Решение № 3144 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на С. З. А. от гр. Хасково, подадена чрез процесуален представител адв. С. Падарева, срещу решение 1555 от 13.11.2024 г., постановено по адм. дело 287/2024 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу изричен писмен отказ за издаване на удостоверение за търпимост с изх. 94-00-2628/29.07.2024 г. на главния архитект на Община Златоград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество със законните последици, включително присъждане на разноски. Ответникът главен архитект на Община Златоград не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 210 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу изричен отказ на главния архитект на Община Златоград да издаде удостоверение за търпимост за сграда с идентификатор 31111.31.290.2 по кадастралната карта на гр. Златоград, находяща се в УПИ ХIII-2107,кв.31 по действащия план на града, като се е мотивирал, че сградата попада в хипотезата на § 16,ал.2 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ПР ЗУТ/, но не е декларирана в срок от извършителя на строежа З. А. до 31.12.1998г. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата. Прието е за неоснователно възражението за немотивираност на оспорения отказ, тъй като макар и да не съдържа подробно изложени фактически и правни основания, това не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, достатъчно да обоснове отмяна само на това основание. Освен това съдът е приел, че съществуващата на място сграда, предмет на поисканото удостоверение за търпимост, е изградена през визирания в нормата на § 16,ал.2 от ДР ЗУТ период 08.04.1987 г. - 30.06.1998г.,видно от приложените декларации и събраните по делото гласни доказателства. След подробен анализ на действащите четири периода на търпимост по § 16,ал.1,ал.2, ал.3 и §127, ал.1 от ПР ЗУТ , е изведен решаващият правен извод за законосъобразност на процесния отказ, тъй като не е налице комулативно изискуемото по ал.2 на §16 изискване за деклариране на строежа. Така постановеното решение е правилно и обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и съобразяване на постоянната съдебна практика на Върховния административен съд. В ЗУТ са уредени четири различни хипотези ,при които може да се приеме евентуална търпимост на незаконен строеж , които са приложими според периода на изграждане на незаконния строеж и съдържат различни изисквания. Разпоредбата на §127, ал.1 от ПР на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/ не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001г.,а само тези, които не се обхващат от ал.1,ал.2 и ал.3 на §16 от ДР на ЗУТ. Това е така ,тъй като нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал.1 на §127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Процесния незаконен строеж следва да бъде разглеждан, както правилно е прието от административния орган и първоинстанционния съд, в хипотезата на ал.2 на §16 според времевия период на изграждането му, която норма обаче изисква освен съответствието на строежа с ПУП и техническите правила и норми , същият да е бил деклариран до 31.12.1998 г. По делото е установено, че второто комулативно изискуемо условие не е налице, поради което само на това основание процесния отказ се явява законосъобразен. В тази връзка се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за немотивираност на оспорения отказ. Неоснователно е възражението на касатора, че строежът е завършен, видно от показанията на разпитаните свидетели, след 30.06.1998г. с полагане на керемидите на покрива. Това обстоятелство не сочи на приложимост на друга хипотеза за търпимост на строежа / ал.3 на §16/, тъй като изискването на закона е строежът да е започнал в периода 08.04.1987 г. - 30.06.1998г. за да е приложим режима за търпимост по ал.2 на §16, а не да е довършен в този период. Дори да се приеме тезата на жалбоподателя за довършване на строежа след 30.06.1998г., то строежът също не би бил търпим, тъй като нормата на ал.3 на §16 също съдържа комулативно изискване за деклариране на строежа, макар и в различен срок от този по ал.2 на §16. Липсата на подадена декларация от извършителя на строежа и праводател на С. А. е безспорна по делото. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски за настоящата инстанция не се претендират от ответника поради което не следва да се присъждат такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,