Решение № 13746 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11878/2009 г.

Решение № 13746 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11878/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "М&В Трейдинг" ЕООД със седалище в гр. София, против решение от 25.3.2009 г., постановено по адм. д. № 376/2007 г. на СГС, с което е обявена нищожност на решение № 13/29.03.2005 г., по т. 9.1 на ректорския съвет на Университета за национално и световно стопанство, с което е дадено съгласие да бъде сключен наемен договор с "М & В Трейдинг" ЕООД за магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. София, ж. к. "Студентски град", бл. 26, по проведен конкурс по чл. 16, ал. 5 ППЗДС (отм.), открит със заповед на ректора на УНСС. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдение, че решението на ректорския съвет представлявало решение на висшестоящ по отношение на ректора колективен орган, поради което е постановено при наличие на материална компетентност. Счита за законосъобразно прогласеното за нищожно решение на ректорския съвет и прави искане за отмяна на съдебното решение. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - Ректора на УНСС, представляван от юрк. Иванов, намира жалбата за основателна с довод, че оспореното решение на ректорския съвет не е административен акт. Ответната страна ЕТ "МЕТЕОР-В9-Вълчо Вълчев" не се явява и не изпраща представител. Заинтересованата страна - "Енджикомерс" ЕООД не заявява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, тъй като ректорският съвет е помощен орган по чл. 34 от ЗВО, а не е орган на управление на висшето училище по чл. 24, ал. 1 от ЗВО, поради което не може да издаде процесния акт. Обосновава извод, че правилно оспореното решение на Ректорския съвет е обявено за нищожно като издадено от некомпетентен орган, поради което решението следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от легитимирана по чл. 210, ал. 2 АПК страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред СГС се е развило по реда на чл. 33 - 45 от ЗАП /отм/ във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е образувано по жалба на Вълчо Петков Вълчев, действащ като ЕТ "МЕТЕОР В9 - Вълчо Вълчев", със седалище - гр. Кърджали, чрез адв. Иван Иванов. С нея е оспорено решение N 13/29.03.2005г, по т. 9.1 на ректорския съвет на Университета за национално и световно стопанство, с което е дадено съгласие да бъде сключен наемен договор с "М & В Трейдинг" ЕООД за помещение - магазин за хранителни стоки с обща площ от 63,71 кв. м., находящ се в гр. София, ж. к. "Студентски град", бл. 26, във връзка с проведен конкурс по чл. 16, ал. 5 ППЗДС (отм.), открит със заповед N 322-A/11.02.2005 г. на ректора на УНСС. Съдът изложил съображения, че оспореното решение е издадено от ректорския съвет на УHСC, а не от ректора, и че то е крайният акт, с който е приключила процесната конкурсна процедура. Преценил, че ректорският съвет е консултативен орган по чл. 34 ЗВО, а не административен орган, поради което не може да упражнява правомощията на ректора. Наред с това съобразил нормите на чл. 19, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 ЗДС в относимата към момента на издаване на административния акт редакция, откъдето извел извод, че обжалвания административен акт е издаден при начална липса на материална компетентност. Допълнил съображенията, че всяка некомпетентност води до нищожност на акта, като посочил и ТР № 2/14.05.1991 г. на ОСГК, ВС. Предвид посочените съображения извел крайния си правен извод, че атакувания административен акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган, и прогласил тази нищожност. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно . Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение. Съдът е осъществил законосъобразен анализ на оспорения пред него административен акт. Законосъобразен е извода на съда, че не са били налице необходимите законови предпоставки за издаване на оспорения пред него акт, т. е. че издателят на акта не е разполагал с материална компетентност да го издаде. В тази връзка е обоснован извода, изведен от анализа на относимата редакция на чл. 19, ал. 1 ЗДС, регламентиращ, че имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от съответния областен управител или ръководител на ведомство чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от МС, във връзка с чл. 16, ал. 2 ЗДС регламентиращ хипотезата по изключение за имоти - публична държавна собственост, относима за настоящия случай, и чл. 16, ал. 3 ППЗДС (отм.), определящ, че търгът или конкурсът се провеждат при условията и по реда на глава пета и приключва със заповед на областния управител или ръководителя на ведомството за определяне на лицето, спечелило търга или конкурса. Предвид законосъобразния извод, че компетентен орган да издаде административния акт за определяне на лицето, спечелило търга или конкурса, е ръководителят на ведомството, което упражнява правото на стопанисване и управление на съответния имот, се явява обоснован и втория извод, че по отношение на държавните висши училища ръководител на ведомството е ректорът съобразно чл. 32 от Закона за висшето образование /ЗВО/, а не ректорския съвет на УHСC. С оглед данните по преписката правилно е прието от първостепенния съд, че крайният акт, с който е приключила процесната конкурсна процедура, е обжалваното решение на ректорския съвет, който съгласно чл. 34 от ЗВО е помощен консултативен орган към ректора, а не административен орган, освен че възложител на конкурса е Ректора, а не ректорския съвет. Правилен е и третият извод на съда, че с оспореното решение на Ректорския съвет на УНСС е финализиран проведения конкурс за отдаване под наем на процесния обект - публична държавна собственост, стопанисван и управляван от УНСС, и че " даденото съгласие за сключване на наемен договор с определения на първо място кандидат "М и В Трейдинг" ЕООД" е издадено от некомпетентен да издаде акта помощен орган. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че решението на ректорския съвет представлявало решение на "висшестоящ по отношение на ректора колективен орган", поради което не е нищожно. Както бе посочено по-горе, по аргумент от чл. 19, ал. 1, връзка с чл. 16, ал. 2 от ЗДДС и чл. 16, ал. 3, ал. 5 от ППЗДС ръководителят на ведомството упражнява правото на стопанисване и управление на обекта - публична държавна собственост. В случая този орган е ректорът на висшето учебно заведение съгласно чл. 32 от ЗВО, поради което правилно е прието от съда, че този орган, като ръководител на ведомството, е компетентен да издаде крайния акт, с който приключва конкурсната процедура. Ректорския съвет, както бе посочено по-горе, по аргумент от чл. 24, ал. 1 от ЗВО, е помощен орган, а не орган на управление на висшето училище, поради което не е разполагал с материалната компетентност да издаде процесния акт. С оглед горното правилно СГС е обявил за нищожно оспореното решение на Ректорския съвет . Неоснователен е доводът на юрк. Иванов, че обжалваното решение не е приключващия процедурата по ЗДС индивидуален административен акт. Освен доказателствата по преписката, направеното в тази връзка негово изрично признание пред ВАС, че след оспореното решение на Ректорския съвет друго решение, респ. заповед на ректора на УНСС няма издадено, го опровергава. Ноторно е, освен това, че ректорският съвет обсъжда и предлага на ректора да издаде решения по текущи административно-стопански, финансови и други въпроси. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на СГС е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение