Решение № 3067 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14531/2017 г.

Решение № 3067 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14531/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на правосъдието чрез редовно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт С. Т. против решение № 13855 от 15.11.2017 г. постановено по адм. дело № 9106/2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. С него е отменена по жалба от "Б.-а. к. б." АД заповед № ЛС-04-1272 от 27.07.2016 г. издадена от министъра на правосъдието. Релевират се доводи за неправилност на оспореното решение поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В открито заседание процесуалният представител юрк. Т. претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Б.-а. к. б." АД със седалище в град С. чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че приложимата правна норма ясно показва, че с първото подновено вписване новият петгодишен срок започва да тече от датата, на която е изтекъл срокът по първоначалното вписване, а не от датата, на която същото е извършено. Подновеното вписване не прекъсва, нито слага край на първоначалния петгодишен срок. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗОЗ. Образувано е по жалба, подадена от "Б.-а. к. б." АД против заповед № ЛС-04-1272 от 27.07.2016 г. на министъра на правосъдието. С нея е отхвърлена, като неоснователна жалбата на банката против заповед № 3-00029 от 25.05.2016 г. на директора на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) да бъде вписано обстоятелството "подновяване на висването" по първоначално вписване с рег. № 2007041100742 от 11.04.2007 г. по партидата на "САП" ООД, в качеството му на залогодател. Възражението е за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалноправните разпоредби. Изложени са доводи, че за дата на подновяване на залога на търговското дружество следва да се счита вписването в Търговския регистър, а не първоначалното вписване в ЦРОЗ, което счита за вторична. Съдът е извършил проверка за предмета на жалбата и на тази база за родовата подсъдност. Приел е, че разпоредбите на чл. 29, ал. 1 ЗОЗ и чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на Централния регистър за особените залози за характера на акта, подлежащ на съдебен контрол, са специални по отношение на общата разпоредба на чл. 98, ал. 2 АПК и на съдебен контрол подлежи заповедта на министъра на правосъдието. Установил е относимите за спора факти, които са безспорни между страните: Вписан на 11.04.2007 г. по партидата на "САП" ООД в качеството му на залогодател; Подновяване на вписването по искане на заложния кредитор на 13.04.2011 г.; Подадено заявление за второ по реда си подновяване на действието на вписването на 25.05.2016 г., съдържащо всички законово задължителни реквизити за вписване; Отказ на осн. чл. 28, ал. 1 ЗОЗ, обективиран в заповед № 3-00029 от 25.05.2016 г. на директора на ЦРОЗ да впише подновяване на вписването, поради изтичане на петгодишния срок от първоначалното вписване на залога; Отказът е обжалван е в срок административен ред пред министъра на правосъдието; Със заповед № ЛС-04-1272 от 27.07.2016 г. на министъра за отхвърляне на жалбата. Органът е мотивирал заповедта със следните съображения: първоначално вписване на обстоятелствата по чл. 26, ал. 1 от ЗОЗ с per. № 2007041100742 е извършено в ЦРОЗ на 11.04.2007 г., като от тази дата е започнал да тече 5 - годишния срок на действието му по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, изтекъл на 11.04.2012 г., а заявлението за подновяване на вписването е подадено в ЦРОЗ на 25.05.2016 г., т. е. след изтичане на 5-годишния срок на действие на първоначалното вписване, поради което подновяването не следва да бъде вписано. Въз основа на установените факти, съдът е отделил единствения спорен въпрос за датата, от която тече петгодишният срок за повторно подновяване на вписването. Приел е, че При постановяване на обжалвания акт, Министъра на правосъдието не е обсъдил представеното към преписката писмено доказателство - влязло в сила решение № 1959/24.11.2015 г. постановено по т. дело № 6156/2015 г. по описа на С. градски съд, търговско отделение, с което е отменен отказ на Агенцията по вписванията - Търговски регистър (АВ-ТР) за вписване подновяването на действието на особен залог на търговско предприятие "САП" ООД и указано на АВ-ТР да впише исканите промени в обстоятелствата по заявление вх. № 20150915160046 на Б.-а. к. б." АД. В мотивите на цитирания съдебен акт са приети за безспорни фактите, че заявеният за подновяване особен залог на 15.09.2015 г. е вписан първоначално на 27.03.2007 г. и подновен на 07.04.2011 г. Тричленният състав на ВАС също ги е приел за безспорно установени с оглед представеното решение и данните в ТР относно извършените вписвания на подновяване действието на особения залог на търговското предприятие на "САП" ООД в 5-годишен срок от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелствата по чл. 26, ал. 1 от ЗОЗ. След анализ на приложимата разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ в оспореното решение е прието, че действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1, но то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Съдът е посочил, че в разпоредбата на чл. 30, ал. 2, пр. 2 от ЗОЗ е предвидена правна възможност за продължаване действието на вписването, чрез периодичното му подновяване така, че в нито един момент, то да не бъде прекъсвано. Установил е, че в настоящия случай преди да изтекат петте години от първоначалното вписване, заложният кредитор е подновил вписването на особения залог, съответно на 07.04.2011 г. и на 15.09.2015 г., поради което в нито един момент, вписването не е прекъсвано. В заключение тричленният състав на ВАС е приел, че след като първоначалното вписване от 11.04.2007 г. е подновено с нов петгодишен срок, считано от 11.04.2007 г., който преди да изтече на 11.04.2012 г. е подновен на 07.04.2011 г., и който преди да изтече на 11.04.2017 г. е подновен на 15.09.2015 г., то на основание чл. 30, ал. 2, изр. 2 от ЗОЗ, действието на вписването, което трае 5 години от деня на първоначалното вписване е продължено до 11.04.2017 г., а подаденото заявление за подновяване на вписването от 25.05.2016 г. покрива изискването на чл. 30, ал. 2, пр. 2 ЗОЗ да е подадено преди срокът на петгодишното действие да е изтекъл. Предвид изложеното решаващият съд е приел, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и я е отменил. Така постановеното решение е допустимо. Обоснован е изводът на съда, че разпоредбите на чл. 29, ал. 1 ЗОЗ и чл. 35 ПУДЦРОЗ са специални по отношение на общите разпоредби на АПК, поради което актът, подлежащ на обжалване е заповедта на министъра на правосъдието, а не тази на директора на ЦРОЗ. По същия въпрос е налице безпротиворечива съдебна практика - решение № 12749 от 24.11.2016 г. по адм. дело № 9207/2015 г. на ВАС, осмо отделение (необжалвано и влязло в сила); решение № 13631 от 14.12.2015 г. по адм. дело № 8105/2015 г. на ВАС, осмо отделение, оставено в сила с решение № 4494 от 15.04.2016 г. по адм. дело № 2714/2016 г. на ВАС, петчленен състав, решение № 5051 от 24.04.2017 г. по адм. дело № 3454/2017 г. на ВАС, петчленен състав. Решението е и правилно. Подлежащите на първоначално вписване обстоятелства са залегнали в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗОЗ. Правните последици от него са посочени в първата алинея на чл. 30 - вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването. В конкретния случай денят е 11.04.2007 г. От този момент са настъпили тези последици, които съгласно ал. 2 на нормата важат пет години напред. Във второто изречение на новелата е уредена възможността за продължаване действието на вписването - т. е. продължаване на вече възникнали правни последици. Единственото условие е подновяване на вписването. Логично то следва да се извърши преди изтичане на петгодишния срок, тъй като може да бъде продължено само действие, което все още продължава да съществува. Подновяването на вписването е отделно обстоятелство, подлежащо на вписване съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗОЗ, но то е относимо към първоначалното вписване - видно от тълкуването на буквата и духа на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. С него се продължава действието на първоначалното такова с нови пет години, които изтичат на 11.04.2017 г., а не започва да тече нов петгодишен срок на действие. Вписаният договор за особен залог на търговско предприятие вече е станал известен на третите добросъвестни лица, като те са уведомени единствено, че той е продължен с нови пет години. От приложеното по делото влязло в сила решение № 1959/24.11.2015 г. постановено по т. дело № 6156/2015 г. по описа на С. градски съд, търговско отделение, става ясно, че в случая има две последващи подновявания на вписването, а именно на 07.04.2011 г. и на 15.09.2015 г., от което следва, че срокът от 11.04.2007 г. до 11.04.2017 г. в нито един момент не е прекратяван. Ето защо заявлението за повторно вписване на продължаването на срока с действие още за пет години, подадено на 25.05.2016 г. покрива изискването на чл. 30, ал. 2, пр. 2 ЗОЗ да е подадено преди срокът на петгодишното действие да е изтекъл. Настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед, министърът на правосъдието неправилно е приложил материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Като е достигнал до този извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Без значение са развитите в касационната жалба доводи за характера на залога на търговско предприятие, както и съществуващата възможност за ново вписване след изтичане на срока. Предвидената правна възможност в чл. 30, ал. 2, предложение второ от закона е продължаване на действието на вписването чрез периодичното му подновяване така, че в нито един момент то да не бъде прекъсвано. С оглед изхода на спора претендираното от касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда. Разноски от ответника по касационната жалба не са поискани, поради което и не се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия