Решение № 13329 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9569/2019 г.

Решение № 13329 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9569/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Г. Нейкова, чрез адв. А. Нинова, обжалва Решение № 686/04.04.2019 г. по адм. дело № 1697/2018 г. на Административен съд – Варна, отхвърлящо оспорването й на Заповед № 18-3948/17.05.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която, на основание § 4к, ал. 13, т. 2 вр. ал. 8, т. 1, изр. 2 ПЗРЗСПЗЗ, е отказано изменението в кадастралната карта и регистри на гр. Варна, одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК от 19.06.2007 г., за поземлени имоти с идентификатори 10135.4503.457, 10135.4503.458 и 10135.4503.459 по заявление и молба на касаторката съответно от 03.07.2014 г. и 23.06.2015 г.

От ответниците П. Георгиев, Г. Минкова, Д. Георгиев, Т. Дишева и Д. Найденова са на позиция за правилност на оспореното решение, административният орган и останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неправилност на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилни от материалноправна страна са изводите на първоинстанционния съд относно съществуването на възприетата от административния орган отрицателна предпоставка за уважаване на заявеното изменение на кадастъра.

1. а. При влязъл в сила акт за одобряване на КККР изменението на кадастъра, в който се инкорпорира плана на новообразуваните имоти, се извършва със заповед на началника на СГКК въз основа на решение на нарочна комисия – § 4к, ал. 13, т. 2 вр. ал. 12 ПЗРЗСПЗЗ. Наличието на непълнота в помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ, както е в случая поради неотразяването на имот на ползватели с пл. № 164 по предходен КП, е основание за изменението на ПНИ, респ. на кадастъра - § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 1 ПЗРЗСПЗЗ. Изменението обаче е поставено в зависимост от отсъствието на спор за материално право между заинтересованите лица, до чието разрешаване по съдебен ред упражняването на правомощието да се разпореди промяната е недопустимо – по аргумент от изр. 2 на цитирания текст.

б. Разпоредбите на ЗСПЗЗ, регулиращи изменението на ПНИ и КККР, са специални и дерогират общите правила на ЗКИР за промяна на кадастъра в хипотезите, когато негов обект са земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, вкл. и чл. 53, ал. 2 ЗКИР, на който се позовава касаторката.

1. В конкретния казус действително е налице спор за материално право между две групи заинтересовани лица – трансформираните ползватели, от една страна (към които принадлежи и оспорващата), и реституираните собственици – от друга. Спорът се идентифицира с конкуренцията между титулите за собственост за частта от територията на нанесените в КК поземлени имоти, в която се ситуира имот с пл. № 164. Съдържанието на противоречието между страните се изразява във взаимното отричане на елементи от фактическите състави съответно на възстановяването на собствеността и на придобиването й чрез трансформация на правото на ползване. С компетентност да се произнася по актовете за собственост не разполага нито комисията по § 4к, ал. 12 ПЗРЗСПЗЗ, нито началникът на СГКК – те биха могли единствено да зачетат силата на пресъдено нещо на решение на общия съд, което разрешава спора за собственост. Настъпването на този юридически факт обуславя и възникването на основание за евентуално последващо изменение на КККР.

1. Въпреки очертаното по-горе съотношение между разпоредбите на ЗСПЗЗ и ЗКИР като на специален към общ закон, дори и да се приеме, че в хипотези като настоящата чл. 53, ал. 2 ЗКИР би бил приложим по принцип, то в случая не е осъществена една от основните кумулативни предпоставки органът по кадастъра да нареди вписване на заявителката в кадастралния регистър заедно с насрещните заинтересовани лица.

а. Приложението на разпоредбата предполага идентичност на имота по КК, за който има документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост. Само тогава на записване подлежат данните за всички лица и документи. Внесеният пред администрацията проект за изменение предвижда промяна на границите на три имота и обособяването на два нови. Т. е. освен че имотът на касаторката въобще не е нанесен в ПНИ и КК, индивидуализацията му не е и тъждествена на отразените в кадастъра поземлени имоти, чиято промяна се предлага. За да бъдат вписани данните за противопоставими права е необходимо колизията на права да е с предмет един и същ имот.

б. В хипотезата на непълнота или грешка в КК, свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред (предопределящо и основанието за записване на титулярите на права в кадастралния регистър) и според общата уредба по ЗКИР – вж. чл. 54, ал. 2 от закона. Тя съответства и на специалното правило на § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 2 ПЗРЗСПЗЗ.

1. Неоснователен е и доводът, черпен от изтъкнатото в жалбата определение на АС – Варна, с което е отменен предходен акт на началника на СГКК за прекратяване на инициираното от Нейкова административно производство. Този съдебен акт обвързва органа с произнасянето по същество, решавайки по задължителен начин само въпроса за допустимостта на производството, не и за основателността на искането. Мотивите на органа при разглеждането на случая по същество подлежат на самостоятелна проверка от административния съд при оспорването на отказващата изменението на КККР заповед.

1. Възраженията за следващия от позитивното право приоритет на правата на трансформираните ползватели спрямо реституираните собственици, както и отричането на законосъобразността на процедурата по реституция за част от заинтересованите страни, биха могли да бъдат изследвани при решаването на спора за материално право. Спорът има обективно проявление и заключението за наличието му не зависи от неговото оповестяване в кадастъра чрез вписването на насрещните страни като носители на права. Тъкмо обратното произтича от самия закон - § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 2 ПЗРЗСПЗЗ, който подчинява правомощието на началника на СГКК да разпореди исканата от касаторката промяна на условието границите и субектите на собствеността да бъдат предварително установени със сила на пресъдено нещо от гражданския съд.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Основателно предвид на резултата от делото е своевременното искане на ответниците по касация Георгиев, Дишева и Найденова за присъждане на разноските за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция общо в размер на 300 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение