Решение № 4620 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2009 г.
ВАСПетчленен състав07.04.2009 г.докладчик Цветана Сурлекова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14007/16.12.2008 г. , постановено от тричленен състав на трето отделение на Върховен административен съд по адм. д. № 8315/2008 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4620 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Висш съдебен съвет против решение на тричленен състав на Върховен административен съд, постановено по адм. д. № 8315/2008 г. Поддържа се неправилност на решението поради необоснованост, тъй като тричленният състав неправилно е приел, че чл. 17, ал. 2 от Закона за достъпа до обществената информация е несъотносим към поискания от Асоциацията за европейска интеграция интеграция и права на човека достъп до обществена информация. Според него съдът е приложил посочената норма буквално и формално. Към жалба е приложено писмо на ВСС до "Информационно обслужване" АД и второ такова, отговор на първото. Ответник по касацията е Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", който не е взел становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима процесуално. По същество, преценявайки наведените касационни доводи, петчленният състав установи следното: С оспореното решение тричленният състав на Върховен административен съд е отменил решение на Висшия съдебен съвет, отразено в протокол № 3/24.01.2007 г., с което е отказано предоставяне на обществена информация по заявление на Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" и изпратил делото като преписка на ВСС за ново произнасяне по заявлението, съобразно дадените в мотивите на решението указания. Този резултат е постановен в съответствие с разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2, чл. 31, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Прието е, че ВСС е орган по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и като такъв за него съществува законово вменено задължение да предоставя обществена информация. Взето е предвид, че същият не попада в кръга на органите, визирани в чл. 17, ал. 1 от ЗДОИ, поради което спрямо него е неприложимо изключението по чл. 17, ал. 2 от Закона. Анализирана е разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, според която основание за отказ до достъп от обществена информация е налице, когато това засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация. Взето е предвид, че в случая с оглед естеството на искането, с което бил сезиран ВСС правилно било прието, че предоставяне на договор, сключен между него и "Информационно обслужване АД засяга интересите на това търговско дружество. Но тъй като към делото липсвали данни, нито се твърдяло, че е поискано от него такова изрично писмено съгласие, което съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ следва да се направи в 7 дневен срок от регистриране на искането, то отказът да се предостави исканата информация е приет за незаконосъобразен. Като такъв е отменен и делото върнато за административния орган за изпълнение на законовата процедура. В касационната жалба не се оспорват констатациите на тричленния състав по фактическите и правни констатации. Като се поддържа само необоснованост на решението се твърди за формално подхождане и буквално прилагане на посочената правна норма. Развиват се съображения, свързани с това, че исканата информация е акт, който засяга не само дейността на органа, а се касае до двустранен такъв, договор, който по своя характер съдържал търговска тайна. Освен това според касаторът решението било в противоречие с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, според която е налице възможност за удължаване на срока по вече поискано разрешение от третото лице, какъвто удължаване не било предприето поради липсата на писмено разрешение от страна на "ИО"АД. Позовава се на приложените към жалбата две писма, с първото от които на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е поискано разрешение за достъп от фирма"Информационно обслужване" и с второто от 22.12.2008 г. отговор от нея, с което не дава разрешение за достъп. Фактически спорът се свежда единствено до това налице ли е противоречие с чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ. Според чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ Чл. 28.
Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, а според ал. .
В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая заявлението за предоставяне на достъп е заведено във ВСС на 20.12.2006 г. Това означава, че не по късно от 14 дни след това - до 04.01.2007 г. то е следвало да бъде разгледано, взето решение и заявителят уведомен за резултата. С решение от 10.01.2007, отразено в протокол № 1 от заседание на комисия "Правна политика" на ВСС е отказано предоставяне на исканата информация, като е прието да се разгледа повторно на следващо заседание. С решение от 17.01.2007 г., отразено в протокол № 2 на същата комисия се предлага на ВСС на основание чл. 38 във връзка с чл. 37, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ да вземе решение, с което да откаже достъпа. С решение от 24.01.2007 г. ВСС е отказала предоставяне на информацията, като е отразила, че третото лице, чиито интереси се засягат не е дало изрично писмено съгласие. Както е констатирал тричленния състав липсват данни, нито се твърди, че е искано такова писмено съгласие. Решението на тричленния състав за отмяна е постановено на 16.12.2008 г. Едва след него, 4 дни преди подаване на касационната жалба, ВСС с приложеното към нея писмо от 19.12.2008 г. е поискало писмено съгласие, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от "Информационно обслужване" АД за предоставяне достъп до обществена информация относно сключения с тях договор, като с писмото отговор от 22.12.2008 г. е отказано съгласие за предоставяне на такава. При тези безспорни данни решението на тричленния състав е правилно, обосновано напълно и в съответствие с доказателствата и приложимите за тях правни норми. При постановяване на отказа от една страна е нарушен чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Същият е даден след допустимия от закона 14-дневен срок. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за удължаване на срока, при това такова удължаване е допустимо не повече от 14 дни и то когато е искано писмено съгласие от трето лице, чиито интереси се засягат. Данните сочат, че преди вземане на решението ВСС не е поискал писмено съгласие от третото лице, за да е налице основание за удължаване на срока за произнасяне макар и до 14 дни. Такова съгласие е поискано и му е отговорено с отказ пост фактум, след отмяната на решението, преди подаване на касационната жалба, която е подкрепена с доказателства, създадени специално в нейна подкрепа. Като такива същите не са годни и не следва да се ценят, след като са в противоречие с чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ. От това следва, че не съдебното решение е в противоречие със същата разпоредба, а касаторът се позовава на доказателства, създадени в нейно нарушение. Изложените съображения дават основание да се приеме, че решението на тричленния състав на Върховен административен съд е законосъобразно, постановено в съответствие с приложимите правни норми. Твърдяните от касатора касационни основания не се установяват, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд