Решение № 7730 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12889/2018 г.

Решение № 7730 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12889/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. и по такава, подадена от адв. М. З., като процесуален представител на Иванов, срещу Решение № 5081 от 30.07.2018 г., постановено по адм. д. № 7533 по описа на Административен съд С. – град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от Иванов иск срещу Министерство на правосъдието (МП) за осъждането му да заплати на настоящия касационен жалбоподател обезщетение в размер на 30000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди. Наред с това, Иванов е осъден да заплати на АССГ, на основание чл. 286, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) сума в размер на 247,06 лв., представляваща изплатено възнаграждение на вещо лице за изготвена по делото съдебно – медицинска експертиза. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Предвид тези твърдения се иска неговото обезсилване, респективно отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Поддържа се становище, че съдът не е изяснил делото от фактическа страна, доколкото в нарушение на процесуалните правила не изследвал обстоятелството чия собственост е автомобилът, с който е бил превозван Иванов. В допълнение, съдът не дал указания на Иванов за отстраняване на нередовности на исковата молба, относими към насочването на иска спрямо надлежен ответник. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от адв. М. З., която от негово име поддържа жалбата, а по същество иска да бъде уважена. Ответникът – МП не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд С. - град е разгледал предявения от Иванов срещу МП иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лв., изразяващи се в претърпени от него физически болки и страдания поради това, че бил превозен на 12.06.2017 г. с микробус на Главна дирекция "Охрана" без обезопасителен колан и на твърди седалки, вследствие на което претърпял физически болки и страдания, довели до обостряне на заболяването му дископатия, като освен това животът му бил застрашен поради конвоирането без предпазни колани, което му причинило стрес, паника за живота и здравето му. При подробно и обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел иска за присъждане на обезщетение на Иванов, предявен срещу МП за допустимо, но неоснователен и го отхвърлил изцяло. Съдът направил извод, че в процесния случай надлежен ответник по иска следвало да бъде Главна дирекция "Охрана", а не МП. За да приеме това съдът почерпил аргументи от разпоредбата на чл. 391, ал. 3, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция "Охрана" (Правилата). Съдът съобразил, че претендираните от Иванов вреди са свързани именно с конвойната дейност, по време на която той твърди, че са му причинени те, а тя се осъществява от Главна дирекция "Охрана". Наред с това се мотивирал, че конвоирането на Иванов по твърдения начин не съставлява фактическо действие на МП. Редът за конвоиране бил съгласно Правилата, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1994 от 15.11.2012 г. като отговорността на държавата за вреди се претендира за конвоирането на Иванов, извършено от органите на Главна дирекция "Охрана", а не на МП. За последните по делото не било установено извършването на каквито и да било фактически действия и бездействия по повод конвоирането на лицето на процесната дата. По тези причини съдът приел, че предявеният иск е неоснователен поради предявяването му срещу ненадлежен ответник. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. По отношение приложението на правилото на чл. 205 АПК съдът правилно е издирил приложимия материален закон и е направил извод, че Главна дирекция "Охрана", в качеството си на юридическо лице по силата на чл. 391, ал. 2 ЗСВ, е надлежен ответник по иск, обоснован с вреди, причинени от дейността на служители при тази дирекция. По силата на чл. 391, ал. 3, т. 6 ЗСВ, дейността на Главна дирекция "Охрана" включва конвоиране на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода до органите на съдебната власт. При условие, че в случая претендираните вреди са поставени в причинна връзка именно с условията на конвоиране на Иванов от Затвора - С. до сградата на АССГ, първоинстанционният съд в съответствие с приложимия закон (чл. 205 АПК, във с чл. 391, ал. 3, т. 6 ЗСВ) е приел, че МП няма пряка отговорност за претенции, обосновани с незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи, служители и длъжностни лица, чиято дейност се обезпечава от Главна дирекция "Охрана". Впрочем, възражение в тази насока е направено от МП още с представянето на писмен отговор по иска на 18.12.2017 г. в хода на първоинстанционното производство, който бил немотивирано оспорен от процесуалния представител на Иванов в съдебното заседание на 24.04.2018 г. По тези съображения без значение се явява и фактът, чия собственост е автомобилът, с който е осъществено конвоирането на Иванов, поради което неоснователно се явява направеното от него в тази връзка касационно оплакване. Неоснователно се възразява в касационната жалба също така, че съдът следвало да даде указания на Иванов досежно посочването на надлежен ответник. Съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставките за възникване на правото на иск. Задължение на съда е да следи служебно за процесуалната легитимация на ответника по предявен иск, но няма задължение да напътства ищеца и да му указва срещу кого да насочи иска, доколкото такъв вече е индивидуализиран от него – в случая МП. В исковото производство съдът не конституира служебно надлежния ответник, тъй като страните в това производство се сочат само от ищеца. Предвид всичко гореизложено решението е допустимо и е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Предвид това следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдените касационни основания за неговото обезсилване или отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение