Решение № 4456 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Л. Д. от град София, подадена чрез адвокат Д. Василева срещу Решение 2304/ 08.04.2024 г., постановено по административно дело 7924/ 2023 г. на Административен съд- София- град (АССГ) в неговата отхвърлителна част. Релевира се оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Смята се, че допуснатите съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост са довели до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, чиито размер в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е определен по справедливост.Изложени са съображения, свързани с размера на вредите. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се уважи изцяло предявения иск. Претендира се адвокатско възнаграждение. Ответникът- Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), в писмен отговор моли да бъде оставена без уважение касационната жалба, като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба на С. Л. Д. срещу Определение 10191/ 27.06.2024 г., постановено по административно дело 7924/ 2023 г. на Административен съд София- град. Моли за неговата отмяна и да се измени решението в частта за разноските и да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. В писмен отговор, подаден на АДФИ чрез гл. юрисконсулт Кирева, се оспорва частната жалба. Счита се постановеното определение за правилно и законосъобразно. Касационният и частен жалбоподател- С. Л. Д. чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, моли да се уважат, както касационната жалба, така и частна жалба. Моли да се има предвид, че в първоинстанционното решение не са взети предвид всички претърпени вреди. Ответникът- Агенция за държавна финансова инспекция в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Кирева моли да се постанови решение, с което се оставят в сила първоинстанционното съдебно решение и определение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Смята, че същата следва да бъде отхвърлена, тъй като решението е правилно, законосъобразно и не страда от пороците визирани в чл. 209 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред адм. съд е образувано по искова молба на С. Л. Д. от гр.София, с която е предявен иск срещу Агенция за държавна финансова инспекция за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди. С обжалваното решение е била ОСЪДЕНА Агенцията за държавна финансова инспекция да заплати на С. Л. Д. от гр.София, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление 11-01-563/ 21.02.2020 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като се ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над сумата от 500 лева до пълния предявен размер от 5000 лв. Наред с това е била ОСЪДЕНА Агенцията за държавна финансова инспекция да заплати на С. Л. Д., сумата от 10 (десет) лева, представляваща разноски за внесена държавна такса. Решението в осъдителната част, с която е присъдена сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени вреди не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. В производство по чл.248 от ГПК с Определение 10191/ 27.06.2024 г., постановено по административно дело 7924/ 2023 г. Административен съд- София- град е отхвърлил искането за допълване на решението в частта за разноските. Посочил, че в представените пълномощни не е предвидено, че се предоставя безплатна правна помощ. Решаващият съд, за да достигне до този правен резултат е приел, че с НП 11-01-563/ 21.02.2020 г. на директора на АДФИ, на ищеца на основание чл.256, ал.1, пр.1, във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП, за нарушение на чл.17, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, т.2 във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП за това, че на 06.11.2017 г. в гр. София, като директор на Служба Военна информация и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.13 от ЗОП не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществени поръчки, въпреки че са били налице законовите основания за това, а вместо това сключил договори за доставка на МПС на стойност 91 832 лв. без ДДС, е наложено административно наказание глоба , в размер на 2203,97 лв. Наказателното постановление е било обжалвано от Д.. С решение от 03.06.2021 г. по НАХД 3748/ 2020 г. Софийският районен съд е потвърдил обжалваното НП. Решението е било отменено по касационна жалба на С. Д. с Решение 15/ 06.10.2021 г. на Административен съд София град, като по същество касационната инстанция е отменила и наказателното постановление. По делото бяха изслушани показанията на един свидетел В. Д. съпруга на ищеца, която давала сведения за изживени от него стрес, безпокойство, тревожност, причинен му психически дискомфорт и негативни емоции. От правна страна адм. съд приел претенцията за неимуществени вреди, за частично основателна и доказана. Посочил, че е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и други негативни психически изживявания, причинени от наложеното му административно наказание с наказателното постановление, издадено от директора на АДФИ, до отмяната му. При това съдът преценил, че обезщетение в размер на 500 лв. би отговаряло напълно на степента на вредите, претърпени от ищеца. В този размер искът за неимуществени вреди бил уважен, а в останалата част до претендираните 5000 лв.- отхвърлен, като недоказан. Наред с това, върху присъдената сума била присъдена и законната лихва от влизане в сила на решението на съда 06.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В съдебното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на претендираните неимуществени вреди, правилно адм. съд е уважил частичноиска, като е приел, че са налице всички кумулативно- необходими предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди- чл. 4 ЗОДОВ.Налице са преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния незаконосъобразен акт. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил ЧАСТИЧНО исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. В случая налице са неимуществени вреди, претърпени от лицето в резултат от незаконосъобразното НП. Несъмнено данните от приобщените доказателства установяват, че НП има негативно отражение върху психическото състояние на лицето. Налице са негативни преживявания за лицето, изразяващи се в стрес, безпокойство, тревожност, причинен му психически дискомфорт и негативни емоции в резултат на незаконосъобразното НП. Пред настоящата инстанция е спорен въпросът относно размерът на дължимата обезвреда. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в неговата отхвърлителна част. Направените изводи от съда относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните обстоятелства по непротиворечив начин. Неоснователно касационният жалбоподател излага твърдения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради това, че обезщетението не е справедливо определено. Относно размерът на присъденото обезщетение адм. съд е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ. Настоящият състав счита, че правилно адм. съд, е преценил, че искът следва да се уважи частично, за сумата от 500 лв., като за разликата до пълният предявен размер е неоснователен. Следва да се има предвид, че интензитетът на търпените от ищеца неимуществени вреди не може да се определи като толкова висок, колкото същият претендира, като всички вътрешни преживявания, не може да се обвържат пряко с незаконосъобразното наказателно постановление, доколкото е плод на неговото субективно усещане и виждания. Обосновано от административния съд при тази преценка са отчетени относимите обстоятелства и обективни факти, които са установени по делото. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характера на породените страдания и негативни преживявания и периода през който са претърпени. Обезщетението е справедливо определено, тъй като в съдебния акт е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на обективните данни за негативни преживявания и конкретното им отражение върху увреденото лице. Неоснователна е и частна жалба на С. Д. срещу Определение 10191/ 27.06.2024 г., постановено по административно дело 7924/ 2023 г. на Административен съд- София град, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските. Определението е правилно. Предвид установените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното представителство на касационния жалбоподател пред първата инстанция и в съответствие с относимите разпоредби на Закона за адвокатурата, адм. съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт. В случая не е доказано, че адвокат е предоставил безплатна правна помощ и представителство на страната по делото. В случая, по делото липсват данни за изрични волеизявления на страните по упълномощителната сделка за осъществяване на безплатна правна помощ в съдебното производство на някое от основанията по чл.38, ал.1 от ЗА. В съдържанието на пълномощното, подписано от ищеца му няма волеизявления за вида на процесуалното представителство. Данни за предоставяне на безплатна правна помощ не са представени по делото няма съвпадащи волеизявления на страната и пълномощника й, които биха били достатъчни за да докажат предоставянето на процесуална защита при условията на чл.38, ал.2, вр. с ал.1 ЗА. В случая, такива съвпадащи волеизявления на страната и пълномощника й не са налице, както правилно е констатирал административният съд за да отхвърли искането за допълване на решението в частта за разноските. По изложените съображения оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,