Решение № 6756 от 20.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 307/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел на Първо Районно управление (РУ) Стара Загора при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора, чрез представител по пълномощие юрисконсулт М. Алексиев, против Решение 3370/04.11.2024 год., поправено с Решение 3872/10.12.2024 год., по административно дело 646/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена Заповед УРИ 3-613/11.07.2024 год. на началника на Първо РУ за отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси по заявление на И. И. И., от гр. Стара Загора, и преписката е изпратена на органа за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено несъгласие с мотивите на съда, че извършени в миналото посегателства срещу личността му по несъмнен начин обуславят необходимостта от самоотбрана към момента на постановяване на оспорения отказ. Сочи, че в изложените от заявителя И. обстоятелства не се споменава за обсъдените от съда наказателни производства, данни за които са изложени едва в съдебното производство, нито са посочени други конкретни данни, които да водят до извод за непосредствена опасност за живота и здравето му. По мнение на касатора, наличието на наказателни производства във връзка с осъществени спрямо И. посегателства над личността му, не обуславят необходимост за защита живота и здравето му, чрез придобиване на късоцевно оръжие. Счита, че по нито едно от двете наказателни производства не са налице категорични данни, че посегателствата са били насочени конкретно към личността на заявителя, още повече второто наказателно производство все още не е приключило, като това е пречка да се формира извод, че спрямо заявителя би било извършено друго престъпление. В съответствие с тези доводи прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение, а по същество и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Ответникът И. И. И., в писмен отговор чрез представител по пълномощие - адв. Г. Маджарова, АК Стара Загора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни аргументи в подкрепа правилността на съдебното решение и прави искане същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за две инстанции. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител - адв. А. Пеев от Софийска адвокатска колегия, преупълномощен от адв. Маджарова, поддържа отговора по заявените доводи и аргументи, искането за оставяне в сила на съдебното решение и за присъждане на разноските за две инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага съдебно решение като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспорения съдебен акт, състав на Административен съд Стара Загора е отменил Заповед УРИ 3-613/11.07.2024 год., в която е обективиран отказ на началника на Първо РУ Стара Загора за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие по заявление на И. И. И. от гр. Стара Загора, и е изпратил делото като преписка на административния орган за ново разглеждане на заявлението, при спазване н дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Производството пред административния орган е започнало с подадено на 19.06.2024 год. от И. И. заявление за разрешение за придобиване, чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Заявителят И. е посочил, че оръжието ще се съхранява в метална каса, неподвижно закрепена и секретно заключена. Като мотиви в заявлението е посочено: неизбежна самоотбрана , за да спаси живота и здравето си при нападение пред това на престъпника. На 11.07.2024 год. е издаден оспореният пред Административен съд Стара Загора отказ, с правно основание чл. 50, ал. 3 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). В жалбата си против този акт И. се позовава на досъдебно производство 800/2018 год. по описа на РУ Нова Загора, за което е образувана пр.пр. ТОН-1739/2018 год., започнато на 09.12.2018 год. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването разпит на свидетел, за това, че на същата дата в гр. Нова Загора, в чакалнята на ж.п. гарата, е причинена средна телесна повреда на заявителя И. престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Разследването е приключило с мнение за предаване на съд на извършителя, като на 12.09.2019 год. Районен съд Стара Загора е одобрил споразумение между РП Нова Загора и адвоката на извършителя за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 2 години. Освен това посегателство, лицето се позовава и на последващо престъпление срещу личността му, извършено на 22.11.2022 год. в [населено място], за което е образувано ДП 906/2022 год. по описа на Второ РУ Стара Загора за престъпление по чл. 157, ал. 1 от НК, за което към наказателна отговорност са привлечени четирима извършители. Съдът е установил, че досъдебното производство е изпратено на 05.04.2023 год. с мнение за предаване на извършителите на съд и към момента е висящо НОХД 1320/2023 год. по описа на РС Стара Загора. Въз основа на фактите по делото, първоинстанционният съд е отменил административния акт, приемайки от правна страна следното: Предмет на спора между страните е материалното право, установено в разрешителната норма на чл. 50, ал. 3 вр. ал. 2 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Анализирайки посочените норми, съдът е приел, че българските граждани могат да закупуват огнестрелно оръжие, чрез закупуване, въз основа на декларативен административен акт разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, с което се установява съществуване на фактическия състав, пораждащ правото при отсъствието на законовите пречки за неговото упражняване. Посочил е, че придобиването на оръжие е обвързано с изброените в закона цели, включително самоотбрана, а осъществяването на фактическия състав, както и отсъствието на основанията по чл. 58 от ЗОБВВПИ, се установяват от административния орган, когато същият е сезиран с редовно искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Съдът е приел, че органът действа в условията на обвързана компетентност да признае съществуването на заявеното за упражняване материално право, но само когато е изпълнен фактическият правопораждащ състав и отсъстват правните пречки, които изключват разрешаване на конкретното лице да упражни това право. Съдът е приел, че компетентен да признае правото на придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана и да разреши упражняването му, е началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение. С оглед посочения в заявлението постоянен адрес, на който ще се съхранява оръжието, съдът е приел за общоизвестен факт, че същият попада в териториалния обхват на Първо РУ при ОДМВР Стара Загора. Достигнал е до извода, че от страна на органа не е извършена служебна проверка за осъществяване на всички елементи от фактическия състав за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, тъй като във Второ РУ при ОДМВР Стара Загора е постъпила жалбата за извършеното срещу заявителя и жалбоподател И. второ по ред престъпление срещу здравето и личната му неприкосновеност през 2022 год., а наказателното производство срещу извършителите е висящо. Предвид представените от жалбоподателя факти, съдът е достигнал до извода, че извън съмнение е наличието на основателен страх у него за живота и здравето му. По отношение предвидените в закона отрицателни предпоставки са представени съответните удостоверителни документи и са извършени служебни проверки от органа. Но като не е проверил за подадени от заявителя жалби за извършени срещу личността му посегателства, нито му е предоставил срок за представяне на доказателства в тази връзка, органът е допуснал съществено процесуално нарушение, вследствие което е формирал погрешен извод, че отсъства посочената в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ основателна причина самоотбрана. Тъй като липсата на процесуална активност от страна на органа е довела до неизясняване на фактите, от които зависи разрешаването на материалноправния въпрос за издаване на искания административен акт, то съдът е достигнал до извода, че нарушението е съществено. В тази връзка е посочил, че представените по делото удостоверения от РП Сливен и от Второ РУ при ОДМВР Стара Загора сочат на основателна причина за самоотбрана, която органът е приел за отсъстваща в резултат на допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Доколкото органът се е позовал на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за да постанови акта си, то съдът е приел, че неизпълнението на задължението да се провери, както и да се укаже на заявителя представяне на доказателства в 30-дневен срок на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, с указание, че при непредставянето им производството ще се прекрати, е довело до невъзможност да се установи основателната причина за издаване на исканото разрешение. Съдът е допълнил, че са налице останалите изискуеми по закон документи, както и е установена липса на пречките за издаване на исканото разрешение. С оглед изложеното, съдът е достигнал до решаващия извод, че посочената в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ причина за самоотбрана, е установена и органът дължи да се произнесе отново като прецени всички условия и изисквания на закона. В съответствие с тези изводи, съдът е приел за незаконосъобразен постановения отказ, поради което го е отменил и изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд относно компетентността на органа и съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. От страна на касатора не са изложени доводи в подкрепа на твърдението му за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, касационният съд не е длъжен да се произнася по така заявеното основание за отмяна. Неправилен е изводът на съда за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, лицата по ал. 1 и ал. 2, т.е. физически и юридически лица, отговарящи на посочените в закона изисквания, могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Съгласно чл. 76 и сл. от ЗОБВВПИ, разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се получава в специално производство, в което компетентният орган установява съществуването, респективно отсъствието, на предвидените в закона положителни и отрицателни предпоставки. Началото на производството се поставя с подаването на заявление от лицето, в което съгласно изискването на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ задължително се посочва основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна. Нормата е тясно свързана с тази на чл. 58, ал. 1, т. 10 с.з., която забранява издаването на разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видно е, че законът обуславя възможността за издаване на разрешение не само с обективирано чрез предвиденото заявление желание на лицето да упражни даденото му от закона право, но и със съществуването на легитимна цел, която противостои на повишената обществена опасност на дейностите, свързани с боравенето с огнестрелно оръжие. Тази легитимна цел, очертана чрез изброените в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ причини - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, следва да бъде посочена и доказана от заявителя и не се предполага. Това е така, тъй като законът изисква, от една страна, причината да е основателна, а от друга тя по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. В настоящия случай, в подаденото от ответника по касация заявление от 19.06.2024 год. не е посочена конкретна причина за придобиването на късоцевно огнестрелно оръжие. В допълнително изложени от И. мотиви (без дата) е посочено, че оръжието му е необходимо за неизбежна самоотбрана в крайна необходимост , защото му трябва сигурна самозащита . Нееднократно е посочено, че за него е важно да спаси собствения си живот и здраве пред тези на нападателя и престъпника , а в заключение, че няма какво друго да добави. От горното се заключава, че формално е изпълнено изискването на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ и заявителят е посочил причина за издаване на разрешението. В тази връзка е неправилен изводът на съда, че е била налице непълнота и/или несъответствие с изискванията на закона, което да е налагало органът да укаже отстраняването им по реда на чл. 82, ал. 3 от ЗОБВВПИ. От материалите по делото е видно, че от страна на административния орган са извършени всички необходими действия по установяване на положителните и отрицателните предпоставки за издаване на заявеното разрешение, поради което изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неправилен. Същевременно, за да може да получи исканото разрешение, заявителят е следвало да докаже наличието на посочената от него причина, съобразно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ самоотбрана. Когато заявлението е мотивирано с тази причина, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно изискванията на закона тази нужда за "самоотбрана" следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична. В случая изявлението на И. не сочи наличието на основателна причина по смисъла на закона. Несъмнено охраната на собствения живот и здраве е призната от закона за легитимна цел, доколкото е допустимо разрешение за придобиване и/или съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него да бъде издадено на лицето за самоотбрана. Настоящият касационен състав приема, че в конкретното административно производство от страна на заявителя И. не е обоснована такава причина. Изложеното е общо, липсва конкретика, и противно на приетото от съда, не може да бъде направен извод за непосредствена опасност за живота и здравето на лицето, което по несъмнен начин да обуслови необходимост от самоотбрана чрез огнестрелно оръжие. Поради това и правилно органът е приел, че в заявлението си И. не е посочил основателна причина за искането си да му бъде издадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него чрез закупуване. Противно на извода на съда, органът няма задължение служебно да изследва и осигурява доказателства за съществуването на непосредствена опасност спрямо заявителя, когато като причина за исканото разрешение е посочена самоотбрана , тъй като в тежест на заявителя е да обоснове по несъмнен начин наличието на причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В тази връзка, дори да се приеме, че представените в хода на съдебното производство доказателства за извършени спрямо личността на И. посегателства, за които са образувани и/или приключили наказателни производства, са нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, то както правилно сочи и касаторът, не са налице достатъчно данни за непосредствена опасност за живота и здравето на И., което да налага съобразяването им от органа при едно ново произнасяне по заявлението. Тези обстоятелства дори не са били изтъкнати от И. към момента на подаване на заявлението, което само подкрепя извода за липса на непосредствена опасност или възможност за застрашаване неприкосновеността на личността на заявителя. Ето защо, изводът на органа, че не са посочени основателни причини, факти и обстоятелства, налагащи необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице (за граждански цели), а изложените от И. причини не обосновават по несъмнен начин тази необходимост, е съответен на фактите и на закона. Съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай липсват каквито и да е доказателства, които по безпротиворечив начин да доказват заявената необходимост от издаване на исканото разрешение, както правилно се приема от органа. Това прави оспореният пред Административен съд Стара Загора акт законосъобразен. Като е достигнал до противния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон. Това налага отмяна на съдебното решение, а тъй като правният спор е изяснен от фактическа страна - и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на И. И. против отказа на началника на Първо РУ при ОДМВР Стара Загора. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на касатора се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя в размер на 100 (сто) лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,