Решение № 2211 от 1.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по молба на Н. Неделчев от гр. Варна с искане за отмяна на влязлото в сила решение 1032 от 26.07.2022г. по административно дело 562/2022г. на Административен съд - Варна. В искането се твърди, че са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Подателят на искането счита, че поради нарушени съдопроизводствени правила е било нарушено правото му на защита. Основните аргументи в искането се свеждат до това, че назначеният му служебен защитник е поискал да бъде заменен, но съдът е отхвърли това искане. Назначеният служебен защитник не се е явил в съдебно заседание, отказал е да му предостави каквато и да е правна помощ и под натиск е изготвил единствено становище, с което са нарушени процесуалните му права, а допуснатата правна помощ е само формална. По тези съображения, подробно развити в искането, се претендира отмяна на съдебното решение и връщане на делото с указания за назначаване на друг служебен защитник от Административен съд - Варна. Ответникът- административен ръководител - председател на Окръжен съд - Варна в писмено възражение оспорва молбата за отмяна с доводи, че не са налице предпоставките по чл.239, т.5 от АПК за отмяна на решението и моли за оставянето й без уважение. Подадена е и частна жалба от Н. Неделчев срещу разпореждане 10272 от 10.08.2022г. по адм. дело 562/2022г. на АС - Варна, с което е оставена без уважение молбата на Неделчев за предоставяне на правна помощ за приподписване на молбата по чл.239 АПК и определение 2369 от 11.08.2022г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането на Неделчев за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство пред ВАС по молбата за отмяна. С доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на атакуваните съдебни актове. Ответникът - административен ръководител - председател на Окръжен съд - Варна в писмено възражение счита подадената частна жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С оспореното разпореждане 10272 от 10.08.2022г. по адм. дело 562/2022г., АС - Варна е оставил без уважение молбата на Неделчев за предоставяне на правна помощ за приподписване на молбата по чл.239 от АПК, с доводи, че лицето е освободено от заплащане на държавна такса и искането за отмяна не следва да се приподписва от адвокат. Разпореждането е правилно. С определение 2355 от 09.08.2022г. по адм. дело 562/2022г. , АС - Варна е освободил Неделчев от заплащане на държавна такса по подадената молба за отмяна на решението по същото дело, поради наличие на обстоятелствата по чл. 83, ал.2 от ГПК. С молба от 08.08.2022г. по същото дело Неделчев е поискал предоставяне на правна помощ за приподписване на молбата за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл.242, ал.4 от АПК искането за отмяна се приподписва от адвокат или юрисконсулт, с изключение на делата за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане и дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса. След като Неделчев е освободен от заплащане на държавна такса за производството по чл. 239 от АПК, то по подадената от него молба е налице изключението по чл.242, ал.4 от АПК и не се изисква приподписването й от адвокат, поради което правилно с оспореното разпореждане е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ за приподписване на молбата по чл.239 от АПК от адвокат. С оспореното определение 2369 от 11.08.2022г. постановено по адм. дело 562/2022г., АС - Варна е оставил без уважение искането на Неделчев за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство пред ВАС по подадената молба за отмяна на влязло в сила решение. За да се произнесе по подадената молба, съдът е приел, че в производството по отмяна не е предвидена задължителна адвокатска защита и с оглед неговия характер - извънинстанционен, интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ за процесуално представителство и са налице основанията по чл.24 от Закона за правната помощ. Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП - процесуално представителство, обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. В ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В Административнопроцесуалния кодекс не е предвидена задължителна адвокатска защита, в това число и за производства по чл.237 и сл. от АПК, каквото е настоящето, за което частният жалбоподател желае да ползва правна помощ. Предоставянето на правната помощ е оставено на преценката на съда, който следва да отчете всички обстоятелства по чл. 23, ал. 2 от ЗПП. В процесния случай правилно АС Варна е преценил, че са налице първите две условия, въведени от законодателя в чл. 23, ал. 2 от ЗПП молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за адвокатска защита, което е прието за установено от съда, тъй като е постановил освобождаване на Н. Неделчев от заплащане на държавна такса, както и последният желае да бъде защитаван от адвокат. Правилно АС - Варна е пристъпил към преценка на последното условие, въведено в чл. 23, ал. 2 от ЗПП - дали интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ и е извел извод, че характерът на производството по чл.237 и сл. от АПК не изисква задължителна адвокатска защита, както и че исканата от молителя правна помощ не е оправдана, с оглед предмета, очертан от твърденията в молбата за отмяна. Мотивирано съдът е отказал предоставяне на исканата правна помощ, тъй като предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по аргумент от чл. 24,т.1 и т.2 от ЗПП и предвид засиленото служебно начало, предоставянето на правна помощ не би било съизмеримо с ползата, която би донесла на кандидатстващия. Определението на АС - Варна за отказ за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство на Неделчев е правилно, при наличие на последната отрицателна предпоставка от чл. 23, ал. 2 от ЗПП и следва да бъде оставено в сила. Искането за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустимо. То е подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 240, ал. 3 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания, които не подлежат на разширително тълкуване. В случая, както бе посочено по-горе, подателят на искането квалифицира изложените от него обстоятелства като такива по чл.239, т.5 АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Смисълът на разпоредбата е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на Н. Неделчев подател на искането да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдените от него обстоятелства не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Данните по делото сочат, че с определение 691 от 08.03.2022г. по адм. дело 562/2022г. на Неделчев е предоставена правна помощ по реда на чл.23, ал.3 от ЗПП. С протокол 3 от 10.03.2022г. от заседание на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия - Варна на осн. чл.26, ал.1 от Закона за правната помощ е определен адвокат Т. Ибрямова - 7791 от НРПП, който да осъществи правна помощ по адм. дело 562/2022г. на Н. Неделчев. С молба от 12.04.2022г. адв. Ибрямова е посочила електронен адрес на който да й бъдат връчвани всички съобщения и документи. С определение на съда 1489 от 16.05.2022г. по делото, на основание чл.26, ал.2 от ЗПП, определеният адвокат е назначен от съда за процесуален представител на Неделчев за което са уведомени както жалбоподателя, така и адв. Ибрямова на посочения електронен адрес. С молба от 25.05.2022г. адв. Ибрямова е направила пред съда отказ от осъществяването на правна помощ, който е оставен без уважение от съда с разпореждане от същата дата с доводи, че същата е определена да осъществява правна помощ от АК - Варна, а не от съда и възможността за замяната й се осъществява от адвокатската колегия не от съда. С определение от открито съдебно заседание на 06.06.2022г., поради неявяването й в открито съдебно заседание, без уважителни причини на адв. Ибрямова е наложена глоба на осн. чл. 92а вр. с чл. 91, ал.1 от ГПК, поради това, че е станала причина за отлагане на делото. С молба от 20.06.2022г. адв. Ибрямова е заявила, че желае делото насрочено за 04.07.2022г. да се гледа в нейно отсъствие като е представила писмено становище по спора. За насроченото съдебно заседание на 04.07.2022г. жалбоподателят Неделчев е бил редовно призован - лично, както и чрез процесуалния си представител адв. Ибрямова. Двамата не са присъствали в съдебно заседание като е докладвана молбата - становище на адв. Ибрямова. Горната фактическа обстановка налага извода, че на Неделчев е предоставена правна помощ, назначен е бил за процесуален представител - адвокат, определен по чл.26 от ЗПП, във всички фази на съдебното производство, същият е участвал чрез процесуален представител, като е имал възможност да вземе участие във всеки един етап от съдебното производство, чрез изразяване на становища, ангажиране на доказателства и да прави възражения по исканията на другата страна. Такава възможност Неделчев е имал, както чрез процесуалния си представител, така и лично, видно от подаваните от него молби и извършени действия лично. Твърденията, че с отказа си да замени определения от Адвокатски съвет - Варна адвокат, който да предостави правна помощ на Неделчев са нарушени съдопроизводствените правила и е било ограничено правото му на защита не подадат в хипотезата на чл.239, т.5 АПК. Съдът не притежава правомощия за замяна на определения от Адвокатски съвет - Варна по реда на чл.26, ал.1 от ЗПП адвокат за осъществяване на правна помощ, поради което не е допуснал нарушаване на съответните правила, регламентирани в същия закон. На следващо място, Неделчев не е бил лишен от възможност да участва в делото лично или чрез процесуалния си представител, липсват данни да не е бил надлежно представляван, както и такива да не е могъл да се яви лично или чрез повереника си по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Наведените от молителя подробни доводи не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 АПК, тъй като не са свързани с нарушения на проведеното съдебно производство, в резултат на което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска. Не са налице основанията и предпоставките за уважаване на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.239,т.5 АПК, поради което искането следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното и на основание чл.236 и чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение