Решение № 743 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5333/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на АСО 7 ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. О. Бързаков срещу решение 1437/06.03.2023 г., постановено по адм. дело 5144/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р 22221520003749 091 001/24.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 647/22.04.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 12 394,33 лв. за данъчни периоди на месеците февруари, май, от юли до декември 2017 г.; юли, октомври и ноември 2018 г.; януари, февруари, април, май и юли 2019 г. по фактури, издадени от АРТ ЛАЙН ПРИНТ ХАУС ЕООД, БЕТАТРЕЙД КАРСИМПОРТ ЕООД, ИНСТРОЙ ОЙЛТРЕЙДИНГ ЕООД, ИНСТРОЙ ХОЛМСТРОЙ ЕООД и СРЪЧКОВЦИТЕ ЕООД, както и за лихви в размер на 3 546,21 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора липсва задълбочен анализ на събраните по делото писмени доказателства, като схематично били изброени тези доказателства, без да са коментирани фактите и обстоятелствата, които установяват в тяхната логическа взаимосвързаност. Според касатора даден е от съда приоритет и са възприети като правно значими такива факти, които имат косвено, но не и пряко значение за установяване на главния факт на доказване установените задължения за ДДС за ревизираните периоди. Твърди се, че съдебният състав, постановил решението неправилно и непълно е отчел събраните по време на ревизионното производство писмени доказателства по делото. Изложени са в касационната жалба възражения срещу действията на ревизиращите органи и установяванията в констативната част на ревизионния доклад. За погрешни са възприети изводите на съда, свързани с понятието доставки на стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, като не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице с цел да се разпорежда фактически с нея като собственик. Касационният жалбоподател излага оплакване, че не е правилен извода на съда, че не са налице по делото доказателства, установяващи реалността на извършените доставки, по които се претендира правото на приспадане на данъчен кредит. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че доставките не са извършени поради липса на доказателства за това изпълнение. За неправилен се счита изводът на съда, че по отношение на всички доставчици от страна жалбоподателя не било проведено доказване, че са извършени услугите с предмет доставка и монтаж на СОТ, както и че не е проведено при условията на пълно и главно доказване, как, къде, от кой, в какъв времеви диапазон, на кои обекти са извършени охранителните дейности, дали същите касаят извършване на услуга по монтаж на СОТ или и доставката на такава техника. В тази връзка са изложени доводи относно смисъла на разпоредбата на чл. 9 ЗДДС и с твърдение, че са възникнали данъчни събития, които да формират право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 ЗДДС Касаторът счита за неправилни и възприетите от съда изводи на органите по приходите, че от представените еднотипни договори, неподписани от една от страните, както и от приемо предавателните протоколи не може да се установи видът на извършените услуги, място на изпълнение, лицата, които са ги извършили, адресите, на които е монтирана охранителната техника. За неправилни касаторът счита и изводите на съда относно съвкупната преценка на доказателства, която сочи, че са издадени и осчетоводени документи, които не отразяват реални стопански операции и действително настъпило данъчно събитие. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на направените разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. О. Бързаков. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Йорданов, я оспорва, като моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, тъй като съдът бил извършил правилна преценка съвкупно с всички събрани доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представения списък за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли като неоснователна жалбата срещу оспорения от АСО 7 ЕООД ревизионен акт, цитиран по горе за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 12 394,33 лв. за данъчни периоди на месеците февруари, май, от юли до декември 2017 г.; юли, октомври и ноември 2018 г.; януари, февруари, април, май и юли 2019 г. по фактури, издадени от АРТ ЛАЙН ПРИНТ ХАУС ЕООД, БЕТАТРЕЙД КАРСИМПОРТ ЕООД, ИНСТРОМ ОЙЛТРЕЙДИНГ ЕООД ИНСТРОЙ ХОЛМСТРОЙ ЕООД и СРЪЧКОВЦИТЕ ЕООД, както и за лихви в размер на 3 546,21 лв., е приел, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на предвидените процесуални правила, които да обосноват отмяната му. В производството, проведено от ревизиращия екип според съда са спазени принципите за законност, обективност, добросъвестност, право на защита и служебно начало. Решаващият съд е приел, че правилно приходните органи са установили, че от представените от ревизираното лице еднотипни договори не може да се установи на кои конкретни обекти, нито количеството и видът на техниката, която следва да се монтира сигналната техника, а представените приемателно предавателни протоколи са неподписани от възложителя, липсвало посочени вид и количество на изпълнението и приети работи, като в тях единствено била отразена стойност. Според съда не ставало ясно дали е фактурирана само услугата по монтаж на СОТ или и доставката на такава техника. Изложено е в съдебното решение установеното от органите по приходите, че доставчиците, които са представлявани от И. Иванов не са подали ГДД по чл. 92 ЗКПО за съответните данъчни периоди, дерегистрирани са по ЗДДС лица при установени обстоятелства по чл. 176 ЗДДС във връзка с извършени от тях данъчни нарушения, както и адресът на управление на доставчиците е един и същ гр. София, [улица]. Съдът е приел, че от АСО 7 ЕООД не са ангажирани други доказателства за реалността на услугите, фактурирани от спорните доставчици, не са представени и изисканите обяснения относно вида на извършените услуги, мястото на изпълнение, лицата, които са ги извършили, адресите, на които е монтирана охранителната техника, нито ревизиращият субект е представил доказателства за последващата реализация на спорните доставки. Съдът е приел за основателни изводите на органите по приходите, че са налице редица спорни моменти и разминавания в отношенията между ревизираното лице и доставчиците му, които да обосноват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС и в този смисъл за възникнали данъчни събития, които да формират право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 ЗДДС за получателя по тях. За обосновани и законосъобразни са приети от съда констатациите на приходните органи, че въпреки съставените и представени документи, вкл. при обжалване по административен и съдебен ред на ревизионния акт, не е доказано те да установяват реално осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. За новопредставените в съдебното производство документи съдът е приел, че са с недостоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК и преценени от основната и допълнителната съдебно счетоводни експертизи не променят констатациите на органите по приходите. Направен е извод от съда, че последващите доставки макар да са с идентичен предмет, като косвено доказателство за реалност на пряката доставка, те не са доказани. От тях съдът е направил извод, че са издадени и осчетоводени документи, които не отразяват реални стопански операции и действително настъпило данъчно събитие, като облагаеми доставки на услуги като основание за възникване на правото на данъчен кредит. Издаването на фактура и нейното счетоводно отразяване, без реално осъществена доставка на стока или услуга не са данъчно събитие и съдът е приел, че не е възникнало правото на данъчен кредит за жалбоподателя. Въз основа на изложеното според съда законосъобразно е прието от страна на органите по приходите, че не е доказано реалното извършване на услугите от посочените доставчици, поради което на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е посочил също, че тъй като се потвърждават задълженията за ДДС, произтичащи от непризнаване на данъчен кредит по спорните фактури, то са потвърдени и задълженията за лихви, които са с акцесорен характер и следват главното задължение. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС е свързано с реалността на доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС и/или услуги по чл. 9, ал. 1 ЗДДС и затова само при възникнало данъчно събитие за тях съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, това право е законосъобразно възникнало и упражнено от получателя по доставките. По делото е установено, че преките доставчици АРТ ЛАЙН ПРИНТ ХАУС ЕООД, БЕТАТРЕЙД КАРСИМПОРТ ЕООД, ИНСТРОЙ ОЙЛТРЕЙДИНГ ЕООД ИНСТРОЙ ХОЛМСТРОЙ ЕООД и СРЪЧКОВЦИТЕ ЕООД са издали на касационния жалбоподател фактури за данъчни периоди на 2017 г., 2018 г. и 2019 г. за доставка и монтаж на СОТ. Тези доставки обективират едновременно доставки на стоки и доставки на услуги. И приходните органи, и съдът правилно са приели, че доставчиците при извършените от приходните органи не са представили изисканите доказателства за реалност на доставките. Касаторът като получател на спорните фактури е представил копия от фактурите и приемателно предавателни протоколи и обяснителна записка от управителя на доставчиците И. Иванов, а именно: СРЪЧКОВЦИТЕ ЕООД, БЕТА ТРЕЙД КАРСИМПОРТ ЕООД, ИНСТРОЙ ХОЛМСТРОЙ ЕООД и ИНСТРОЙ ОЙЛТРЕЙДИНГ ЕООД, които се намират на един и същи адрес на управление. Правилно съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че и договорите, и представените приемателно предавателни протоколи са еднотипни и на практика представляват копия на издадените фактури. Във всички представени приемателно предавателни протоколи липсва подпис на възложител, поради което като се има предвид, че в тях липсва съответната конкретизация на посочената техника, нито са посочени обектите, на които те се доставят, респ. инсталират, не могат да обосноват извода, поддържан от касатора за реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС и на услуги по чл. 9, ал.1 ЗДДС. Конкретизация на стоките, на обектите, където те ще се доставят и монтират липсва и във фактурите, и в договорите, което не обосновава наличие на възникнало данъчно събитие по доставките съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Неподписването от страна на възложителя на тези протоколи не доказва приемането на осъществена услуга по монтажа на СОТ, както и на самата техника, като се има предвид, че липсва каквото и описание на същата в договорите и издадените от преките доставчици фактури. Липсва и такова описание и конкретизация и в приемателно предавателните протоколи, които преповтарят спорните фактури. Правилно първостепенният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 71, т.1 ЗДДС, тъй като процесните фактури нямат съдържанието, посочени в чл. 114 от същия закон, което е пречка за валидно упражняване на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС, респ. и на чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. Следва да се възприемат като законосъобразни и изводите на съда въз основа на съдебно счетоводната експертиза - основно и допълнително заключения, които не променят констатациите на приходните органи. Осчетоводяването на фактурите може да се обсъжда само въз основа на останалите доказателства, когато се установява реално изпълнение на доставките. В процесния случай такова доказване не е осъществено от получателя, върху когото пада доказателствената тежест да установи по безспорен начин реалността на фактурираните му доставки. Изложените доводи в касационната жалба, че съдът не е обсъдил допълнително представените доказателства 6 предложения за охрана на нови клиенти Новостроене ООД, Нейлз клуб ООД, Амбулатория за индивидуална практика за специализирана акушеро гинекологична медицинска помощ и ЕТ Н. Александров, са неоснователни. Тези доказателства са представени едва на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза и те като частни документи нямат достоверна дата, нито се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална такава. Освен това вещото лице е установило, че са касае само за оферти, а не реално осъществени доставки. Констатирано е от вещото лице, че от тези предложения оферти не става ясно колко устройства и колко камери са необходими и монтирани, за да се подпише договор за охрана. В издадените фактури по тези предложения също липсва какви количества са предадени, стойността на техния монтаж и затова е невъзможно според вещото лице да се направи анализ и да се даде категоричен отговор дали те са свързани с последващи доставки. С оглед изложеното по горе настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци, поради което като правилно постановено на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 834, 64 лв. за касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение