Решение № 7490 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 879/2017 г.

Решение № 7490 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 879/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. С. Б. от гр. С. Загора срещу решение № 331 от 14.12.2016 г. по адм. д. № 428/2016 г. на Административен съд - С. З. . С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът -кмет на О. С. З., в писмено възражение, чрез ст. юрк. Желязкова, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и обосновано. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 10-00-1823/29.08.2016 г. на кмета на община С. З., с която на основание чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Двуетажна масивна жилищна сграда № 21" /по приложение 1 и комбинирана скица/, със застроена площ от 48 кв. м. в ПИ 68850.303.808 по КК /пасище, мера/, м. "Халваджи бунар". Прието е, че се касае за строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, изграден без строителни книжа през 2006 г., в земеделска земя, който не попада в приложното поле на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за приложимите строителни правила и норми, действителността на представения договор за покупко-продажба и спазена административна процедура при издаване на заповедта, вкл. компетентност на органа-издател на оспорения индивидуален административен акт. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 29 от 2.08.2016 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа по чл. 148, ал. 1 ЗУТ не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, който не е деклариран и не е проведено производство за узаконяване по реда на § 184, респ. § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗУТ. Обосновани са и изводите за неприложимост на изключителната хипотеза за "търпимост" на незаконния строеж по § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ, с оглед периода на изграждането му. Нормата на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ/ДВ, бр. 82/2012 г./, не игнорира изискванията на § 16 от ПР на ЗУТ, а обхваща само тези незаконни строежи, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ, бр. 82/2012 г./, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Освен това режима на търпимост е приложим само по отношение на незаконни строежи, изградени най-късно до 31.03.2001 г. - § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а процесния незаконен строеж е изграден през 2006 г., което е установено освен по декларация на извършителя и със събрани в производството гласни доказателства. С оглед на изложеното, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба за допуснати в административното производство нарушения не сочат на съществени такива, които да обосновават незаконосъобразността на заповедта само на това основание. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената от пълномощника на ответника претенция за разноски, касаторът дължи юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,