Решение № 15505 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12757/2015 г.

Решение № 15505 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12757/2015 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "Е. П." ЕООД, представлявано от управителя на дружеството А. Д. Н., чрез процесуален представител адв. М. М. - Миленчева, против решение № 1684/11.09.2015 г., постановено по адм. дело № 2980/2014 г. по описа на Административен съд - П.. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалноправните разпоредби и необоснованост. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск. Ответната страна по касационната жалба - О. П., не взима становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност и допустимост на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С посоченото решение Административен съд - П. в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е отхвърлил като неоснователен предявеният от "Е. П." ЕООД, иск против О. П. за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда като незаконосъобразно наказателно постановление № 1082/19.11.2013 г., издадено от зам. кмет на ОИЗЕУО в О. П. ведно със законната лихва върху тази сума. За да постанови този резултат, административният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, което приема, че след като в касационното производство не се внася държавна такса, то не следва да бъдат присъдени и разноски в това число и за възнаграждение за адвокат. Съдът е приел също, че по своята правна същност наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, като дейността по налагане на административно наказание не е административна дейност, каквото е императивното изискване на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа на това е заключил, че както издаването на наказателното постановление не съставлява типична административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и разноските по съдебното обжалване на това постановление, не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт. По изложените съображения административният съд е приел, че не са налице всички кумулативно посочени в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав на отговорността и е отхвърлил иска като неоснователен. Така постановеното решение е неправилно и следва да се отмени като постановено в противоречие с материалния закон. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 1082/19.11.2013 г. издадено от зам. кмет ОИЗЕУО в О. П. на дружеството ищец "Е. П." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П. е била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 42, ал. 2 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на О. П.. Постановлението е било обжалвано пред Районен съд - П., като с решение № 1092/9.11.2013 г. постановено по АНД № 6781/2013 г. същото е било отменено като незаконосъобразно. Решението на Районен съд - П. е влязло в законна сила на 05.03.2014 г, като установено от административния съд е, че в производството пред Пловдивски общински инспекторат и пред районния съд, дружеството е било представлявано и защитавано от адв. М. М. - Миленчева от АК - П. съгласно договори за правна защита и съдействие от 17.10.2013 г.; 9.12.2013 г. и от 27.01.2014 г. Установено също от съда е, че "Е. П." ЕООД, е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за всеки поотделно от посочените договори или общо и по трите сумата от 900 лв. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за сумата от 900 лв., не съставлява вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. Настоящият касационен състав счита, че след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като се приема, че разходите за хонорари на тези специалисти са неотменно свързани с увреждането, че без тяхна помощ увреденото лице не би се справило адекватно с последиците от това увреждане, и че те са породени единствено и само от това увреждане, и ако то не беше налице, те не биха били направени. В този смисъл неправилен се явява извода на решаващия съд, че в случая при обжалването на процесното НП не е било осъществено реално процесуално представителство от ангажирания по делото адвокат. Видно от доказателствата по делото, че такова е осъществено от адв. М. М. - Миленчева съгласно представени по адм. дело 2980/2014 г. договори за правна защита и съдействие от (л. 16, л. 17 и л. 18 от делото) 17.10.2013 г., 9.12.2013 г. и от 27.01.2014 г. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, като неправилно, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде осъдена О. П. да заплати на "Е. П." ЕООД сумата от 900 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред НП № 1082/19.11.2013 г. издадено от зам. кмет на ОИЗЕУО в О. П., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. По настоящето дело не са претендирани разноски от страна на касационния жалбоподател, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение