Решение № 12841 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7546/2013 г.

Решение № 12841 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7546/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Сабри Муса Медаров, от с. Юруково, община - Якоруда, против Решение № 556/5.04.2013 г. по адм. дело № 643/2012 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, на основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началникът на РДНСК - ЮЗР, гр. София, чрез Регионален отдел "НСК" - Благоевград, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административент съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отхвърлил жалбата на Сабри Муса Медаров, против Заповед № ДК-02-ЮЗР-254/30.07.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, гр. София, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и с нея е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Масивна двуетажна сграда с три броя пристройки и конструктивно свързана към нея масивна едноетажна сграда" и дървена клетка за отглеждане на птици, находящ се в УПИ I, кв . 11 по плана на с. Юруково, община - Якоруда, по отношение на извършителя му - Събин Момчилов Медаров. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон и целта му. Посочил е, че съобразно доказателствата по делото, за сградите, означени от него с номера, а именно сгради № 2, № 3, № 4 и № 5, не са представени никакви строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което същите са незаконни строежи, чието премахване е законосъобразно. По отношение на сграда № 1 - масивна двуетажна сграда е установил, че е налице влязъл в сила отказ за узаконяване № 1/16.02.2011 г. на гл. архитект на община-Якоруда, поради което и на основание § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./, сградата също подлежи на премахване, като незаконна. Съдът е отхвърлил доводите на оспорващия за наличие на строителни книжа за този строеж, като отменени от началника на РДНСК - Благоевград с влязла в сила заповед. По отношение "търпимостта" на сградите, на основание § 16 от ДР на ЗУТ, съдът е приел, че същите са изградени 2005 г., когато е издадено РС № 21/2005 г. относно сграда № 1, поради което са нетърпими. Отхвърлени са и другите доводи за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно. За да бъдат направени изводи за наличие или не на незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а оттук и за законосъобразност на оспорената заповед за премахването му, съдът е следвало да установи по категоричен начин строежа - предмет на акта по чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Индивидуализацията на строежа се извършва чрез описание на местонахождението му, вид на сградата, съобразно предвиденото по план застрояване - основно или допълващо, предназначението му - жилищна, производствена, курортна, общественообслужваща, смесена, вилна, спомагателна, обслужваща, стопанска и пр., съобразно нуждите за които е изграден и за които се използва, характеристики - като етажност, застроена площ, височина на етажите, отстояния от други сгради в съседство, за какво се използва от собственика му и пр. В конкретния случай, в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е извършил такава индивидуализация на строежите - предмет на заповедта, тъй като са повече от един, а само ги е номерирал, като с тази номерация и описанието им, пренесено от заповедта, е приел, че съществуват в имота на касатора и тъй като не се представят строителни книжа, а за строеж № 1 издадените такива са отменени, всички те са незаконни, т. е заповедта е законосъобразна. Нарушението е налице, тъй като съдът е бил длъжен, съобразно доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза, да извърши такава индивидуализация на строежите - предмет на заповедта, ако това е възможно и въз основа на това да преценява законосъобразността й. В случая задължително е следвало да се индивидуализира масивната двуетажна сграда, под № 1, тъй като всички останали сгради, съгласно описанието им, са свързани с нея. В заповедта и съпровождащите я констативни актове тази сграда е описана с размери, етажи, конструкция, което не е достатъчно, за да бъде индивидуализирана. Посочено е най-общо местонахождението й - в УПИ I, кв. 11 на с. Юруково /идентичен на бивш парцел ХХVI-219, кв. 19/, но липсва конкретизация за вида на сградата - дали е основно или допълващо застрояване, има ли други строежи в същото УПИ /извън описаните в заповедта/ и ако има, какво е тяхното предназначение и отстояние от процесните сгради. Органът не е уточнил предназначението на тази двуетажна масивна сграда като цяло и по етажи. В заповедта е цитирано наличието на Акт за отказ от узаконяване № 1/2011 г. на гл. архитект на община - Якоруда, относно строеж: "Надстройка и пристройка на гараж - магазин за промишлени стоки и магазин за хранителни стоки" и строеж: "Пристройка на два етажа - складови помещения, битова и магазин за хранителни стоки", намиращи се в същия УПИ I, кв. 11. Посочено е, че на място гаражът представлява магазин за хранителни стоки и същият е включен в обема на масивната двуетажна сграда. Липсват констатации за идентичността на тези строежи по Акта за отказ от узаконяване, с масивната двуетажна сграда и с пристройките, за които е издадена заповедта. Такива и не могат да бъдат направени предвид различията в описанието и вида на строежите по заповедта и по акта за отказ от узаконяване. Съдът е приел, че строеж: "Надстройка и пристройка на гараж", съответства на двуетажната масивна сграда - строеж № 1, но такова уточнение в заповедта липсва, а и този извод противоречи на заключението на съдебно-техническата експертиза, което установява, че гаражът се намира на първия етаж от друга двуетажна масивна сграда, намираща се в същия УПИ I, кв. 11, която се ползва за живеене и за която в заповедта няма никакви данни. Приетата съдебно-техническа експертиза установява още, че тази друга двуетажна жилищна сграда не е строеж № 1, а представлява основна застройка в имота на касатора, на първия етаж от която се намира гараж, а втория е за живеене. За строеж № 1 по КА на РДНСК установява, че представлява магазин за хранителни стоки на първи етаж, тоалетна, битово и два бр. складови помещения, а на втория етаж - магазин за промишлени стоки, ползван към момента на огледа за кафе-бар. Този строеж е допълващо застрояване, който е допустим, за него има издадена виза и одобрени строителни книжа. Вещото лице заключава, че извършеното на място строителство не съответства по описание - местоположение и размери, на строежите по заповедта. В последната тези строежи са представени като основно застрояване, а всъщност се явяват допълващо такова, не е посочено и предназначението им. Налице е грешка в заповедта и по отношение магазина за хранителни стоки на първи етаж от строеж № 1, за който е посочено, че е бивш гараж. Гаражът, според експерта, се намира на друго място - приземния етаж на двуетажната жилищната сграда - основно застрояване, която е друг строеж, извън обхвата на заповедта. При тези пропуски и грешки, касаещи индивидуализацията на основния строеж № 1, не е възможно да се установи предмета на заповедта в тази част, а именно за коя от двете двуетажни масивни сгради, намиращи се в имота на касатора се отнася заповедта. Объркването и неяснотата в този предмет следва и от данните по Акта за отказ от узаконяване, където строежът е описан като надстройка и пристройка на гараж, какъвто гараж, според заключението на вещото лице строеж № 1 не съдържа. Неяснотата относно строеж № 1 води до неяснота и по отношение на останалите строежи, свързани с него. Поради това съдът е следвало да приеме, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липса на мотиви - фактически основания за издаването й, свързани с индивидуализация на основната сграда /строеж № 1/, а оттук и невъзможността за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно релевантни факти. При неясен предмет не може да се отговори еднозначно, дали актът за отказ от узаконяване и отменените с влязла в сила заповед на началника на РДНСК строителни книжа по отношение на касатора, се отнасят за процесните строежи, или за друг строеж. Като не е отчел допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила, а с това и нарушение на материалния закон, съдът на свой ред е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, като се е произнесъл по законосъобразността на оспорената заповед, при неясен предмет. Като неправилно на посочените основания, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което оспорената заповед на началника на РДНСК - ЮЗР бъде отменена изцяло, като незаконосъобразна, при наличие на отменителните основание на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение