Решение № 14611 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2012 г.

Решение № 14611 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на сектор "ОП" при първо РУП - Русе, чрез процесуален представител, срещу решение № 17/26.06.2012 г. по адм. дело № 110/2012 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена негова заповед рег. № з. 01 -289/15.03.2012 г. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедната. Ответникът по касационна жалба - Борислав Светославов Балабанов, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с оспорената заповед на началник сектор "ОП" при първо РУП - Русе незаконосъобразно на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 4 от ЗМВР вр. чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР на Борислав Светославов Балабанов от гр. Русе на длъжност "старши полицай" в група "ООР" сектор "ОП" при първо РУП - Русе е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да стигне до този извод съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно - производствените правила. Възприетата от наказващия орган фактическа обстановка се потвърждава и детайлизира от събраните във фазата на съдебното производство гласни доказателствени средства, но действията на Балабанов са неправилно квалифицирани в нарушение на материалното право. Съдът е приел за установено, че на 27 срещу 28.12.2011 г. жалбоподателят, заедно със свидетеля Халджов са били назначени в съвместен наряд с лек автомобил и са били изпратени от дежурния по ОДЧ /оперативно дежурна част/ около 06 ч. 45 мин. на 28.11.2011 г. за привеждане на обявено за издирване лице Тодор Цонев Станев от хотел "Дунав - Плаза" до РУП. Същите изпълнили даденото им устно разпореждане и едва в районното управление разбрали, че лицето е с мярка "установяване на адрес". Действията на Балабанов неправилно са квалифицирани като нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност" и по- точно на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Инструкция № Iз 1143/04.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР и раздел XI, т. 79 от Методическите указания за прилагане на Инструкцията, според които са конвоират лица /свидетели или обвиняеми/ по отношение на които е постановено "принудително довеждане". В случая жалбоподателят не е бил информиран с каква мярка е обявено лицето за общодържавно издирване и не е знаел, че то не е с "принудително довеждане", за да се тълкуват действията му като израз на пропуски в изучаване на цитираните разпоредби. Освен това е изпълнявал дадено устно разпореждане от дежурния по ОДЧ, на когото нарядът е подчинен съгласно чл. 114 от Инструкция № Iз - 2295 от 08.12.2006 г. за патрулно - постовата дейност на МВР. Решението е правилно. Приетите за установени факти се подкрепят от събраните по делото гласни доказателствени средства и наличните в преписката писмени доказателства. Твърденията на касатора, че не е имало заповед за конвоиране противоречи с намираща се на л. 32 заповед за конвоиране на Тодор Цонев Станев от 28.12.2001 г., издадена от началника на първо РУП и разписката към нея съобразно която Милен Василев Ботев на 28.12.2011 г. в 8 часа е приел от жалбоподателя конвоираното лице. В тази заповед не е вписана мярката на лицето, което кореспондира напълно с обясненията на жалбоподателя за липса на информация относно този факт. По делото не се спори, че обичайна практика е била първо лицата да бъдат конвоирани по устно разпореждане, а след това да се оформя заповедта за конвоиране, но това действие не е инкриминирано в обжалваната заповед, а и полицаят от наряда не би могъл да носи отговорност за момента, в който началникът на РУП издава заповедите за конвоиране. Недопустимо е за пръв път в касационната жалба да се сочат нови текстове на Инструкцията, чието незнание според касатора, личи от действието на жалбоподателя, тъй като същите не са между фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Съдът е приложил правилно материалния закон и не е налице соченото от касатора касационно основание. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноските за настоящето производство в размер на 400/ четиристотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение, платими от Първо РУП - Русе на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение