Решение № 16180 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2012 г.

Решение № 16180 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от ДФ (Държавен фонд) "ЗЕМЕДЕЛИЕ" гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от изпълнителния директор чрез пълномощника Тихомир Ламбев, срещу решение № 1735 от 30.03.2012 г. по адм. дело № 9507/2010 г. по описа на АССГ (Административен съд - София град), II-ро отделение, 29 състав, което е образувано по жалба на ЕТ "Картел-Нотю Добрев" срещу Заповед № 01 - РД/2377 от 16.08.2010 г. - отменена. Касационният жалбоподател счита, че постановеното решение е неправилно поради необоснованост и моли да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебни разноски. Заявява, че по процесната мярка 121 се одобрява бюджет в точно определен размер и в рамките на този бюджет Република България е имала правната възможност да извърши финансиране на всички допустими заявления по мярката за всички приеми до края на ПРСР 2007 - 2013 г., обаче предвид големия интерес на земеделските производители за кандидатстване по мярката, одобреният финансов ресурс /за негарантирания бюджет/ се е изчерпал още за заявленията, подадени след август 2009 г. Затова счита, че дори и да е било извършено класиране, то при напълно изчерпан негарантиран бюджет по мярка 121 за периода на действието на ПРСР, същото е безпредметно и обезсмисля както класирането, така и прави невъзможно получилите отказ от финансиране кандидати да бъдат подпомогнати по време на цялото действие на ПРСР. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез друг надлежно упълномощен процесуален представител - ю. к. Георгиева, касаторът поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар. От ответника - Едноличен търговец с наименование "КАРТЕЛ - Н. ДОБРЕВ", гр. Стражица, с представител Нотю Добрев Добрев, чрез адв. Малина Николова - ВТАК е постъпил писмен Отговор, в който се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и се моли постановеният съдебен акт като правилен и обоснован да бъде потвърден. Заявява се претенция за разноски по приложен списък в размер на 200 лева. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес от оспорването и в предвидените в чл. 211 АПК срокове. Решението, с което първоинстанционният съд е отменил заповед № 01-РД/2377/16.08.2010 г. и изпратил преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила /чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК/. Процесният акт е незаконосъобразен, а касационната жалба е неоснователна. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1735 от 30.03.2012 г. по адм. дело № 9507/2010 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 29 състав ОТМЕНЯ заповед № 01-РД/2377/16.08.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне в срок от 1 (един) месец от влизането на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изложеното в мотивите по-горе. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал след преценка на основание чл. 168, ал. 1 АПК, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на които процесната заповед е в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По-конкретно съдът е посочил, че отказът за финансиране поради недостатъчен бюджет по мярката, което в случая е основанието за издаването на оспорената заповед, е основан на погрешната констатация за липса на бюджет. Задължение на административния орган съгласно чл. 35 АПК е да изясни фактите и обстоятелствата от значение за акта, чието издаване се подготвя. В случая, независимо от причините, разглеждането на заявленията от V прием е било преустановено въз основа на информация, която е била невярна. Съдът е приел, че процесният отказ е незаконосъобразен, като е посочил, че е ирелевантен моментът, в който административният орган е установил допуснатите грешки в изчисленията. Затова е счел, че заповедта следва да бъде отменена, а преписката изпратена за новото й разглеждане от административния орган, който след като извърши класиране, да извърши проверка по реда на класиране, достатъчни ли са средствата за подпомагане на процесното заявление и постанови съответен акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваната пред Административен съд София - град (АССГ) заповед № 01-РД/2377 от 16.08.2010 г., Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" отказва да бъде финансирано заявлението за подпомагане на кандидата ЕТ "КАРТЕЛ-НОТЮ ДОБРЕВ", с идентификационен номер - № 04/121/03686, на стойност 894 298.06 лв. Правното основание за издаване на заповедта е чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Като фактически основания /мотиви/ е посочено дословно следното: " По силата на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., заявлението за подпомагане получава отказ за финансиране поради недостатъчен бюджет по мярката". По делото съдът е назначил две съдебно-счетоводни експертизи, които дават противоречиви заключения - едното, че няма средства, а другото, че има средства по мярката. Съдът се е обосновал защо кредитира едното от тях, а не възприема другото. Със същите аргументи обаче може да се приеме и обратното. По тази причина на най-важният за спора въпрос - имало ли е средства по мярка 121 към датата на подаване на процесното заявление, няма категоричен отговор. Този въпрос е следвало обаче да бъде изяснен от административния орган. Формалното посочване, че няма бюджет по мярката не е достатъчно за да мотивира отказ. Следвало е да бъде обстойно посочено към кой момент се е получил недостига на парични средства, за кой прием, до кога са стигнали отпуснатите средства, има ли уважени заявления за финансиране по същата мярка и дали одобрените суми са в пълния претендиран размер или пропорционално на подадените заявления. Следва да се отбележи, че няма спор, че има голям интерес към тази мярка 121 - "Модернизиране на земеделските стопанства" по ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и респективно голям брой земеделски производители с подадени заявления за подпомагане, но този факт сам по себе си не е основание за отказ за финансиране (пълен или частичен), а следва да се посочи в акта кога се е изчерпал одобреният финансов ресурс /за негарантирания бюджет/. Констатациите на вещите лица, както и обясненията на пълномощника на ДФ "Земеделие" в хода на съдебното производство не могат да заместят липсващите мотиви, дължащи се от административния орган и то преди издаване, а не след издаване на административния акт. Излагане на мотиви впоследствие означава дописване на акта, което е недопустимо. Обжалваната заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция не е мотивирана с конкретни и пълни мотиви и това е достатъчно основание тя да бъде отменена. Като е процедирал по този начин - с отмяна на заповедта и връщане на преписката за произнасяне, Административен съд София - град е постановил обосновано и съобразено с материалния закон съдебно решение. Няма оплакване в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила, а за такива съдът не следи служебно както на основание чл. 218, ал. 2 от АПК следи за валидност и допустимост. При тази служебна проверка не се констатира решението да е нищожно или недопустимо. С оглед всичко изложено, то следва да бъде оставено в сила, като при издаването на новия административен акт се вземат предвид и изложените в настоящото решение допълнителни съображения. При този изход на спора, на ответника се дължат направените и своевременно поискани разноски за настоящото производство, които видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2012 г., възлизат на 200 лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение, с оглед попълнената с текст - цифром и словом графа "внесена сума". Възражението за прекомерност от страна на касационния жалбоподател е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и сравнително малкия размер на претендираната сума при законен минимум 150 лева според Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,