Решение № 16182 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2019 г.

Решение № 16182 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация-Сливен" – ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Шести септември" № 27, подадена чрез процесуалния му представител адв. Рафаилов, против решение № 45 от 11.04.2019 г., постановено по административно дело № 382/2017 г., на Административен съд – Сливен /АС - Сливен/, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 57 от 17.08.2017 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/. С доводи за неправилност на решението в оспорената му част поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на АУПДВ № 57 от 17.08.217 г. или същият да се отмени; евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. Ответникът - директор на БД ИБР – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Пирянкова по съображения, изложени в писмено становище и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Сливен е бил АУПДВ № 57 от 17.08.2017 г., издаден от директора на БД ИБР. Със същия на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" – ООД на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. чл. 194, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ е установено задължение за такса за водовземане от подземни води по разрешително № 1204/08.10.2002 г., издадено също от директора на БД ИБР, за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. в размер на 230 553. 92 лв. и лихва в размер на 103 345. 37 лв. Сливенският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството против оспорения акт, в частта му, в която задължението е установено в размер на 230 553. 92 лв. и лихва в размер на 101 421. 64 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила. Обосновал е извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми, тъй като административният орган е възприел декларирания от дружеството размер на таксата в подадените от него декларации и справки по чл. 194б, ал. 1 ЗВ, видно от констативните протоколи. Лихвата върху главницата в размер на 101 421. 64 лв. е изчислена от вещото лице по назначената комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване. След като е обсъдил техническата част на комплексната експертиза и допълнителната техническа експертиза е мотивирал заключение за това, че тя не доказва по-малък размер на задължението. Различен размер на задължението не се установява и от представените в съдебно заседание от жалбоподателя дневници за подадена вода, тъй като в същите липсва подпис на съставител и дата на съставяне и са направени в тях множество поправки и зачерквания. Обосновал е извод за това, че вземанията за 2010 г. и 2011 г. не са погасени по давност. Така постановеното решение в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но конкретни такива нарушения не се сочат. Касаторът не обяснява и защо счита, че решението е необосновано. Поради това и с оглед изискването на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав дължи проверка на оспореното първоинстанционно решение за съответствието му с материалния закон. Първостепенният съд е обосновал верен извод относно валидността на акта като издаден от компетентен орган – М. Маринов на длъжност директор на дирекция "Планове и разрешителни", на когото е възложено със заповед № РД-562 от 07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите при условията на заместване да изпълнява правомощията на директора на БД ИБР. На титуляря е разрешено със заповед № 873 от 01.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите да ползва платен годишен отпуск от 07.08.2017 г. до 22.08.2017 г. По делото е представена и заповед № РД-03-113/04.08.2017 г. на директора на БД ИБР, който във връзка със заповед № 873 от 01.08.2017 г. възлага на М. Маринов да изпълнява неговите правомощия в пълен обем по време на отпуска му. Видно от констативните протоколи № СЛ 389/11.07.2017 г. и № СЛ 436/20.07.2017 г. за измерването на отнетите и подадени водни маси от подземни водоизточници от водоснабдителната система при ПС "Гергевец І" за гр. Сливен е монтиран разходомер тип "Взлет" с фабричен номер 409611, който при първата проверка е бил изправен, а при втората – не. Според констативните протоколи и мотивите на АУПД дължимата такса за всяка година е изчислена съобразно годишните справки за ползвани подземни води и подадените декларации по чл. 194б ЗВ. Според СТЕ От ПС Гергевец – 2-ри подем водата се тласка към напорен водоем "Бръшлен", а от водоема "Бръшлен" се захранва гравитачно част от промишлената зона на град Сливен. На тази хранителна тръба има монтирано водоизмервателно устройство. След проверка на декларациите, констативните протоколи и данните в АУПДВ вещите лица, изготвили комплексната експертиза, потвърждават размера на установените с акта годишни такси за водовземане. Не е спорно между страните по делото, че размерът на таксите е изчислен правилно от административния орган по формулата, регламентирана в чл. 2, ал. 1 вр. ал. 2 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, обн. ДВ бр. 65/2000 г., отм. ДВ бр. 50/2011 г., приложима за процесните периоди 2010 г. и 2011 г., и по формулата, регламентирана в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ бр. 50/2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г., приложима за останалите периоди до 2016 г. Размерът на таксата е изчислен в съответствие с разпоредбите на чл. 194, ал. 2 и чл. 194а, ал. 1 ЗВ – на базата на отнетия обем вода, измерен посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства и на базата на подадената информация от титуляря на разрешителното за всяка година към 31 януари, съдържаща данните съгласно тарифата, необходима за изчислението на таксата, по реда на чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Не е спорно, че така декларираната такса не е платена в сроковете по чл. 4, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от тарифите, а именно до 31 януари на следващата година /за 2010 г. и 2011 г./ и до 31 март на следващата година /за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. /. Съгласно чл. 195б, ал. 1 ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Според ал. 2 на чл. 195б актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: извлечения от сметките, по които постъпват таксите /по чл. 195а/; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Връчена е на дружеството на 26.07.2017 г. покана за доброволно изпълнение – изх. № ПО-02-10/24.07.2017 г. и са съставени констативни протоколи. С оглед така установените факти правилно АС-Сливен е приел, че оспореният АУПДВ установява задължението на жалбоподателя за такса за водовземане в съответствие с приложимите материалноправни норми на ЗВ и при спазване на регламентираната законова процедура по издаването му. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения АУПДВ и за недължимост на лихвите от датите, на които по силата на цитираните норми на тарифите е следвало дружеството да внесе таксите. Те се основават на неправилно тълкуване на текста на чл. 194б, ал. 3 и ал. 4 ЗВ, който според него задължава директора на басейнова дирекция да извърши проверка на информацията по ал. 1, предоставена му от титуляря на разрешителното, за съответствието й с резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства, и резултатите от извършения през годината контрол. При констатиране на съответствие на информацията по ал. 1 с условията по ал. 3 директорът на басейнова дирекция е длъжен да уведоми писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена и ако това не е направено, е нарушена процедурата, вземането не е ликвидно и изискуемо и лихва не се дължи. Неизвършването на проверки за съответствие за всяка година /в случая такива са извършвани през 2012 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г. но не по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ/ и неизпращането на уведомление по ал. 3 от чл. 194б правилно е определено от административния съд като нарушение, което не е съществено, тъй като не влияе на правилността на акта. Срокът, в който титулярят на разрешителното е длъжен да внесе по посочените в чл. 195а сметки таксите, чийто размер е определил и декларирал, е регламентиран нормативно, независимо от това, че не е в закона, а в тарифата, издадена на основание, посочено в закона /чл. 194, ал. 6 ЗВ/. По аргумент на чл. 84 ЗЗД забавата настъпва след изтичане на определения срок без да е необходимо да бъде връчвана покана за доброволно изпълнение. За определянето на размера на таксата не е задължително да бъде изпратено уведомление за това, че определеният от самото задължено лице такъв съответства на нормативните изисквания и установените от административния орган при проверките данни. В този смисъл са изложените мотиви и в редица други решения на Върховния административен съд като решение № 8070 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 8384/2018 г. и решение № 9395 от 19.06.2019 г. по адм. д. № 500/2019 г. Правилно също така АС – Сливен е приел, че задълженията на дружеството за 2010 г. и 2011 г. не са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК като е съобразил спирането на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 3 ДОПК и прекъсването й с издаването на АУПДВ. Доколкото даденото разрешение за разсрочване на задълженията за периода 2005 г. – 2011 г. е в интерес на дружеството и удовлетворяващо неговото искане, то жалбоподателят в настоящото производство не може да се позовава на неговата нищожност с цел да докаже погасяването на същите задължения /тези от 2010 г. и 2011 г./ по давност. По така изложените съображения оспореното в настоящото касационно производство решение на АС – Сливен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение