита, че присъденият размер на обезщетение не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, за да се намери паричният еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Относно размера на неимуществените вреди, настоящата съдебна инстанция счита сумата от 500 лв. за необосновано занижена. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. В правната теория и съдебната практика се приема, че в понятието неимуществени вреди" се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване. Както се посочи вече, самото фактическо задържане и ограничаване на основни права на ищеца, предпоставят основателността на претенцията за обезщетение. Настоящата инстанция, като съобрази константната съдебна практика по подобни дела и размера на присъжданите по тях обезщетения, намира, че присъденото обезщетение следва да се определи в размер на 1000 лева. От друга страна размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, поради което правилно исковата претенция е отхвърлена над сумата от 1000 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева. Ищецът все пак е освободен още същия ден, като е престоял в ареста около 10 часа. По изложените съобпражения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 500.00 лв. до р азмера от 1000.00 лева, кяато вместо него бъде постановено друго, с което ОД на МВР Бургас бъде осъдена да заплати на Л. К. А. допълнително сумата от 500.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата обжалвана част решението като законосъобразно и плавилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Л. А. следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски, съобразно с уважената част от иска, в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лв. държавна такса. Следва да бъдат присъдени и допълнително 250 лева за сторените разноски пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение,/ общо в размер на 555 лв./. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение