Решение № 665 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8291/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение Български икономически форум , със седалище в гр. София, представлявано от Председателя на Управителния съвет Г. Т., чрез представител по пълномощие адв. П. Христова от Софийска адвокатска колегия, против Решение 9240/19.06.2024 год., постановено по адм. дело 12/2024 год. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение РД-02-14-1268 от 28.11.2023 год. на Ръководителя на Националния орган (РНО) на Програмата за транснационално сътрудничество (ПТС) Балкани - Средиземно море 2014-2020 год.

Заявено е твърдение, че оспореното решение е нищожно и неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение, на първо място се сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност на издадения административен акт. Твърди, че административният акт е издаден в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, като липсва подпис на издателя. Сочи, че не му е връчен във валидна форма без подпис на издател и без да може да се валидира наличието на електронен подпис като неразделна част от акта. Твърди, че удостоверяването за наличие на електронен подпис на длъжностното лице издател на акта не може да се приеме за доказателство за надлежно авторство на конкретното волеизявление. Сочи, че решението е издадено като електронен документ, но му е връчен на хартиен носител. Обосновава, че административният акт не съдържа саморъчен подпис на издателя и не е ясна самоличността на лицето подписало го, което е в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел за неоснователно възражението му за изтекла погасителна давност. Твърди, че производството по определяне на финансова корекция е започнало след изтичане на визирания в чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 четиригодишен давностен срок. Позовава се на относима според него съдебна практика на ВАС. Оспорва и изводите на съда, че в случая е налице многогодишна програма и давностния срок не е изтекъл по аргумент на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент 2988/95, като сочи, че не е налице многогодишна програма и е налице проект, който се изпълнява с еднократно извършени действия.

По отношение на първото твърдяно нарушение за незаконосъобразен критерии за подбор, обосновава, че изводите на съда не кореспондират с действителните факти и обстоятелства. Сочи, че не е поставено изискване за брой изпълнени договори, а се изискват изпълнени услуги. За поставеното второ минимално изискване сочи, че съдът неправилно е приел, че то попада в приложното поле на чл. 3, ал. 13, т. 1 от Постановление на Министерския съвет 160/01.07.2016 год. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160/2016 год.). Посочва, че законосъобразно е поставил това изискване. Изискванията за технически възможности били пропорционални на предмета, сложността, обема и стойността на поръчката, като според касатора съдът не е съобразил Решение на СЕС по дело С-195/2021 год. Относно второто твърдяно нарушение за незаконосъобразна методика за оценка сочи, че изводите на съда са изцяло съобразени с практиката на ВАС по сходни казуси и следва да бъдат споделени напълно. Сочи, че не се установява по делото по какъв начин предвидените изисквания относно доказването на коректността на кандидата са накърнили бюджета на Европейския съюз. Посочва, че е налице неяснота и противоречие в изложението на административния акт за начина по който се определя финансовата корекция, което препятства правото му на защита.

В съответствие с така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за обезсилване на решението или изцяло да бъде отменен оспорения съдебен акт и решаване на спора по същество, като се отмени административният акт, като незаконосъобразен. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника си - адвокат П. Христова, която поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи, като заявява искане за обезсилване на решението, в условия на евентуалност иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по представен списък.

Ответникът ръководителят на Националния орган (РНО) по Програмата за транснационално сътрудничество (ПТС) Балкани - Средиземно море 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Д. Велинова в съдебно заседание и в представеният писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Развива подробни аргументи относно законосъобразността на оспореното съдебно решение. Формулира искане за оставяне в сила на оспорения административен акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на евентуално претендираното от касатора адвокатското/юрисконсултско възнаграждение над минималните размери.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК и предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение състав на Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Сдружение Български икономически форум срещу Решение на РД-02-14-1268/28.11.2023 год. на ръководителя на Националния орган на Програмата за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 год., за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор i3-15/13.05.2019 год. с изпълнител ИВЕНТЗОУН ЕООД, сключен на стойност 60 790 лева без ДДС, за изпълнението на Услуги за организиране на двудневна конференция с изложение и заключителна пресконференция в гр. София , по проект ВМП1/1.3/2532/2017 i3-Education for ideas, inventions and innovations for enterpreneurship (Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество) по Програмата за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 год. и в тежест на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 200 лева.

За да постанови този правен резултат, от фактическа страна административният съд е установил, че между Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), в качеството му на Договарящ орган и Сдружение Български икономически форум , в качеството й на партньор е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата за трансгранично сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 год. с РД-02-29-319/01.11.2017 год. Целта на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от органа за изпълнение на проект озаглавен i3-Education for ideas, inventions and innovations for enterpreneurship ( Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество ). Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР, национално съфинансиране и собствен принос е в размер на 904 835,50 евро, с общ размер на допустимите разходи на партньора 172 547,30 евро, от които от ЕФРР 146 665,21 евро, а от национално съфинансиране 25 882,10 евро.

В изпълнение на сключения договор и за целите по реализиране на проекта, бенефициерът е открил процедура за определяне на изпълнител чрез избор с публична покана за възлагане на обществена поръчка с предмет: Услуги за организиране на двудневна конференция с изложение и заключителна пресконференция в гр. София .

В резултат на проведената процедура е сключен Договор i3-15/13.05.2019 год. с избрания за изпълнител ИВЕНТЗОУН ЕООД, сключен на стойност 60 790 лева без ДДС.

Във връзка с постъпил в НО сигнал за нередност УТС-1909/05.09.2023 год., бенефициерът е уведомен за констатациите, съдържащи се в сигнала, становището на националния орган за извършени нарушения, осъществяващи състава на нередност, за които се предвижда определяне на финансова корекция по договора, както и конкретния размер на финансовата корекция. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, бенефициерът Сдружение Български икономически форум , е депозирал възражение с вх. 99-00-3-102-(11)/24.11.2023 год., в което са оспорени констатациите на НО, като е заявено, че не са налице извършени нарушения, поради което липсват основания за налагане на финансова корекция.

Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РНО е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е определил финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор i3-15/13.05.2019 год. с ИВЕНТЗОУН ЕООД, на стойност 60 790 лв. без ДДС.

В мотивите на административния акт е посочено, че са констатирани две нарушения с финансово изражение, както следва:

1. Незаконосъобразни критерии за подбор - нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 3, ал. 14 от ПМС 160/2016 год. описано в раздел І Фактическа обстановка, т. 1.1. Описание на нарушението от обжалваното решение. Посочено е, че съгласно Раздел III.2.4) от поканата (по чл. З, ал. 13 от ПМС 160/01.07.2016 год.), бенефициерът е поставил следните изисквания: Кандидатът следва да е изпълнил през последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата на която кандидатът е учреден или започнал дейността си, поне три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката. Посочено е, че под еднакви или сходни с предмета на поръчката услуги следва да се разбират услуги, свързани с организиране и провеждане на различни бизнес, промоционални, обучителни или други прояви и/или логистично обезпечаване на различни по вид събития - организиране на работни срещи и/или семинари и/или конференции и/или симпозиуми и/или кръгли маси и/или обучения и/или учебни посещения .

Второто минимално изискване е: Кандидатът следва да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от минимум 3-ма (трима) възложителя . По т. 3 е поставено изискване: Участникът трябва да осигури минимум 2 (двама) модератори с висша степен на образование, притежаващи опит в модериране на минимум 2 (две) сходни събития и минимум 4 технически лица с опит в помощ при логистика и координация на минимум 2 работни срещи и/или семинари и/или конференции и/или симпозиуми и/или кръгли маси и/или обучения и т.н. .

Според органа така формулираното от възложителя изискване към кандидатите да са изпълнил поне три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката и да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от минимум трима възложителя е незаконосъобразно, тъй като изпълнението на същото предполага,че трябва да бъдат изпълнени три различни договора, а не три различни услуги сходни с предмета на поръчката. Обосновал е, че съгласно ПМС 160 изискването за опит следва да е свързано с изпълнението на определени дейности, а не договори. В рамките на един договор могат да бъдат изпълнени няколко различни на брой и обем дейности. В тази връзка е обосновал, че изискването, което насочва към брой изпълнени договори, а не дейности, е незаконосъобразно, като не е пропорционално на предмета, обема, сложността и стойността на поръчката. Посочено е, че изискването се явява и ограничително по отношение на онези кандидати, които могат да докажат изпълнението на три услуги, сходни с предмета на поръчката, но са възложени от един стопански субект/възложител/. В допълнение е посочено, че бенефициерът е поставил изискване участникът да осигури минимум двама модератори с висша степен на образование и четири технически лица, притежаващи определен опит, натрупан в участия в минимум две събития. С оглед предмета на поръчката изискването се явявало прекомерно и непропорционално. Заложен е критерий за подбор, който не е съобразен с предмета, обема, стойността и сложността на поръчката. Посочил е, че поставеното условие ограничавало участието на икономически оператори, които имат опит и възможност да изпълнят поръчката, но не разполагат с посочения брой експерти.

Описаните констатации обусловили извод за наличие на нарушение, което следва да се квалифицира като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредба за посочване на нередности), за която следва да се определи финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи.

1. Незаконосъобразна методика за оценка нарушение на чл.50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 3, ал.5 от ПМС 160/01.07.2016 год., вр. чл. 3, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 3, ал. 7, т. 1-3 и чл. 3, ал. 18 от ПМС 160/01.07.2016 год. описано в раздел І Фактическа обстановка, т. 1.2. Описание на нарушението от обжалваното решение. Посочил е, че критерии за възлагане е оптимално съотношение качество/цена. Методиката включва два показателя за оценка - П1 Предлагана цена и П2 Качество на техническото предложение. При оценка П2 - Качество на техническото предложение е предвиден подпоказател Допълнително предложени дейности , според който за допълнително предложени дейности, извън посочените в изискванията на възложителя, които са описани като съдържание и е обосновано, че тяхното включване ще доведе до повишаване качеството на изпълнение на поръчката се присъждат определен брой точки. Според административния орган не са дадени указания относно вида и същността на допълнителните мерки, които участника трябва да предложи, както и критериите, по които последните ще се оценяват като повишаващи качеството на изпълнение на поръчката, което води до невъзможност за обективно сравняване на получените оферти. Участниците нямали информация какви допълнителни дейности да предложат и дали същите биха били приети като описани и обосновано повишаващи качеството на изпълнение , като нито на участниците, нито на комисията било известно какви следва да са предложенията, за да се счете, че включват такива, които отговарят на изискванията на възложителя. Използваната методика била неясна, неточна и не отговаряла на изискванията на чл. 3, ал. 7, т. 1, 2 и 3 от ПМС 160/2016 год.

Описаните констатации обусловили извод за наличие на нарушение, което следва да се квалифицира като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която следва да се определи финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи.

На основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, органът е определил обща финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по Договор i3-15/13.05.2019 год. с ИВЕНТЗОУН ЕООД, сключен на стойност 60 790 лв. без ДДС.

С решението е отхвърлено възражението за изтекла давност, като е посочено, че към датата на стартиране на производството по установяване на нередност и налагане на финансова корекция давностният срок по чл. 3 на Регламент 2988/95 не е изтекъл. Посочено е, че Балкани Средиземно море 2014-2020г. е част от многогодишна програма, като срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Програмата не е приключила официално и давността не е изтекла.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на национално ниво, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му, при спазване на административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Във връзка с първото от посочените от органа нарушения е приел, че поставеното изискване, кандидатът да представи референции, препоръки и/или писма от поне трима възложители предпоставя, че следва да са били изпълнени три различни договора, а не услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката. Според първоинстанционния съд в рамките на един договор могат да бъдат изпълнени няколко различни на брой и обем дейност и в това отношение минималното изискване, насочващо към брой изпълнени договори с минимум трима възложителя е незаконосъобразно. Обосновал е, че както е посочил органа визираното изискване е ограничително по отношение на онези кандидати, които могат да докажат добро изпълнение на три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, но възложени от един стопански субект /възложител/.

По отношение на изискването за минимум двама модератори с висша степен на образование и четири технически лица, е посочил, че РНО бланкетно е заявил, че същото е непропорционално. Посочил е, че поставеното изискване за осигуряване на посочения екип от лица е допустимо и относимо към предмета на поръчката. Липсвало обаче анализ от страна на РНО, носещ тежестта на доказване за нарушението, за пропорционалност на критерия спрямо предмета на поръчката. Не били обследвани отговорностите на посочените лица във връзка със спецификите на предмета на поръчката, поради което липсвало и обоснован и доказан извод за непропорционалност на критерия спрямо предмета на поръчката. Обосновал е, че липсата на такъв анализ възпрепятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност, доколкото съдът не може да замести административния орган при мотивиране на правните му изводи и да допише акта.

По отношение на второто нарушение, съдът е приел за неправилни изводите на административния орган за наличие на незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Според първоинстанционния съд, утвърдената методика за оценка на техническите предложения, в т.ч. по подпоказател К6, дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, а указанията за определяне на оценката по всеки показател осигуряват на участниците достатъчно информация за начина по който ще се прилагат. Бенефициерът бил дефинирал какво следва да се разбира под допълнително предложени дейности по подпоказател К6. Касаело се за качествен показател, дейностите се отнасят до повишаване качеството на изпълнение на поръчката . Дефинирано било понятие за целите на методиката, което по същество е насока за качествена оценка по визирания подпоказател /К6/ - Обосновава означава обяснение за приложимостта и полезността на предложените дейности при изпълнението на поръчката. Посочил е, че действително допълнителните дейности могат да са с разнороден характер, вид и брой, но точно, за да могат да бъдат поставени пред общи условия и да бъдат сравнени обективно, възложителят е дал общи насоки за същите (еднакви за всички участници) и е достатъчно за разумно информирания и полагащ обичайната грижа стопански субект да разбера как да разработи техническото си предложение, за да получи възможно най-висока оценка. Обосновал е, че са неправилни изводите на органа, че като липсва скала за оценяване на броя на предложените дейности, по този начин комисията ще оцени с еднакъв брой точки технически предложения с различно качество, без възможност за обективно сравнение на техническите предложения и оценяването на двама или повече участници с равен брой точки не е незаконосъобразно и не означава, че техническите предложения на участници, предложили различни допълнителни дейности и получили равен брой точки, не могат да бъдат сравнявани. Обосновал е, че от избрания начин на оценяване, такива предложения ще бъдат оценени като равностойни.

Първоинстанционният съд е обосновал, че когато се установи липса на нередност за едно от посочените в акта нарушения (в случая не е налице това по чл. 3, ал. 2, т. 3 , ал. 5, ал. 7, т.1-3 и чл. 3, ал. 18 от ПМС 169/01.07.2016), а по отношение на друго се установи, че е налице нередност (в случая е извършено това по чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, вр. чл. 3, ал. 14, от Постановление 160 на МС от 1.07.2016 год.), то това е само едно от нарушенията, посочени в мотивите на акта за определяне на финансовата корекция. То не е част от неговата разпоредителна част, не поражда самостоятелно правни последици, не съставлява само по себе си отделен предмет, годен за обжалване, и следователно не подлежи на самостоятелна отмяна.

Административен съд София-град е приел за неоснователно и възражението в жалбата за изтекла давност. В конкретния случай се касаело за многогодишна програма и давностният срок не бил изтекъл. Нито програмата, нито проектът били прекратени към датите на започване на производството, с изпращане на уведомлението до бенефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, и за налагане на финансова корекция с решението на НО. Балкани - Средиземно море 2014 - 2020 била програма на Европейския съюз за транснационално сътрудничество, в която Република България участва през периода 2014 2020 год. и не е приключила.

По изложените съображения, съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което е отхвърлил оспорването, като е присъдил в полза на ответника и направените в хода на производството разноски.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

По отношение на развитите в касационната жалба твърдения за нищожност на административния акт, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни.

Процесният административен акт, независимо от прилагането му към представената на съда административна преписка на хартиен носител, е създаден като електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, когато административният акт е в писмена форма, той съдържа подпис на лицето издало акта с означение на длъжността му. Приложението на тази обща разпоредба не е изключено в случаите на издаване на административния акт във формата на електронен документ, доколкото съгласно дефиницията за електронен документ (чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 год. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г. (Регламент (ЕС) 910/2014), към който препраща чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ), такъв е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва (към която дефиниция препраща чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ), а съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Безспорно е, че съгласно условията на подписания между страните АДБФП и по силата на ЗУСЕФСУ и подзаконовите актове по неговото приложение, производствата пред управляващия орган се провеждат посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ (ИСУН), условията, редът и механизмът за функциониране, на която са уредени в Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (приета с ПМС 243 от 20.09.2016 год., обн. ДВ бр. 76/2016 год.). Съгласно чл. 2, т. 4, Наредбата се прилага при извършване посредством ИСУН на действия в производствата по определяне на финансови корекции, а съгласно чл. 35, ал. 2 от същата, решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ се изготвя в електронен формат, подписва се от ръководителя на управляващия орган/междинното звено с електронен подпис и се изпраща на съответния бенефициер. От горното следва, че за да е валидно издадено процесното решение, под формата на електронен документ, следва да бъде подписано с електронен подпис от лицето, осъществяващо функциите на РНО на програмата, а с оглед приложението на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК това трябва да е и лицето, сочено като негов издател.

Решението е подписано с квалифициран електронен подпис. Проверка за валидността на електронните документи може да се извърши през Системата за електронно валидиране, разработена и поддържана от Държавна агенция Електронно управление . В административния акт на последната му страница е посочен формат на електронния подпис: .p7s, т.е. файлът е подписан с detached signature (документ и подпис в отделни файлове). В тази връзка пред първоинстанционния съд е представен оптичен носител - 1 бр. CD, при визуализацията на който се установява, че дискът съдържа файл на административния акт с формат .docx и файл със същото наименование, съдържащ електронния подпис във формат PKCS#7 Signature . Следователно административният акт е валидно подписан с електронен подпис от неговия издател М. С. О.. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената Заповед РД-02-14-684/28.06.2023 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно която на М. О. - директор на дирекция Управление и териториално сътрудничество е възложено да изпълнява функциите на ръководител на НО по Програмите за транснационално сътрудничество Балкани Средиземно море в пълен обем, действаща към датата на издаване на процесното решение 28.11.2023 год. Връчването на акта на неговия адресат на хартиен носител няма отношение към валидността на акта.

Неоснователно е и възражението на касатора за изтекла погасителна давност. Цитираният Регламент 2988/95 съдържа общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, където нередност е всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход съгласно чл. 1, § 1 и § 2 от същия. В Регламента е предвидено единно правило по отношение на давността за процедурите, в т.ч. и тази за администриране на нередности. В случая, когато нередността засяга възлагателния процес, същата се счита за продължаваща по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 1-во от Регламента и се явява преустановена едва с приключването на изпълнението по неправомерно сключения договор с избрания изпълнител Сравн.: Решение на СЕС от 21.12.2011 год. по дело С-465/10, т. 3, първо тире от диспозитива.

В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Това е специален давностен срок (Решение на Съда от 15.06.2017 год. по Дело С-436/15, т. 57), който дерогира общия. Терминът многогодишна програма е дефиниран в практиката на СЕС като широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, където има използване на негови бюджетни средства. В този смисъл и доколкото видно от съдържанието на решението, РНО по Програма Балкани Средиземно море 2014 - 2020 год. е аргументирал точно тази хипотеза, посочвайки, че Програмата и към момента на проверката не е финализирана официално и давностният срок не е изтекъл.

Периодът за изпълнение на проекта Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship ( Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество ) е с крайна дата 31.12.2023 год. Бенефициерът е получил посоченото писмо с изх. 99-00-3-102 на 13.11.2023 год. и финансовата корекция е наложена с решението на 28.11.2023 год.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното Решение РД-02-14-1268 от 28.11.2023 год. на РНО на Програмата за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 год., настоящият касационен състав приема следното:

По отношение на първото, обективирано в административния акт нарушение незаконосъобразни критерии за подбор възложителят е поставил изисквания Кандидатът да е изпълнил през последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата на която кандидатът е учреден или започнал дейността си, поне три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката и да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от трима възложители.

Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ регламентира изискването към бенефициера при провеждане на процедурата с публична покана да спазва принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Но за да е налице нарушение на някой от тези принципи е необходимо бенефициерът да е осъществил конкретно нарушение на нормативно установено изискване за провеждане на процедурата. С разпоредбата на чл. 54 от ЗУСЕФСУ законодателят изрично е регламентирал, че правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договори в процедура за избор с публична покана се определят в нарочен акт на Министерския съвет. Такъв акт е ПМС 160/01.07.2016 год.

Съгласно чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС 160/2016 год. в случай че в публичната покана са включени изисквания за технически възможности и/или квалификация на кандидатите, бенефициентът може в зависимост от характера, количеството и обекта на процедурата да изиска от тях да представят един или няколко от следните документи: 1. списък на изпълнените доставки или услуги, които са еднакви или сходни с предмета на поръчката, най-много за последните 3 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръки за добро изпълнение. Сочената разпоредба е императивна и поставеното с нея изискване за представяне на списък на изпълнените доставки или услуги придружен от препоръки за добро изпълнение, следва да бъде изпълнено от участниците в цялост. Възложителят няма право да избере между списъка и препоръките, а следва да изиска от участниците представянето и на двата взаимосвързани документа, доказващи притежавания от участника опит.

В настоящия случай възложителя е трябвало да изиска списък, придружен с препоръки за добро изпълнение, а не брой изпълнени договори. От представения списък на изпълнените доставки или услуги за изискуемия период, възложителят може да прецени дали участника притежава изискуемия опит и дали той е идентичен или сходен с изискуемия по конкретната обществена поръчка, но с представяне на препоръки за добро изпълнение се удостоверява че декларираните дейности са изпълнени качествено, което гарантира, че участникът в процедурата, ще изпълни качествено поръчката, за която участва. Правилен е изводът на съда, че поставеното изискване е незаконосъобразно, тъй като в рамките на един договор могат да бъдат изпълнени няколко различни на брой и обем дейности. В този смисъл, обосновано административния орган е формирал извод, изцяло споделен и от първоинстанционния съд, че изискването за представяне на референции, препоръки и/или писма от трима възложители (а не такива удостоверяващи осъществяването на три дейности) се явява ограничително, доколкото съответствие с изискването на възложителя може да се постигне и с добро изпълнение на три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, но възложени от един стопански субект /възложител/.

В случая органът се е позовал на разпоредба на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, която въвежда забраната за включване на условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. За да е налице нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 14 от ПМС 160/01.07.2016 год. е необходимо изискването да не е съобразено със стойността и предмета на поръчката, както и с обема и дейностите. Посоченият критерий за подбор се явява ограничителен и непропорционален на предмета на поръчката, тъй като един кандидат може да е изпълнил няколко услуги възложени му от един и същи възложител.

По отношение на изискването за осигуряване на екип от лица за изпълнение на поръчката двама модератори и четири технически лица, притежаващи определен опит, натрупан при участие в минимум две проведени събития, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че НО бланкетно е формирал извод, че същото е непропорционално. Поставения критерий за подбор, следва да бъде съобразено Решение по дело С-195/21 година на СЕС. Съгласно т. 58 от Решение на Съда от 31 март 2022 година по дело С-195/21, чл. 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори изисквания, които са по-стриктни от минималните, поставени в националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът има технически и професионални способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални. В случая поставеното изискване е допустимо и относимо към предмета на поръчката. От страна на административния орган не са изследвани отговорностите на лицата във връзка със спецификите на предмета на поръчката, така както изисква Решението по дело С-195/21 година на СЕС, поради което липсва и обоснован и доказан извод за непропорционалност на критерия спрямо предмета на поръчката. Изводът за несъответствие е общ и бланкетен. Това възпрепятства контрола за законосъобразност на оспорения акт, както обосновано е приел и първоинстанционния съд.

Предвид горното, основателен е извода на съда за наличие на осъществено нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 3, ал. 14 от ПМС 160/2016 год. само по отношение на първата констатация на органа. Законосъобразно, така установеното нарушение е квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

По отношение на второто, обективирано в административния акт нарушение незаконосъобразна методика, първоинстанционния съд е достигнал до правилен извод, че не е налице противоречива методика за оценка, съдържаща неясноти.

Настоящата инстанция намира, че въведената от възложителя методика за оценка на офертите в частта по показателя П2 Качество на техническото предложение , с предвиден подпоказател Допълнително предложени дейности (К6) дава възможност да се оцени нивото на изпълнение предложено във всяка оферта. Бенефициерът ясно и обективно е дефинирал задължителната част на изискванията си. Посочил е какво следва да се разбира под допълнително предложени дейности .

По мнение на настоящият състав, така формулираното изискване дава яснота за участниците в процедурата, какви следва да бъдат указаните от възложителя допълнителни дейности. Те се отнасят до повишаване качеството на изпълнение на поръчката . Дадени са общи насоки към участниците, така че да могат да разработят техническото си предложение в съответствие с изискванията на възложителя. Така въведените от възложителят критерии дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Споделим е извода на първоинстанционния съд, че така въведеното изискване съдържа достатъчно яснота за разумно информирания и полагащ обичайната грижа стопански субект относно това, как да разработи техническото си предложение, за да получи възможно най-висока оценка.

Видно от изложеното, правилен и обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на чл.50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 3, ал. 5 от ПМС 160/01.07.2016 год., вр. чл. 3, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 3, ал. 7, т. 1-3 и чл. 3, ал. 18 от ПМС 160/01.07.2016 год. Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави безпредметна проверката от съда на квалифицирането й по Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

В обобщение на така развитите мотиви, настоящият касационен състав приема, че извода на първоинстанционния административен съд за допуснато нарушения, обективирано в т. 1.1 от оспореното решение и липсата на осъществено от възложителя нарушение по т. 1.2 се явява правилен и законосъобразен.

Доколкото и за двете нередности е определена обща финансова корекция в размер на 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими за финансиране разходи по сключеният договор, отмяната на административния акт и потвърдилото го съдебно решение в частта по отношение незаконосъобразно приетите нарушения по т. 1.2, по същество не би променило крайния извод, относно законосъобразността на определената финансова корекция.

Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Като е достигнал до идентичен правен извод и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, поради което в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100,00 (сто) лева, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,