Решение № 14348 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2012 г.

Решение № 14348 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Петър Иванов Петров, от гр. София, против решение № 2964/04.06.2012 г. по адм. д. № 5230/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 36-състав, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 35 661,15 лв. и неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Твърди, че решението е неправилно, като сочи касационни основания - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба са повторени фактите, изложени от ищеца пред първа инстанция и се сочи, че с действията си от 21.07.2004 г. служителите на СДВР незаконосъобразно са го лишили от конституционното му право на труд и от това са последвали претендираните от него имуществени и неимуществени вреди. Иска да бъде отменено обжалваното решение и спорът да бъде решен по същество с присъждане на исканите обезщетения. Ответникът по жалбата - Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Боянова. Поддържа становище, че липсват касационни основания за отмяна на решението и жалбата е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да възникне право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва да се претърпени вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод на изпълнение на административна дейност. СДВР е част от изпълнителната власт и няма спор, че тя осъществява административна дейност. В случая СДВР не е извършила конкретното действие по собствена инициатива, а в изпълнение на задължителен акт на прокуратурата - постановление от 20.07.2004 г. по прокурорска преписка № 3692/2004 г. С определение от 22.07.2004 г. на СГС, НК, по нчд № О-237/2004 е одобрено извършеното претърсване на храма и административната сграда. Действията на полицията в изпълнение на посоченото постановление не са административна дейност. В тези случаи администрацията действа при условията на обвързана компетентност и административният орган не носи отговорност за вреди. /определение № 53/17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 52/2009 г., 5-членен състав/. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от Петър Иванов Петров, от гр. София, срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 35 661,15 лв. за периода от м. 08.2004 г. до м. юни 2009 г. и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Твърди, че вредите са причинени от действията на полицията, извършени по писмено разпореждане с окръжно № 12173 от 08.07.2004 г. на Върховна касационна прокуратура, въз основа на което със съдействие на полицията насилствено е бил завзет столичния храм "Св. Параскева" в гр. София. В двора на храма се помещавала административната сграда на Светия синод, в която е работил ищецът като началник на административен отдел на Св. Синод на БПЦ. Пристигайки на работа на 21.07.2004 г., ищецът заварил вратата на двора на храма затворена и охранявана от полицаи, които не са допуснали влизането на хора в двора. Ищецът не е бил допуснат до работното си място от органите на полицията. В резултат на действията на длъжностни лица на ответника, ищецът твърди, че за периода от м. 08.2004 г. до м. юни 2009 г. е претърпял имуществени вреди в размер на 35 661,15 лв. и неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Имуществените вреди обосновава с неизплащането на трудово възнаграждение и невнасянето на осигуровки от работодателя - 21 504 лв. за периода от 08.2004 г. до 01.2007 г., както и 14 157,15 лв. - разлика от получаваното по-ниско трудово възнаграждение за периода от 02.2007 г. до м. 06.2009 г., а неимуществените - в нарушаване на религиозните права на ищеца, болки и унижения от действията на полицията, нежелание на държавата да защити конституционните права на ищеца. За да отхвърли предявените искове, съдът е приел, че в съответствие с чл. 118, т. 3, пр. 2 от ЗСВ /отм. в ред. ДВ бр. 133/98 г./ прокуратурата предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права. В изпълнение на тези свои правомощия СГП е издала Постановление от 20.07.2004 г. по преписка № 3692/2004 г., въз основа на което са извършени действията на служители на ответника. В случая полицията е действала в изпълнение на посоченото постановление и дори и действието да е незаконно, административният орган не носи отговорност. За да отговаря СДВР като част от администрацията на държавата, тя трябва да е извършила действията по собствена инициатива и преценка. Съдът се е позовал на определение № 53/17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 52/2009 г., 5-членен състав и е посочил, че по делото не е установен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност. Решението е правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Не е спорно по делото, че в изпълнение на Постановление от 20.07.2004 г. на Софийска градска прокуратура, полицаи от СДВР са оказали съдействие на БПЦ на 21.07.2004 г., като са осигурили достъп на легитимния свещенослужител Протоиерей Никола Тодоров Георгиев до храма "Св. Параскева", находящ се в гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 58. На този ден в храма не са били допускани както външни хора, така и работещите в храма, с оглед предаване на печата и на документацията на църквата на нововъведения в храма легитимен свещенослужител. Правилни са изводите на административния съд, че тези действия на полицията са извършени в изпълнение на прокурорско постановление. Те не са резултат на преценка на полицейските служители и действие по собствено убеждение, поради което полицейските служители не са имали право да откажат изпълнение на нареждането. Още повече, че постановлението е издадено на законово основание - чл. 118, т. 3, пр. 2 от Закона за съдебната власт (отм.). По тези съображения и с оглед изяснената фактическа обстановка още по-малко може да се приеме, че действията на полицията са били незаконни. В този смисъл е и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, в което в т. 10 е прието, че административният орган, изпълнил разпореждане на орган на следствието или прокуратурата, не носи отговорност за вреди, ако издаденият от него административен акт бъде отменен. Аналогично следва да се приеме, че той не носи отговорност и за действията, които е предприел в изпълнение на разпореждането. В допълнение на посочените от административния съд мотиви за неоснователност на предявените искове, следва да се посочи, че действията на полицейските служители са осъществени само и единствено на 21.07.2004 г., към който момент трудовият договор на ищеца със Софийска епархия вече е бил сключен. Този трудов договор е регистриран в НАП на 24.10.2000 г. и е бил прекратен едва на 03.04.2007 г. на основание прекратена регистрация на работодателя. По делото липсват данни за последващи действия на служители на ответника, които да са попречили на изпълнението на трудовия договор за целия период до прекратяването му. В този смисъл е неоснователно направеното от касационния жалбоподател възражение, че действията на полицейските служители са излезли извън рамките на разпореденото им с постановлението на прокуратурата. Доказателствата по делото са в насока, че служителите на СДВР само и единствено са осигурили достъп до храма на датата 21.07.2004 г. на лицето, посочено в постановлението. Доказателства за други действия на полицейските служители, които да са незаконни или извън посочените в постановление и които да са пряка и непосредствена причина за неизпълнението на трудовия договор на ищеца, не са представени по делото. Доколко този трудов договор е бил валиден, не е предмет на настоящия спор и претенцията на ищеца за изпълнение на задълженията по трудовия договор следва да се търсят по друг правен ред. Изложените съображения обосновават правилност на решението на Административен съд - София-град. Съдът подробно и мотивирано е разгледал становищата и възраженията на страните по делото и събраните доказателства и е изложил законосъобразни правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,