Решение № 10999 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12368/2010 г.

Решение № 10999 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12368/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища", чрез генералния директор Пламен Цалков Цалков, като агент на Franco Tosi Meccanica S. Р. A - Италия, срещу решение № 2636 от 28.07.2010 г. по адм. дело № 3933 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Галина Кадирова, като се претендира и присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000.00 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като пададена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил АПВ под № 900964 от 3.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 484 от 8.04.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата обстановка по спора, а именно че АЕБТРИ, в качеството му на агент на Franco Tosi Meccanica S. Р. A - Италия, е подало искане за възстановяване на данък върху добавената стойност от чуждестранно лице от 30.06.2009 г. в ТД на НАП-гр. София, с което е поискано възстановяването на ДДС в размер на 42 601.14 лв. за периода 1.01.2008 г. -31.12.2008 г. Констатирано е, че "Металик" АД и "ПМУ-София" ООД са извършили доставки на услуги - монтаж на турбини тип "Каплан"-България в централата Лъкатник и на турбини тип "Каплан" в Свражен за възложителя Franco Tosi Meccanica S. Р. A - Италия. Направени са фактически констатации от административния орган, че извършените услуги са свързани с недвижим имот и мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната, с оглед на чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, както и че молителят притежава постоянен обект на територията на страната - монтажен обект. Съобразено с това и поради неосъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1 от наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността, издадена от министъра на финансите, (обн., ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), отм. с § 2 от ПЗР на наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., (обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) е отказано възстановяването. При административното обжалване е направена преквалификация относно фактически установеното и е конкретизирано правното основание на постановения отказ, а именно, че предмет на процесните услуги е монтажът на турбините, а самите услуги са извършени в страната, турбините са монтирани в страната и остават на нейна територия. Според горестоящия административен орган не са изпълнени изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, а именно стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в държавата членка, където то е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършваха на територията на страната. Конкретните доставки по фактурите, издадени от "Металик" АД и "ПМУ"-София подлежат на облагане по реда на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката е мястото, където се намира постоянният обект или седалището на получателя по услугата и откъдето той осъществява своята икономическа дейност. С оглед на тази фактическа страна по спора, съдът е направил извод, че оспорения АПВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. Спорен съда актът е материално законосъобразен, поради което, въпреки че не е възприел някои от изложените съображения на административния орган, с оглед процесуалното задължение по чл. 160 от ДОПК да се произнесе по съществото на спора, е изложил подробни доводи и аргументи в подкрепа на извода си затова. Според него не е реализиран състава на чл. 2 от наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността, издадена от министъра на финансите (отм.), за да се възстанови претендирания данък добавена стойност в посочения размер. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се възстановява платеният данък на данъчнозадължените лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната. Според ал. 2 на същата разпоредба, редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите. Това е цитираната по-горе наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността, издадена от министъра на финансите, (обн., ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), отм. с § 2 от ПЗР на наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., (обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.). В чл. 2, ал. 1 от наредбата е дадено определение за "чуждестранно лице" по смисъла на тази наредба, като данъчният субект, адресат на акта, следва да е от тази категория. Съдът е приел, че предвидените затова три изисквания са налице. Съдът е изложил правилни изводи, като се е позовал и на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, в която разпоредба е дадено определение за "постоянен обект", чрез което едно лице извършва (цялостно или частично) независима икономическа дейност на територията на една страна. По този начин е обосновал наличието на първото изискване (чл. 2, ал. 1, т. 1) поставено в тази подзаконова норма, а именно лицето да няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната. По повод второто изискване (чл. 2, ал. 1, т. 2, б."а" и б."б"), а именно лицето да не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на доставки на транспортни услуги и услуги, свързани с международна дейност по смисъла на чл. 30 и чл. 31 от ЗДДС (б."а") и на стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката, съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС (б."б"), съдът е изложил съображения, че то също се явява осъществено, понеже е налице изключението визирано в самото него. В чл. 82, ал. 2 от ЗДДС е посочено, че когато доставчикът не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставка: т. 4 - при доставка на стоки, които се монтират или инсталират за сметка на доставчика, когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка. В случая е безспорно, че италианското дружество не е установено на територията на страната, като монтажът на турбините, т. е. услугата, която е предмет на доставка по процесните фактури, издадени от "Металик" АД и "ПМУ-София" ООД, се извършва в изпълнение на договор за доставка сключен между това италианско дружество и ВЕЦ Своге. Касае се за изпълнение посредством подизпълнители на услуга по монтаж на стока, доставена от чуждестранното лице на българското лице. По повод третото изискване (чл. 2, ал. 1, т. 3) на подзаконовата норма от наредбата, а именно това чуждестранно лице да е регистрирано за целите на ДДС в държава - членка, където е установено няма спор в производството. Правилен е изводът на съда относно законосъобразността на обжалвания административен акт, поради липсата на задължителното изискване, което обуславя възникването на правото на възстановяване, което е уредено в чл. 2, ал. 2 от наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността, издадена от министъра на финансите (отм.). Според тази норма, лицето по ал. 1 има право да му бъде възстановен начисления от доставчика - регистрирано по ЗДДС лице, данък върху добавената стойност за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка в периода, за който се отнася искането за възстановяване когато: т. 1 стоките и услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в държавата членка, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната. След като по делото не е бил спорен фактът, че се претендира възстановяване на ДДС по повод доставка на услуги - монтаж на турбини, в изпълнение на договор между чуждестранно лице и българско дружество, както и че монтажът се извършва на територията на страната, съдът е обосновал извод, че получените от това дружество доставки по фактурите, издадени от "Металик" АД и "ПМУ-София" ООД, ще се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки, но на територията на страната, а не в държавата членка, където лицето е установено. Според него това е императивно изискване и не са ангажирани доказателства, които да установяват изпълнение на условието по тази норма на чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредбата. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на съда е правилен. По повод на него е основното касационно възражение за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и са изложени подборни съображения. Същото е неоснователно. Изискването на чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. (отм.) напълно съответства на чл. 5 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12.02.2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (в сила от 20.02.2008 г.), според който всяка държава членка възстановява на данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата членка по възстановяване, всеки ДДС, начислен по отношение на стоки или услуги, предоставени му от други данъчнозадължени лица в тази държава членка или по отношение на вноса на стоки в тази държава членка, доколкото такива стоки или услуги се използват за целите на следните сделки: а/ посочени в чл. 169, букви а/ и б/ от Директива 2006/112/ЕО, а чл. 169, б."а" от Директива 2006/112/ЕО има предвид сделки, представляващи икономическа дейност по смисъла на чл. 9/1/, втори подпараграф, извършвани извън страната членка, в която данъкът е дължим или платен, по отношение на които ДДС би подлежал на приспадане, ако бяха извършени в тази страна членка (решение № 10394 от 12.07.2011 г. по адм. дело № 15978 по описа за 2010 г. на ВАС, първо отделение). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъди възнаграждение в размер на 850.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, понеже в първоинстанционното производство са присъдени съдебни разноски в размер на 150.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение