Решение № 4017 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1088/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Д., подадена чрез адвокат К. Маринова против Решение 11446/06.11.2024 г., постановено по административно дело 771/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед КД-14-03-1695 от 4.7.2011 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна, относно отразяването на имот с идентификатор 10135.2526.9575 по КККР на гр. Варна. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на процесната заповед. Иска се обжалваното решение да се отмени и да бъде отменена заповедта на началника на СГКК досежно отразяване на имот с идентификатор 10135.2526.9575 по КККР на гр. Варна и включването на имот 1728 като част от него. Касационната жалба се поддържа от адвокат Маринова по изложените в нея съображения. Ответникът, Началник на СГКК Варна не изразява становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След обсъждане на събраните по делото доказателства, в това число и експертното заключение по съдебно-техническа експертиза, съдът е развил мотиви за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК. Извършени са правилни фактически установявания и са възприети правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съд. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за наличие на драстични и съществени нарушения във формата на заповедта, както и в производството по нейното издаване, които да обуславят нищожност, алтернативно унищожаемост на акта. Спазена е задължителната писмена форма, заповедта съдържа правните и фактически основания, наложили издаването й, като допълнителни мотиви се извличат от останалите документи, които са част от административната преписка. Установено е, че административното производство е проведено на основание чл. 54, ал.1 ЗКИР, по повод заявление на Община Варна, целящо нанасяне в кадастъра на влязъл в сила Подробен устройствен план по чл. 16 ЗУТ на СО Свети Никола, в изпълнение на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУТ, в приложимата й към 2011 г. редакция. При повторното разглеждане на спора, първостепенният съд е спазил указанията на касационната инстанция, съдържащи с в Решение 4046/03.04.2024 г. по административно дело 501/2024 г., като е изяснил спорния въпрос по делото, имащ отношение към материалната законосъобразност на заповедта. Установено е, че Планът за регулация и застрояване на СО Свети Никола, одобрен с Решение 2405-10 от 23, 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет Варна, е вярно нанесен в кадастралната карта посредством процесната заповед. Относно спорния имот с идентификатор 10135.2526.9575 е установено, че същият е отреден за улица - публична общинска собственост, като имот с идентификатор 10135.2526.1728 попада изцяло в него. Съгласно приложимата в съответната редакция разпоредба на чл. 16, ал. 5 ЗУТ, общината е придобила собствеността върху отстъпените й части за изграждане на обектите на инфраструктурата, в това число улици и пешеходни алеи по силата на закона от датата на влизане в сила на плана. Правилно съдът е отбелязал, че отразяването в кадастъра на уличната регулация въз основа на влезлия в сила ПУП се извършва независимо дали са проведени отчуждителни производства и уредени съответните имуществени отношения. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,