Решение № 7273 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2015 г.

Решение № 7273 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Н. С., от гр. Бургас, подадена чрез пълномощника адвокат Йордан Кебеджиев срещу решение № 742/23.04.2015 г. по адм. дело № 23/2015 г. на Административен съд Бургас. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че осигурителния стаж за периода 22.12.1985 г. -30.07.1989 г. на длъжност "Шофьор на автобус"/ с 40 и повече места/ в ТД "Странджа"гр. Бургас е от втора категория. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. Ответникът- директорът на ТП на НОИ-Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Г. Н. С. против Решение № 945-6644-4/26.11.2014 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 550504/05.09.2014 г., издадено от Ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което е отказа налична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че изискването за 15 години положен трудов стаж от втора категория не е изпълнено. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление № 30541 от 12.08.2014 г. Г. С. е предявил искане пред ТП на НОИ гр. Бургас за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО. Със заявлението е представил документи, удостоверяващи осигурителен стаж. От същите се установява, че към датата на подаване на заявлението С. е на възраст 59 г. и 01 месеца. Има следния осигурителен стаж: от I категория- 1 г. 10м. 25 дни; от II категория- 12 г. 02м. 29 дни и от III категория- 21 г. 09м. и 03 дни. На осн. чл. 104 КСО общия осигурителен стаж превърнат към III категория е 40 г. 02м. 26 дни. Сборът от осигурителния стаж и възраст е 99т. 04м. 23 дни. Пенсионният орган е приел, че установените от него факти не могат да предпоставят извод, за приложение на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като заявителя няма 15 години осигурителен стаж, положен в условията на втора категория труд, нито такъв за същия срок като сбор от първа и втора категория труд. Доказано е наличието към датата на подаване на заявлението на 12 г. 02м. 29 дни стаж в условията на втора категория, а сбора от стажа положен в условията на първа и втора категория е 14 г. 01 месеца и 24 дни. С разпореждане № 550504/28.07.2014 г. ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, е отказал пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Административният орган не е признал като осигурителен стаж в условията на втора категория труд този, положен от С. на длъжност " шофьор на автобус" при осигурителя ТД "Странджа" гр. Бургас, за периода от 22.12.1985 г. - 30.07.1989 г., тъй като длъжността според характеристиката й не попада в обхвата на разпоредбата на т. 53а от ПКТП (отм.). Разпореждането е обжалвано, като с Решение № 945-6644-4/26.11.2014 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас същото е оставено в сила. Според представената по делото длъжностна характеристика на жалбоподателя, издадена от ТД "Странджа" гр. Бургас (без дата на издаване), същият като лице, заемащо длъжността "шофьор на автобус - 40 и повече местен", " ще пътува в страната и чужбина с екскурзионни групи, извозване на ученически лагери и състезания по ориентиране, водни походи, пешеходни и други походи". В удостоверение обр. УП- 3 от 6.10.2014 г., издадено от ТД "Странджа" гр. Бургас, е отбелязано, че положения труд е втора категория съгласно т. 53 от ПКТП. Такова отбелязване е извършено и в трудовата книжка на жалбоподателя на 11.07.2014 г. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката Т. Д. е посочила в показанията си, че С. е работил като шофьор на автобус в ТД "Странджа" гр. Бургас и е извозвал хора при провеждане на походи, екскурзии, състезания и в чужбина. Посочва, че тези мероприятия са се реализирали по предварително утвърден график, но не повече от два до три пъти месечно. Твърди, че през 2000 г. архивът на дружеството е изгорял, като са били съхранени само разплащателните ведомости защото са се намирали на друго място. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая положеният от С. труд за периода от 22.12.1985 г. - 30.07.1989 г. на длъжност " шофьор на автобус" при ТД "Странджа" гр. Бургас не е от втора категория с оглед хипотезата на т. 53а от ПКТП (нито на т. 53, отбелязване за което е направено в длъжностната характеристика и трудовата книжка), тъй като туристическо дружество " Странджа" не е транспортна фирма и не извършва дейност по обслужване на вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Неприложимо е и приравняването на труда по смисъла на чл. 67 от ПКТП (отм.). По делото не са събрани доказателства, които да обусловят извод, че трудът на жалбоподателя, е бил със същата вредност и тежест като труда на водачите на автобуси в транспортните фирми за общо ползване. Данните в длъжностната характеристика и гласните доказателства, събрани с оглед твърденията, че писмените такива са били унищожени не по вина на жалбоподателя, не обуславят друг извод. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,