Решение № 15357 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2011 г.

Решение № 15357 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Джими" ООД със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Илинден", № 3, представлявано от управителя Мирослав Боянов Кръстев, чрез адв. Пл. Вълканов, против Решение № 413 от 13.12.2010 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 381 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 060900424/26.01.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с Решение № 144/26.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"В. Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 05, 06, 07 и 08.2009 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит по фактури на "Строй кампани" ЕООД гр. Враца и е отказано признаване на извършеното анулиране на 17бр. протоколи по чл. 117 ЗДДС, с което е намален начисленият ДДС за внасяне за м. 06.2009 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за липса на реални доставки по процесните фактури. Не било съобразено доказването на преките доставки и данъчен кредит незаконосъобразно бил отказан поради пропуски на предходни доставчици. Изцяло бил игнориран в тази връзка фактът на построената бензиностанция, собственост на ревизираното лице като краен резултат на процесните доставки. Не били обсъдени експертните заключения и представените многобройни доказателства относно реалното извършване на доставките. Решението е неправилно и в останалата част относно непризнаване на извършеното анулиране на протоколи по чл. 117 ЗДДС. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отменен РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ушилова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Относно отказа на данъчен кредит. Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит общо в размер на 56 261,38 лв. в данъчни периоди м. 05, 06, 07 и 08.2009 г. по фактури на "Строй Кампани" ЕООД с предмет: стоки: "комплект нивомерна система за три вида горива", "горивораздавателни колонки", "вентилационна и климатизационна техника", "алуминиева дограма", "ел. табло", "обшивка от алуминиев материал", "сателитна колона" и услуги: извозване на бетон, пръст и други строителни материали. За да отхвърли жалбата относно правото на данъчен кредит по доставките на стоки, съдът е приел, че оспорените приемо-предавателни протоколи, съставени от страните по сделката /свързани лица/ за предаването на стоките по фактурите, в качеството им на частни свидетелстващи документи не са достатъчни за доказване на реалността на доставките. В тази част решението е правилно, като постановено при детайлно обсъждане на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност. С основание съдът е взел предвид липсата на кадрова и техническа обезпеченост на прекия доставчик за осъществяване на фактурираните доставки. В подкрепа на обратнотото са събрани доказателства за наемане от страна на прекия доставчик на недвижим имот, собственост на ревизираното лице и т. нар. "наем на персонал" на двама /в последствие един/ работника, назначени на трудови договори при ревизираното лице. Не е доказано твърдяното от жалбоподателя намиране и влагане на вещите, предмет на фактурите в оборудването на бензиностанцията, за строежа на която ревизираното лице е имало разрешение. В тази връзка, твърденията в касационната жалба за несъобразяване на експертни заключения будят недоумение, тъй като експертизи в първоинстанционното производство не са назначавани и приемани. Решението е правилно и относно отказа на данъчен кредит по доставката на услуги-извозване на строителни материали. Най-напред, разпитаните физически лица като свидетели са потвърдили качеството си на работещи по трудов договор при ревизираното лице; правилно първоинстанционният съд е потвърдил заключението на приходната администрация за липса на реквизити в представените пътни листа, от които да може обосновано да се направи извод за превоз на материалите именно от прекия доставчик на строежа на ревизираното лице. Относно количествата строителни материали, в касационната жалба отново се прави позоваване на несъществуващо в първоинстанционното производство заключение на вещо лице. Както по доставките на стоки, така и по тези на услуги, съдът с основание е взел предвид, установените в ревизионното производство факти /С протокол за насрещна проверка № 06-02/900424-2/19.11.2009 г. на "Ритлите 97"АД/, че посоченото дружество не използва подизпълнител и е основен изпълнител на обекта Бензиностанция с. Руска Бяла с инвеститор ревизираното лице, за което е сключен договор от 07.02.2008 г. Управителят на това дружество е дал писмени обяснения, че за този обект дружеството е доставяло баластра, пясък, бетонови разтвори, бордюри и тротоарни плачи, собствено производство и е използвана негова механизация, като всички материали, доставени на обекта и услуги с механизация са актувани и фактурирани. Относно непризнаването на анулирането на протоколи по чл. 117 ЗДДС. Решението е правилно и в тази част. Установено е пред административния съд, че с Ревизионен акт № 900302/03.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца на ревизираното лице е установено задължение ДДС в размер общо на 29 183,63 лв. в данъчни периоди м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12. 2008 г., деклариран от ревизираното лице по протоколи по чл. 117 ЗДДС за вътреобщностни придобивания на употребявани автомобили, за които приходните органи са приели, че не са ВОП и РЛ няма право на данъчен кредит, защото ДДС е начислен неправомерно, но дължи начисления ДДС. Ревизионният акт не е бил обжалван. При получаване на ревизионния доклад от 19.06.2009 г., преди издаване на посочения РА, РЛ е анулирало издадените 17 бр. протоколи и е декларирало за м. 06.2009 г. /предмет на процесната ревизия / намаление за сумата 29 183,63 лв., с което е увеличило декларирания ДДС за възстановяване. Именно непризнатото анулиране на протоколите и посоченото деклариране е предмет на спора в тази част. Правилно първоинстанционният съд е приел, че евентуална допустимост на подобно деклариране би имало преди установяване на данъчни задължения за съответните данъчни периоди с влязъл в сила ревизионен акт, като данъчният субект не може сам да коригира установената грешка при формиране на данъчната основа за предходен период поради погрешно включени в отчетните регистри документи. След като такова установяване вече е налице с РА, единствено процесуалният ред по чл. 132 и сл. от ДОПК е на разположение на лицето, което е пропуснало редовната възможност да оспори РА, с който е начислен ДДС. При този изход на процеса, юрисконсултско възнаграждение на данъчната дирекция не следва да се присъжда поради липса на процесуално представителство пред касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение