Решение № 8225 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3245/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Камено, срещу решение 16 от 06.01.2021г., постановено по адм. дело 1368/2020 г. от Административен съд Бургас, в която са развити доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, алтернативно връщане на делото като преписка на областния управител на област с административен център Бургас за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответната страна - Областният управител на област с административен център Бургас, в писмен отговор излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бурлгас е отхвърлил жалбата на кмета на община Камено против Заповед РД-09-125 от 23.06.2020г., издадена от Областния управител на област Бургас, на осн. чл. 19 б, ал. 5, т. 1 и т. 3 от Закона за водите /ЗВ/, с която е отказал да приеме дарение, предложено от Община Камено, на язовир, находящ се в поземлен имот с идентификатор 80916.78.71 по КККР за землището на с. Черни връх, с площ 2652 кв.м., който имот съответства на имот с норем 000205 по КВС в землището на с. Черни връх, с площ от 2.652 дка, , актуван с Акт за общинска собственост 348 от 19.07.2007г. на община Камено. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, проявил е процесулна активност, приобщил е по делото писмени доказателства, допуснал, изслушал и е приел съебно-техническа експертиза, към която са приложени скици. Въз основа на събранит доказателства е направил верен и обоснован извод за неоснователност на жалбата и законосъборазност на заповедта на областния управител. Решението е съобразено със съдебната практика по идентични дела, която е формирана поради предприетите производства по реда на чл. 19б ЗВ на територията на област Бургас. Правилно е прието, че за оспорения акт не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19 б, ал. 5 ЗВ областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР, или 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска собственост. В случая Областният управител е отказал да приеме дарението, като се е позовал на обстоятелството, че даряваният обект не представлява язовир по смисъла на законовата норма, а само водния обем на язовира.Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Следователно, липсата на който и да е елемент от водоностопанската система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир. Правната възможност по чл. 19 а от ЗВ за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от страна на общината към държавата върху язовир предполага наличието на цялата водностопанска система, а не на част от нея. Противното тълкуване би довело до невъзможност за надлежното стопанисване на язовира. Процесният имот 000205, за който е съставен акт за публична общинска собственост, представлява само площта, заета от водното съдържание на системата, поради което с основание е прието, че този имот не обхваща цялата водностопанска система, а само част от нея, т. е. не може да се дефинира като язовир. Неоснователен е доводът в к.ж., че решението е неправилно, поради това че съдът не е взел предвид допуснато от органа съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по чл. 19б, ал. 1 ЗВ, поради неспазване на едномесечния срок за произнасяне. Както съдът правилно е отбелязал в мотивите си, този срок е инструктивен и неспазването му не е съществено нарушение, което да влияе на съществото на акта или на правата на страните в административното производство. Решението постановено в съответствие с материалния закон - чл. 19б, ал. 5, 1 и т. 3 ЗВ, доколкото от фактическа страна е установено, че поради допусната явна фактическа грешка в КК при очертаване на контурите на язовира, при което част от стената, част от преливника и част от съоръженията са извън актуваните с АПОС 348/2007 г. имоти, т.е. - не може да се приеме, че заявеният за прехвърляне от общината воден обект е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от допълнителните разпоредби, поради липсата на актуване като водностопанска система, а така също и поради липса на акт за общинска собственост за целия обект. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,