Решение № 60 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 118/2008 г.

Решение № 60 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 118/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производство по реда на § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК /2007 г./, във вр. с чл. 234, вр. с чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по молба на Г. Х. Ц. и С. И. Ц., и двамата от гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, IV-Б гражданско отделение, № 1* от 20.12.2006 г., постановено по гр. д. № 224/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от Г. Х. Ц. и С. И. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на Я. С. Я., К. В. Я., С. Н. С., А. Н. Т., К. С. Л., М. Г. М., П. Г. Б., Т. Б. Н., М. И. Н., Г. Н. В., И. Н. С. и Р. Д. Д., да предадат владението върху следния недвижим имот - неурегулирано дворно място, с площ от 1,020 дка, находящо се в землището на гара В., съставляващо имот пл. № 1* к. л. А-8-4-В по кадастрален план на селото от 1980 г., при съседи: К. В., Д. А., братя Д. Т. и Г. С. Касационното решение е постановено при условията на чл. 218и ГПК (отм.). В хода на производството по отмяна са починали ответниците по молбата Я. С. Я. и П. Г. Б. и на тяхно място са конституирани наследниците им по закон - С. Я. С., П. Я. С., Е. И. С., А. И. С., В. Т. С., С. Б. К., Е. С. Н. и А. К. М.. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид нови писмени доказателства от съществено значение за делото - основание за отмяна по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). В тази връзка представят записка за вписване № 67, том 11 от 14.05.1943 г. на нот. акт № 6, том VIII, нот. д. № 230/1943 г. и съдебно решение № 95 от 27.04.1971 г. по гр. д. № 2950/1970 г. на Софийски народен съд, Димитровски район. Ответниците по молбата за отмяна, представлявани от адв. С от АК-София, оспорват молбата и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Петчленен състав, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 231 и сл. ГПК (отм.). Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимирани лица и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, постановено при условията на чл. 218и ГПК (отм.), е отхвърлен предявеният от молителите-ищци срещу ответниците ревандикационен иск относно недвижим имот в с. В.. Състав на ВКС, IV-Б гражданско отделение е приел, че процесният имот не може да бъде индивидуализиран съгласно описанието в нотариалния акт № 3/1943 г. на тяхната завещателка М. Б. и заснемането му като имот пл. № 1* през 1980 г. по неодобрен кадастрален план на селото, поради което този н. а. не може да ги легитимира като собственици на имота. Освен това в решението, чиято отмяна се иска, касационният съд е приел, че по делото не е установена идентичност, съгласно всички индивидуализиращи белези на недвижимия имот, притежаван от завещателката на ищците, нито с имотите, които са били внесени в ТКЗС от наследодателката на ответниците Г, нито с тези, които са били възстановени на нейните наследници по реда на ЗСПЗЗ. По силата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови писмени доказателства не са налице. Представените с молбата за отмяна записка за вписване № 67, том 11 от 14.05.1943 г. на нот. акт № 6, том VIII, нот. д. № 230/1943 г. и съдебно решение № 95 от 27.04.1971 г. по гр. д. № 2950/1970 г. на Софийски народен съд, Димитровски район, които предхождат по време депозирането на исковата молба по чл. 108 ЗС, въз основа на която е образувано гр. д. № 8008/1999 г. по описа на Софийски районен съд и ищците са имали възможност да ги представят своевременно при полагане на дължимата грижа по водене на делото. Същите не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея. Разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство, да не е могло да бъде известно на страната. Тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай. Вън от това представените писмени доказателства не са от съществено значение за спора, тъй като имат косвен характер и не касаят процесния имот. Видно от изложеното, представените от молителите доказателства е било възможно да бъдат представени своевременно от тях при полагане на дължимата грижа по водене на делото, но сами по себе си същите не са от съществено значение за делото. Ето защо, молбата за отмяна на Г. Х. Ц. и С. И. Ц., на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, Четвърто-Б гражданско отделение, № 1* от 20.12.2006 г., постановено по гр. д. № 224/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от Г. Х. Ц. и С. И. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на Я. С. Я., К. В. Я., С. Н. С., А. Н. Т., К. С. Л., М. Г. М., П. Г. Б., Т. Б. Н., М. И. Н., Г. Н. В., И. Н. С. и Р. Д. Д., да предадат владението върху следния недвижим имот - неурегулирано дворно място, с площ от 1,020 дка, находящо се в землището на гара В., съставляващо имот пл. № 1* к. л. А-8-4-В по кадастрален план на селото от 1980 г., при съседи: К. В., Д. А., братя Д. Т. и Г. С., следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на молбата за отмяна, на ответниците не следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 234, ал. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, ГК, Петчленен състав,