Решение № 15699 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3515/2014 г.

Решение № 15699 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3515/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив срещу решение № 178 от 17.01.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 3347/2012 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161201866 от 5.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1249/26.09.2012 г. на директора на ДОДОП гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит общо в размер на 14 332.81 лв. и лихви за забава в размер на 2237.49 лв. по фактури № 1887/5.01.2011 г., № 2007/29.01.2009 г. и № 2018/30.01.2009 г., издадени от "БДФ Билд" ЕООД и по фактура № 786 от 29.11.2011 г., издадена от "Данистрой" ЕООД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че нито в хода на административното, нито на съдебното производство, ревизираното лице е представило убедителни доказателства, че процесните фактури обективират реално извършени доставки. Счита, че данните по делото указват на липса на реални доставки от доставчика "БДФ Билд" ЕООД поради липса на плащане, липса на разходи за работни заплати при доставчика, посоченият като предходен доставчик "Абуба" ЕООД никога не е разполагал с лица, назначени на трудов договор и през 2009 г., не е подал информация за изплатени суми по извънтрудово правоотношение. По отношение на доставчика "Данистрой" ЕООД също поддържа липса на реална доставка поради липса на кадрова обезпеченост и счетоводно отразяване на елементи за оранжерия. Счита, че назначените по делото експертизи не доказват реално изпълнение на доставките от конкретните, посочени във фактурите доставчици, доколкото притежаването на данъчни фактури и счетоводното им отразяване не е достатъчно да се признае право на данъчен кредит /ДК/. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Пловдив и по същество на спора да потвърди РА като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Александър Любенов Димитров, с. Татарево оспорва жалбата в писмена защита от 18.11.2014 г. чрез адв. Весела Колева. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 161201866 от 5.07.2012 г. на ТД на НАП гр. Пловдив е отказано право на ДК по реда на ЗДДС общо в размер на 14 332.81 лв. и лихви за забава в размер на 2237.49 лв. по фактури № 1887/5.01.2011 г., № 2007/29.01.2009 г. и № 2018/30.01.2009 г., издадени от "БДФ Билд" ЕООД и по фактура № 786 от 29.11.2011 г., издадена от "Данистрой" ЕООД. Ревизиращият орган е приел, че не се налице реални доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и е отказано право на приспадане на данъчен кредит (ДК) на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като посочените във фактурите доставчици не били реалните извършители на услугите поради липса на материален и трудов ресурс за осъществяването им. За посочените от доставчика "Данистрой" ЕООД работници - изпълнители на СМР, ревизиращите органи са установили, че за същия период са били наети по трудов договор от други фирми, а ревизираното лице не било отразило счетоводно закупуването на елементи за оранжерия на стойност 10 000 лв. по фактура № 267 от 29.05.2009 г. с предмет "елементи за оранжерия - два декара и двеста", които разходи не били включени в сметка 613 "Разходи за придобиване на ДМА" за 2011 г., нито в сметка 204 "Съоръжения". За да отмени РА, административният съд е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства за реалност на услугите - счетоводни и търговски документи, плащане съгласно съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, протокол-образец 19 от 27.09.2011 г. относно реално изпълнение на СМР от "Данистрой" ЕООД, реално изпълнение на СМР, установено чрез съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, удостоверение № 7/24.04.2013 г. за въвеждане на обекта в експлоатация, установен посредством ССЕ трудов и материален ресурс при доставчиците, реално осъществяване на конкретен трудов резултат съгласно сключените договори и липса на посочване на друго лице като изпълнител на доставките. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство пред административния съд - Пловдив, са събрани и коментирани относимите към спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил фактите от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат от настоящата инстанция. Правилно е формулиран основният спорен по делото въпрос относно наличието на реално извършени доставки по процесните фактури, на който е даден отговор при правилно приложение на материалния закон и обоснована преценка на целия събран доказателствен материал. По делото са налице многобройни писмени доказателства, представени от ревизираното лице и от доставчиците на органите на приходната администрация още в хода на ревизионното производство. В хода на съдебното производство нито един от тези документи не е бил оспорен от ответника относно автентичността му. Доставчикът "БДФ Билд" ЕООД е представил договор за проектиране от 2.01.2008 г., с който ревизираното лице Александър Димитров е възложил на "БДФ Билд" ЕООД изработка на технически и работен проект за строителство на обект "Оранжериен комплекс УПИ III - 337, 338, кв. 31, производствени дейности по плана на с. Татарево, община Първомай" и договор за изработка от 5.01.2008 г. между прекия и предходния доставчик "Абуба" ЕООД със същия предмет "Проектиране на обект Оранжериен комплекс УПИ III - 337, 338, кв. 31", приемо-предавателен протокол от 3.01.2009 г. между "БДФ Билд" ЕООД и "Абуба" ЕООД, приемо-предавателен протокол от 29.01.2009 г. за проектната документация между Александър Димитров и "БДФ Билд" ЕООД и протокол-образец 19 от 4.01.2009 г. за СМР по фактура № 1887/5.01.2009 г. - сваляне на стари полиетиленови палатки, премахване на окиси на тръбна конструкция, боядисване на тръбна конструкция, поставяне и окопаване на нови полиетиленови палатки, направа на оттечни канали. Доставчикът "БДФ Билд" ЕООД е представил многобройни писмени доказателства /стр. 143 - 184 от делото/ за назначени лица като строителни работници, на инженерни и други технически длъжности. Идентични доказателства са представени от ревизираното лице в хода на ревизията - стр. 227 и сл. от делото. Действително, същите като частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК нямат обвързваща съда доказателствена сила, а следва да се преценят съобразно всички обстоятелства и доказателства по делото, която преценка на административния съдия е правилна и обоснована. За доказване реалното изпълнение на доставките в хода на ревизията лицето е представило експертна оценка от м. април 2008 г. на обект "Оранжериен комплекс УПИ III - 337, 338, кв. 31 по плана на с. Татарево, община Първомай", от която се установява, че обектът включва котелна сграда - масивна едноетажна със застроена площ 47.45 кв. м. и ДМА - 6 броя полиетиленови оранжерии - отопляеми, като предвидените в проекта стъклени оранжерии, стопанска, битова сграда и склад не са изпълнени. Направената от независим експерт ЕТ "Веди - Консулт" оценка на обекта към 1.04.2008 г. е указание за неговото състояние, респ. реалното съществуване на 6 бр. полиетиленови отопляеми оранжерии, всяка от по 300 кв. м., представляващи метални конструкции и възможността реално да бъде изпълнен предмета на фактура № 1887/5.01.2009 г. По отношение на доставчика "Данистрой" ЕООД ревизираното лице е представило в хода на ревизията протокол за откриване на строителна площадка от 8.04.2009 г. въз основа на разрешение за строеж № 149/27.08.2008 г. на обект "Оранжериен комплекс УПИ III - 337, 338, кв. 31, производствени дейности по плана на с. Татарево, община Първомай", който включва наличните 6 броя оранжерии и котелна сграда, към които се добавя стъклена оранжерия. Спорната фактура № 786/29.11.2011 г. е с предмет "СМР по договор от 1.07.2011 г. и акт-образец 19 от 28.11.2011 г." с ДО 41 164.06 лв. и ДДС 8232.81 лв. По отношение на доставката от "Данистрой" ЕООД в хода на ревизията са представени договор за строителство от 27.09.2011 г. с предмет "Комплексно изпълнение на СМР до въвеждане в експлоатация на обект: Оранжериен комплекс УПИ III - 337, 338, кв. 31, производствени дейности по плана на с. Татарево, община Първомай", акт-образец 19 от 28.11.2011 г. с отбелязани: изкоп стъпки за ст. бет. колове, монтаж на ст. бет. колове, полагане бетон в стъпки и ограждащи основи и монтаж на метална конструкция /оранжерия/. Доставчикът е декларирал /стр. 80 от делото/, че цената на услугата се отнася само за труд, а материалите са осигурени от възложителя. В хода на насрещната проверка доставчикът е представил трудови договори, справки за приети уведомления по чл. 62 КТ и декларации от работниците Славчо Николов, Запрян Георгиев, Ангел Павлов и Евгени Донев, че в периода 10.10.2011 г. - 29.11.2011 г. са работили на обект "Оранжериен комплекс УПИ III - 337, 338 - с. Татарево, община Първомай". Ревизираното лице е представило фактура № 267 от 29.05.2009 г. с предмет "елементи за оранжерия - два декара и двеста", заприходени като ДМА на стойност 10 000.00 лв. /стр. 79 - 103 от делото/. Установява се от ПИНП от 1.03.2012 г., че доставчикът разполага с ДМА, отразени по сметки от група 20, както и с назначени по трудов договор 5 лица към датата на доставката. Доставчикът е декларирал, че ползваните работници не са имали командировъчни заповеди, тъй като живеели на територията на община Първомай и пътували със собствен транспорт. Първоинстанционният съд е направил правилна и обоснована оценка на описаните писмени доказателства, като е преценил, че същите са представени от двете страни по доставките още в хода на ревизията и отразяват действително търговски правоотношения, за които е налице съответният наличен в обективната действителност резултат - изготвени проекти и реално изпълнени СМР, за които приходната администрация не оспорва, че са налични. Съобразно общото разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 170, ал. 1 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК ревизиращите органи не излагат мотиви в РА, нито ангажират доказателства в съдебното производство, относно реалния изпълнител на услугите, за които не оспорват, че са изпълнени. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 "Макс Пен" ЕООД обстоятелството, че услугата не е била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане /съображение по т. 31 от решението/. Директива 2006/112/ЕО не допуска данъчен орган да откаже на ДЗЛ правото да приспадне дължимия ДДС за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва въз основа на обективни данни, че това ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която основава правото си на приспадане е част от данъчна измама /съображения по т. 39 от решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 Gabor Toth/. В случая ревизиращите органи не са посочили в РА убедителни обективни данни за наличие на данъчна измама поради съставяне на фактури, които не отразяват реални стопански операции. Правилно и обосновано административният съд е приел, че мотивите на РА да се откаже право на ДК се явяват оборени от събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително от назначените и приети ССЕ и СТЕ. Експертът, изготвил СТЕ, е направил оглед на обекта като е установил на място, че се състои от стопански сгради - котелно и склад за въглища, полиетиленова и остъклени оранжерии и се ползва по предназначение. Вещото лице е установило, че изпълнените СМР на обект "Стъклена оранжерия" по вид и количество отговарят на тези по акт- образец 19 от 28.11.2011 г. Техническият експерт е установил, че описаните видове СМР по акт-образец 19 от 4.01.2009 г., отговарящи на фактура № 1887/5.01.2009 г., реално са изпълнени на място. След преглед на счетоводствата на ревизираното лице и на преките доставчици експертът-счетоводител е установил, че доставчиците са отразили приходи от продажби по процесните фактури, извършени са плащания от жалбоподателя към доставчиците - по фактура № 1887/5.01.2009 г. в брой, а по останалите - по банков път. При жалбоподателя осчетоводяването на доставките е по отчетна стойност на активите при тяхното придобиване в съответствие със счетоводното законодателство, като счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отричане. Вещото лице счетоводител е посочил, че доставчиците разполагат с материална обезпеченост съобразно отразените в инвентарна книга ДМА по балансова стойност в размер на 273 693.82 лв. при "БДФ Билд" ЕООД и в размер на 19 188.00 лв. за машини при "Данистрой" ЕООД. Същите са разполагали и със съответния кадрови потенциал /стр. 335 от делото/. Правилно и обосновано административният съд е кредитирал неоспорените от страните СТЕ и ССЕ, за да обоснове извод за реалност на доставките по спорните фактури. По изложените съображения следва да бъде прието, че от събраните по делото доказателства се установява реалност на доставките по процесните фактури. След като е достигнал до същия извод и е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен, административният съд - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят своевременно поисканите и заплатени разноски за касационното производство в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,