Решение № 10903 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 351/2019 г.

Решение № 10903 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 351/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ВиК Сливен" ООД, чрез адвокат С. Рафаилов, против решение № 2063/29.10.2018 г. по адм. д. № 1904/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район", редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище. Ответникът по касационната жалба – община Котел, редовно призован, чрез адв. Георгиева изразява становище за неоснователност по жалбата, моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че е неоснователен доводът за неправилно приложение на материалния закон, и процесуалните правила. Смята, че решението на съда е законосъобразно и правилно, тъй като решението на БДЧР е издадено от компетентен орган при спазване на материалния закон, при липса на извършени съществени процесуални нарушения. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна Производството пред административния съд е образувано по жалба на "ВиК Сливен" ООД срещу Решение № 41/07.06.2017 г. издадени от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 2, чл. 46, ал. 1, т. 3 б. "б" вр. § 1, ал. 1, т. 91 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите е изменено и допълнено Разрешително № 23140021/04.07.2011 г. изменено с Решение № 951/13.07.2012 г., продължено с Решение № 1599/07.07.2015 г. за ползване на воден обект: река Котленска, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град Котел. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че съгласно чл. 72, ал. 1 ЗВ изменение на разрешителното може да се извършва: служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73 – т. 1 или по молба на лицето, в полза на което е предоставено – т. 2. В случаите по чл. 72, ал. 1, т. 2 органът по ал. 1 проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. В Решение № 41 е посочено, че изменението е по молба на община Котел, на която е предоставено разрешителното – т. е. издадено е на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Няма спор между страните, че Разрешително № 23140021/04.07.2011 г. е издадено от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" в рамките на компетентността, която има по силата на чл. 51, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" е издател и на последващите актове за удължаване на срока на разрешителното и т. н. Решението е правилно и законосъобразно. Доказателствата по делото установяват, че община Котел е титуляр на Разрешително № 23140021/04.07.2011 г. за ползване на воден обект– река Котленска за заустване на отпадъчни води от канализационната система в града в повърхностни води и именно като лице, на което е предоставено това разрешително, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, е депозирала заявление вх. №РР-4146/25.11.2016 г. до издалия го орган - директора на БДЧР с молба за изменението му. С оспореното Решение № 41/07.06.2017 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" е изменено и допълнено Разрешително № 23140021/04.07.2011 г. изменено с Решение № 951/13.07.2012 г., продължено с Решение № 1599/07.07.2015 г. за ползване на воден обект: река Котленска, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град Котел. При тези данни правилен е изводът на съда, че е неоснователно оплакването на жалбоподателя за издаване на разрешително от некомпетентен орган. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 2/8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване е посочено, че изменение, продължаване, прекратяване и отнемане на разрешителните за заустване се извършват по реда и при условията на глава четвърта, раздели III и IV от Закона за водите. Решението е издадено в изискуемата писмена форма административният орган е издал акта във вид, който е съобразен с образеца – приложение № 2 към чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2011 г. В решението са посочени подробно фактическите установявания на издателя му, както и правните разпоредби с оглед на които е постановено - чл. 72, ал. 1, т. 2, чл. 46, ал. 1, т. З, буква "б" във връзка с § 1, ал. 1, т. 91 и чл. 52, ал. 1, т. 4 и от Закона за водите. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила по издаването на обжалваното решение. От доказателствата по делото съдът обективно е установил, че община Котел е титуляр на Разрешително № 23140021/04.07.2011 г. за ползване на воден обект – река Котленска за заустване на отпадъчни води от канализационната система в града в повърхностни води и именно като лице на което е предоставено това разрешително, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, е депозирала заявление вх. №РР-4146/25.11.2016 г. до издалия го орган - директора на БДЧР с молба за изменението му. От община Котел са изпълнени указанията и е предоставена информация за предвидените мерки за изграждане на ПСОВ и външен канализационен колектор и доизграждане на канализационната мрежа на град Котел, с извадки от краткосрочната инвестиционна програма за територията на "ВиК Сливен" ООД и от Общинския план за развитие на община Котел за периода 2014-2020 г. Във връзка с поисканите изменения и в изпълнение на изискванията на ЗВ са представени доказателства, че са заплатени установените с окончателен акт като дължими годишни такси по разрешителното. Правилно е приел съда и че са неоснователни твърденията на жалбоподателя за нередовно уведомяване за започналото производство, тъй като съгласно уведомлението за доставяне приложеното по първоинстанционното дело писмото изведено на 03.02.2017 г. с изх. №РР-4201/3 и изх. №РР-4202/3 издадено от директорът на БД "Черноморски район" до "ВиК-Сливен" ООД-Сливен, което е получено във дружеството на 06.02.2017 г. съгласно известието за доставянето му, административният орган го е уведомил, че в БДЧР са постъпили на 25.11.2016 г. заявления от титуляра на разрешителните за заустване на отпадъчни води - община Котел, с искане за изменение на условията в тях на основание сключения договор от 26.02.2016 г. между "ВиК-Сливен" ООД-Сливен и Асоциацията. Обоснован е изводът на съда, че са изпълнени условията в това разрешително и след като е взето предвид, че са налице и останалите предпоставки за изменението му, правилно и законосъобразно е уважено искането на титуляра и е издадено решение за изменение и допълнение. Настоящата инстанция напълно споделя извода на съда, че с Решение № 41/07.06.2017 г. административният орган не е създал задължения на дружеството, а е допълнил данните и изменил условията в действащото разрешително за заустване на канализационната система на град Котел в повърхностен воден обект изцяло съобразно клаузите на сключения на 26.02.2016 г. договор АС-01-00017 на между Асоциацията по ВиК на обособена територия обслужвана от "ВиК-Сливен" ООД - гр. Сливен и "ВиК-Сливен" ООД-гр. Сливен, с който е предоставено на "ВиК-Сливен" ООД - гр. Сливен като оператор изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи от които се състоят ВиК системите и съоръженията на обслужваната от него територия, в която попадат и ВиК системите и съоръженията със съответните условия и задължения. Напълно се споделят и мотивите, че Решението е издадено в съответствие с целите в чл. 2 и чл. 2а от Закона за водите - да се осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и опазване здравето на населението, чрез създаване на условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване, за намаляване на замърсяването на водите и тяхното опазване. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноски съгласно представения договор за правна помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, ІІІ отделение