Решение № 8158 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2015 г.

Решение № 8158 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Й. Г. срещу решение № 812100-22229/25.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в частта му, с което е отказано заличаване на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-492/2000 г. по описа на РУ Поморие; споразумение - ефективно наказание с присъда 1/2001 г. по нохд № 2/2001 г. на РС - Б.; заповед за задържане рег. № 105 от 23.08.2000 г. на РУ Поморие; ЗМ-1613/1999 г. по описа на РУ 06 СДВР, условно наказание - присъда от 22.04.2003 г. по нохд № 485/2000 г. на СРС. Ж. навежда доводи за неправилност на оспорения административен акт в обжалваната му част като постановен в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:

Със заявление вх. № 812105-14/26.03.2015 г. по описа на МВР, Г. е поискал да бъдат заличени личните му данни в масивите на МВР, въведени във връзка със ЗМ-1449/2000 г. на РУ 04 СДВР; ЗМ-1659/2000 г. на РУ 04 СДВР; ЗМ-1770/2000 г. на РУ 04 СДВР; ЗМ-2112/2000 г. на РУ 04 СДВР; ЗМ-2208/2000 г. на РУ 04 СДВР; ЗМ-844/2000 г. на РУ Несебър; ЗМ-793/2009 г. на РУ П.; ЗМ-1613/1999 г. на РУ 06 СДВР и ЗМ-492/2000 г. на РУ Поморие.

Министърът на вътрешните работи е приел, че заявлението е частично основателно, поради което в едната част искането е уважено, а в другата е постановен отказ. Като правно основание за издаване на индивидуалния административен акт са посочени чл. 29 от ЗМВР, чл. 9, т. 5 от Инструкция № Iз-381/10.03.2009 г., чл. 3, т. 3, б. "б", т. 4 и т. 5, б. "б" от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., чл. 2, ал. 2, т. 5 и чл. 32, ал. 1 и 4 от Закона за защита на личните данни.

С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението на министъра на вътрешните работи е постановено и в съответствие с материалния закон.

Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от инструкцията в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Разпоредбата на чл. 3, т. 3 от подзаконовия нормативен акт регламентира хипотези на прекратено наказателно производство, т. 4 визира влязла в сила оправдателна присъда, а т. 5 изброява случаите на изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК.

По безспорен начин по делото е установено, че в информационните фондове на МВР се обработват лични данни на жалбоподателя като извършител на престъпления по НК.

1. По ЗМ-1613/1999 г. по описа на РУ 06 СДВР Г. е извършител на престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК. Материалите са били изпратени на РСС 06 С. Делото е приключило и внесено с обвинителен акт в СРС, където е образувано нохд № 4466/2003 г., приключило с присъда от 20.10.2003 г., с която жалбоподателят е признат за виновен и е осъден на "лишаване от свобода за срок от три години". На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години. Присъдата е потвърдена с решение от 11.10.2004 г. по внохд № 3132/2003 г. на СГС и е влязла в сила на 31.10.2005 г. след решение № 729 от същата дата по к. д. № 135/2005 г. на ВКС.

За да приеме, че в конкретния случай искането за заличаване на лични данни на Г. в информационните фондове на МВР е неоснователно, ответникът е посочил, че обработването им е по реда и условията на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. и не е налице нито една от хипотезите на чл. 3 от същата за заличаването им. Този извод е законосъобразен и обоснован и се споделя от съда. Настъпилата реабилитация на лицето и това, че по свидетелство за съдимост се води "неосъждано", не е според инструкцията релевантен факт за заличаване на личните данни. Тази хипотеза не е предвидена и в действащия ЗМВР.

2. По ЗМ-492/2000 г. по описа на РУ П. Г. е извършител на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. По материалите е образувано дознание, което е приключило с внесен обвинителен акт в РС Поморие на 20.12.2000 г. за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК. Образувано е нохд № 2/2001 г., одобрено е споразумение по същото с протокол от 9.01.2001 г., с което Г. е признат за виновен и му е наложено наказание "глоба" в размер на 400 лева.

Мотивите за отказа на министъра са почти идентични с тези по предходното искане. Правилно е прието в решението, че не са налице предпоставките на приложимата инструкция за заличаване на данните на Г. в масивите на МВР, въведени във връзка с полицейското му задържане като "уличен" в извършването на кражбата, както и за наложеното ефективно наказание, макар чрез споразумение, което е равнозначно на влязла в сила осъдителна присъда.

3. Присъда от 22.04.2003 г. по нохд № 485/2000 г. по описа на СРС, за извършено от Г. престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК, изменена с решение на СГС по внохд № 10052001 г., потвърдено с решение на ВКС. Н. е наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 години (условно 5 години). Отказът на ответника да заличи личните данни на жалбоподателя е мотивиран с липса на предпоставките по чл. 3 от инструкцията и този извод се споделя и от съда.

Следователно в случая не е налице основание за заличаване на личните данни на жалбоподателя, поради което оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и жалбата следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото Г. следва да се осъди да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,