Решение № 141 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12990/2014 г.
ВАСIII отделение06.01.2016 г.докладчик т Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5179 от 24.07.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 9255/2013 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Сандос" ЕООД против уведомително писмо № 02-250-2600/2777 от 31.07.2013 г. на изп. директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, в която е определена санкционирана площ по СЕПП за 2012 г. над 4,76 ха, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на "Сандос" ЕООД (ДФЗ) уведомително писмо № 02-250-2600/2777 от 31.07.2013 г. на изп. директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, в която е определена санкционирана площ по СЕПП за 2012 г. за разликата над 4,76 ха. и не е оторизирана сума за тази разлика, като ВРЪЩА в тази част делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне. ОТМЕНЯ решение № 5179 от 24.07.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 9255/2013 г., в частта, в която "Сандос" ЕООД е осъдено да заплати на ДФЗ разноски за разликата над 200 лева до присъдения с решението размер от 350 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 141 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12990/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сандос" ЕООД срещу решение № 5179 от 24.07.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 9255/2013 г., с което и отхвърлена жалбата му против уведомително писмо № 02-250-2600/2777 от 31.07.2013 г. на изп. директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и дружеството е осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 350 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й по съображения в писмено становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора обективната обстановка по спора е установена правилно и съдът е направил обосновани изводи въз основа на нея. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: С уведомителното писмо, на заявителя е отказано финансово подпомагане по СЕПП за 5,38 хектара, представляващи санкционирана площ. Това е станало в резултат на установеното наддеклариране на площи в размер на 2,52 ха, което е 0,38 % наддеклариране. Тъй като наддекларираната площ е над 2 ха, органът е определил санкционираната площ съобразно разпоредбата на 58 от Регламент 1122/09 г., т.е. двойният размер на наддекларираната площ. Прието е от административния орган, че за 6 от заявените парцели е установено застъпване, което не е отстранено от заявителя, за 4 други от заявените парцели едновременно е установено застъпване и недопустимост на подпомагането, а за 4 останали парцели е установено недопустимост на подпомагането, поради наличие на площи, излизащи, извън допустимия слой за подпомагане, определен за 2012 г. В хода на съдебното обжалване е изслушано заключение на вещо лице, което е установило, че недопустимостта на подпомагането е в резултат на излизане на части от заявените парцели извън допустимия слой за подпомагане, който за 2012 г. е одобрен през 2013 г. Съдът е възприел изцяло констатациите на вещото лице въз основа на които е формирал извод за законосъобразност на административния акт. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно като краен резултат, въпреки че възприема част от формираните от съда изводи. Установено по делото е, че за 10 от процесните парцели е установено застъпване. В резултат на проведената процедура по чл. 17 от Наредба № 5/09 г. заявителят се е отказал от площите във въпросните парцели, за които е установено застъпването. Този извод следва от Таблицата на установените застъпвания (лист 156-158 от делото пред административния съд), видно от съдържанието на която е, че чрез подписи в колоната "Декларирам, че отказвам", представляващият дружеството се е отказал от установените застъпвания във въпросните парцели. Общата площ на застъпванията, които не са отстранени е 2,38 ха. Следователно, както изводът на административния съд, така и изводът на административния орган, че санкционираната площ следва да се определи като двойният размер на наддекларираната е правилен и съответен на приложимата разпоредба на чл. 58 от Регламент 1122/09 г. Въпросът е, какъв е размерът на наддекларираната площ и дали той е толкова, колкото се сочи в уведомителното писмо, а именно -2,52ха. Установено е, че за част от процесните парцели са установени площи, недопустими за подпомагане, тъй като попадат извън специализирания слой"Площи в добро земеделско състояние за 2012 г.". Тези парцели са както следва: № 23340-48-2-1 -0,01ха; 73626-1480-2-2-0,06ха; 73626-1494-2-4-0,05ха; 73626-1536-2-4-0,01ха; 73626-2067-2-2-0,01ха; 73626-5771-9-6-0,01ха; 81219-72-18-1-0,02 ха. По аргумент от съображение 79 и чл. 34 от Регламент № 1122/09 г. подпомагането за площи следва да е само за действително определената площ, като намаленията се прилагат само след като границата на нормативнопредвидения толеранс бъде надвишена. Съобразно чл. 34, § 1, алинея 2, изречение второ от посочения регламент, максималният толеранс на измерване по отношение на всеки земеделски парцел не може да бъде по-голям в абсолютни цифри от 1 ха. В конкретния случай се установява, че установените разлики в гореизброените парцели са много под установения в регламента максимален толеранс. Следователно, установените разлики във въпросните парцели не следва да бъдат санкционирани, тъй като не надвишават максимално предвидения толеранс на измерване за всеки един земеделски парцел. От друга страна, нередностите, представляващи констатираните разлики в посочените парцели са установени в резултат на одобрен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане за 2012 г.", което е станало много след датата, на която е подадено заявлението вкл. и след периода, в който то е могло да бъде коригирано. Следователно, органът е поставил заявителя в обективна невъзможност към момента на подаване на заявлението, да прецени вярно и точно допустимите за подпомагане хектари от заявяваните парцели, за да може да ги очертае точно на представения му графичен материал. В случая, заявителят не е проявил небрежно отношение, а още по-малко умишлено при заявяване на въпросните, парцели, поради което не следва да бъде санкциониран за недопустимите хектари в рамките на гореизброените парцели, за които площи се и установи, че са в рамките на допустимия толеранс. По тези съображения, недопистимата за подпомагане площ следва да се определи единствено до размера на установените неотстранени застъпвания - 2,38 ха. Следователно санкционирата площ, изчислена по реда на чл. 58 от Регламент 1122/09 г. е в размр на 4,76 ха. До този размер на недопустимата за подпомагане площ, уведомителното писмо е законосъобразно, а за разликата над него до приетите 5,04 ха уведомителното писмо следва да се отмени като незаконосъобразно след като се отмени и решението на административния съд в тази част. С оглед изхода на спора следва да се отмени и решението на административния съд в частта относно определените разноски над 200 лева. Воден от горните съображения и на осн.