Решение № 7144 от 28.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет /СОС/, чрез процесуалния му представител юрк. Анастасова, против решение 1213 от 24.02.2023г. по адм.д. 4535/2022г. на Административен съд София град /АССГ/, 37 състав, с което е отменено решение 758 по протокол 43 от 25.11.2021г. на СОС /обн. ДВ бр. 14/18.02.2022г./, с което на основание чл. 134 ал. 1 т. 1 и чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация и застрояване/ПУП - ПРЗ/ за [местност], в частта по отношение на предвидена задънена улица /тупик/ от о.т. 425 до о.т. 783, засягаща имоти УПИ VIа 121 /съгласно проекта УПИ X за ПИ идентификатор 49597.1703.124/, УПИ XII /за ПИ идентификатор 49597.1703.965/, УПИ VII 121 /съгласно проекта УПИ XV, за ПИ идентификатор 49597.1703.123/ и УПИ XI /за ПИ идентификатор 49597.1703.112/, кв. 29, [населено място], район Витоша на Столична община. С решението Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на чл. 14 ал. 4 ЗУТ за осигуряване на лице на всеки имот към улица и чл. 81 ал. 1 ЗУТ за осигуряване на съответна ширина на улица. Посочва и че не е нарушен чл. 108 ал. 5 ЗУТ, тъй като от имота на жалбоподателите пред първата инстанция се отнема съвсем малка част, като по голямата част от улицата тупик засяга съседен имот идентификатор 49597.1703.124, а с удължаването на улица тупик /съществуваща/ от о.т. 518 до о.т. 519 ще бъдат засегнати повече имоти, отколкото с предвиденото по права отваряне на нова такава улица тупик. Навежда и съображения, че съдът не е събрал достатъчно доказателства да установи кой е икономично по благоприятният вариант. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу решението на СОС в оспорената му част. Претендира разноски. Ответниците И. Христова и А. Христов и двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Владимирова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение АССГ е приел, че решението на СОС е издадено от компетентен орган в рамките на представените му правомощия, при спазване на изискването на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК с посочени правни и фактически основания за издаването му и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че решението на СОС е съответно на материалния закон относно установеното наличие на правното основание по чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ, а именно приел е наличие на променени оцществено икономически условия, тъй като предходният план за местността е бил одобрен през 1971г., а към момента за територията има одобрен и нов Общ устройствен план /ОУП/ и кадастрална карта. По отношение на имота на жалбоподателите с идентификатор 49597.1703.123 /стар УПИ VII 121, а по одобрения план XV/ е приел, че не е налице основанието за изменение по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, тъй като от приетата по делото СТЕ е установено, че регулационната граница по действащия план е съотбетна на имотната граница, включително по одобрената през 2009г. за теротията кадастрална карта. Приел е обаче, че при издаване на решението на СОС е нарушена целна на закона и в частност разпоредбата на чл. 108 ал. 5 ЗУТ. Достигнал е до този извод, тъй като е приел, че от доказателствата и от СТЕ се е установило, че предвидената с оспореното решение на СОС улица тупик от о.т. 425 до о.т. 783 засяга няколко имота, като в частта на засегнатия имот идентификатор 49597.1703.124 има голяма денивелация и самият имот е терасиран, а в частта засягаща имот идентификатор 49597.1703.123 на жалбоподатлите, предвидената улица тупик засяга съществуващ на място гаражен навес частично. Приел е, че от доказателствата се установява, че действително имоти идентификатори 49597.1703.965 /за който по решението на СОС е отреден УПИ XII/ липсва излаз и лице към улица, но на място съществува предвидена по действащия план и изградена /съществуваща/ улица тупик от о.т. 518 до о.т. 519, която с удължение от 15 м. би осигурила достъп до посочения имот. По тези съображения е приел, че при одобряването на оспорения план в частта на новопредвидената улица тупик административният орган не е съобразил разпоредбата на чл. 108 ал. 5 ЗУТ и не е предвидил най икономичния и целесъобразен вариант. По тези съображения е отменил оспореното решение на СОС в оспорената му част. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора СОС, че при постановяване на оспореното съдебно решение, не е аргументирано наличието на икономически по добро решение, при наличието на каквито аргументи може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 108 ал. 5 от ЗУТ. Напротив видно от събраните по делото доказателства, включително изслушаните по делото съдебно технически експертизи, както и в оспореното решение са наведени аргументи за такива алтернативи, поради и което съдът е обосновал несъответствие с чл. 108 ал. 5 от ЗУТ. Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са били събрани доказателства в насока установяване кой е по благоприятният вариант за предвиждане на улица тупик. Това е така, тъй като по делото е приета СТЕ, която установява наличието на по благоприятен вариянт и посочва същият, а приетата експертиза е била приета без оспорване от страните по делото. Правилен е извода на пръвонистнационния съд, че оспореното решение на СОС в оспорената му част е постановено в противоречие с чл. 6 АПК и чл. 108 ал. 5 ЗУТ, а именно в нарушение на принципа за съразмерност на засягане на права и интереси на граждани при издаване на административен акт и принципа за икономично осъществяване на предвижданията на плана и възможност за целесъобразно устройство на територията. Преценката за законосъобразност и икономичност на плана следва да се извърши при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. При правилна преценка на тези относими разпоредби съдът е достигнал до обоснован извод, че с предвиденото отваряне на нова улица тупик от о.т. 425 до о.т. 783 не са съобразени тези принципи, тъй като от доказателствата включително неоспорената и приета по делото СТЕ се установява, че единият имот през който е предвидено преминаването на тупика е налице голяма денивелация и същият е и терасиран, а в друга част улицата тупик, който засяга частично имота на жалбоподателите при подхода й засяга съществуващия на място навес гараж, който видно от доказателствата по делото е узаконен. Правилен е извода на съда и че при одобряване на плана в оспорената му част, административния орган не е отчел и не е съобразил наличието на друго по икономично решение, а именно осигуряването на достъп до двата новоурегулирани имоти с удължаване на съществуваща на място, предвидена по предходния план и изпълнена улица тупик от о.т. 518 до о.т. 519. Още повече, че от СТЕ се установява и че към момента достъпа до УПИ XI за имот идентификатор 49597.1703.112 и XII за имот идентификатор 49597.1703.965 се осъществява именно през тази улица тупик. В тази връзка съдът съобразно събраните по делото доказателства правилно е приел, че се установява наличието на икономически по целесъобразно решение, което освен това е било и първото решение, одобрено от ОЕСУТ, с което да се предвиди удължаване на вече съществуваща улица тупик, без да се налага преодоляване и на денивелация при изграждането й. При издаване на оспореното решение на СОС в тази връзка правилно съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 108 ал. 5 ЗУТ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответниците по касация като основателно и доказано, тъй като са представени доказателства за строени такива пред настоящата инстанция следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение