Решение № 14415 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2009 г.

Решение № 14415 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Компания за луксозни хотели" АД - със седалище в гр. София, подадена чрез адв. Т. Градинарова и адв. Т. Табаков против решението от 2.04.2009 г. на Софийски градски съд, АО, III "а" състав, постановено по адм. д. № 765 по описа за 2005 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомление изх. № 0800/1280 от 21.10.2004 г., издадено от Началник на ДП "Триадица", в частта в която е определена такса за битови отпадъци за 2003 г. в размер на 156 571,95 лв. за недвижим имот - сграда и в размер на 29 085,28 лв. за недвижим имот - земя, ведно с потвърждаващото го Решение № 84/8.12.2004 г. на РДД - гр. София. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Градският съд нарушил чл. 62, чл. 65 , чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. Решението е постановено в противоречие с т. 7.1 от Решение № 35/18.12.2002 г. по Протокол № 46 на Столичния общински съвет, прието от СГС за приложимо. При постановяване на съдебния акт не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което са нарушени процесуалните норми на чл. 188 от ГПК, (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗАП (отм.). Необосновани и вътрешно противоречиви са мотивите на решението в частта им, приемаща че въпреки действащите през периода правила на чл. 65 и чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, пропорционалната такса въз основа на чл. 67, ал. 4, е определена правилно заедно с простата такса. Нарушен е принципа на законоустановеност на местните такси. Отделните оплаквания са конкретизирани в жалбата. Касаторът е пледирал чрез адв. Градинарова за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София към ЦУ на НАП я е оспорил по съображения, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Божкова. Счита, че таксата е финансово вземане, установено със закон и се дължи в предвидените от закона случаи. Не е налице хипотеза по чл. 71 от ЗМДТ, поради което се дължат от "Компания за луксозни хотели" АД, определените ТБО и лихва за забава. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е приложил законосъобразно материалния закон, в действащата за периода редакция. Обосновано било прието, че СО е предоставила на дружеството услугите, за които се дължи ТБО, като таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е в размер на 4 промила. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 765/05 г. СГС е упражнил контрол върху законосъобразността на Уведомление изх. № 0800/1280 от 21.10.2004 г., издадено от Началник на ДП "Триадица", в частта, определяща ТБО за 2003 г. в размер на 156 571, 95 лв. за недвижим имот - сграда и в размер на 29 085, 28 лв. за недвижим имот - земя, ведно с потвърждаващото го Решение № 84/08.12.2004 г. на РДД - гр. София. Съдът е установил, че със Заповед № РД - 09 - 2082/1.11.2002 г. на кмета на СО са определени границите на териториите на район "Триадица" в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване и имотите, които не се обслужват от фирмите, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Документите, установяващи организиране от общината на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци, представляват официални документи, които не са опровергани от дружеството с друг официален документ. След като производството е по ДПК (отм.) доказателствената тежест за оборване на констатациите пада върху "Компания за луксозни хотели" АД - със седалище в гр. София. Съгласно заключението по СТЕ процесният имот попада в границите на район "Триадица", в който се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване с определена честота - 7 пъти. Вещото лице по ССчЕ не е могло да провери счетоводството на "Волф - 96" ООД във връзка с договора от 1.01.2003 г., сключен за допълнителни услуги, нерегламентирани в такса смет. След постановяване на Решението от 8.01.2004 г. на СГС, е останала да действа старата редакция на Решение № 35/18.12.02 г. по Протокол № 46 на СОС, в която изрично е предвидено, че за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се определя такса 4 на хиляда. По смисъла на чл. 67, ал. 4 (в редакцията, приета с Д. В. бр. 109/2001 г.) от ЗМДТ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се определя пропорционално върху отчетната стойност на имота. Съдът е допълнил и, че с разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ са регламентирани изчерпателно случаите, в които не се дължи ТБО. В случая не е налице никоя от тях, тоест "Компания за луксозни хотели" АД дължи определената му ТБО и лихви за забава. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е така, защото са обсъдени всички относими доказателства и доказателствени средства, като въз основа на тях и твърденията на страните са формулирани обосновани правни изводи. От фактическа страна е установено, че "Компания за луксозни хотели" АД е подала декларация по чл. 65 от ЗМДТ за определяне ТБО за 2003 година. В таксата е посочено, че за цитираната година ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще използва един контейнер от 4 куб. метра. Със Заповед № РД-09-2082/1.11.2002 г. Кметът на СО е определил границите на териториите на район "Триадица" в които ще се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, имотите които не се обслужват от фирмите, извършващи тези услуги. Към заповедта се съдържа опис Приложение 1. С т. 7 от Решение № 35 към протокол № 46/18.12.2002 г. на СОС са определени следните размери на ТБО за нежилищни имоти на предприятията за 2003 г.: 7.1. В левове в зависимост от вида и броя на декларираните до 30.11.02 г. съдове за сметосъбиране на битови отпадъци на предприятията по райони, съобразно обявената от СОС честота на извозване (Приложение № 2) 7.2. Когато предприятието не е подало декларация в установения срок, декларирало е по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци, не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове или когато не могат да се установят броя на използваните съдове, то се заплаща годишна такса в размер на 18 на хиляда върху отчетната стойност на нежилищните имоти. По видовете услуги таксата да е: - за сметосъбиране и сметоизвозване - 10 на хиляда. - За обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци - 4 на хиляда.- За поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 4 на хиляда. С Решение № 29 по Протокол № 54/16.06.03 г. на СОС е допълнено Решение № 35, като след досегашния текст е добавено в 7.1., че в стойността на таксата за съдовете е включена и стойността на почистване на уличните платна, площадите, алеите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ. По адм. д. № 2935/03 г. обаче СГС, АО, III "з" състав е постановил решение от 8.01.2004 г., отменящо Решение № 29 по Протокол № 54/16.06.2003 г. на СОС. По делото е изслушано заключение по СТЕ, чиито констатации са че процесния имот попада в територията с извършване на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Вещото лице е онагледило заключението си, прилагайки скица към него. Заключението не е оспорено от страните. Представен е договор от 1.01.2003 г. за допълнителни услуги, нерегламентирани в такса "Смет", сключен между "Компания за луксозни хотели" АД и "Волф - 96" ООД. Вещото лице Малев по ССчЕ не е проверило на съответния адрес счетоводството на "Волф - 96" ООД, включително товарителници, пътни листа, корнети, фактури и вторични счетоводни документи въз основа на които "Волф - 96" ООД е издало фактури на жалбоподателя. В допълнителното заключение по ССчЕ е отбелязано, че с писмо от 11.09.08 г. СО е уведомила съда, че в "Столичен инспекторат", район "Триадица" няма архив от данни за 2003 година. Двете заключения са приети без оспорване. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, I А отделение формулира следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ (в редакцията, приета с Д. В. бр. 109/01 г.) таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя пропорционално върху данъчната оценка. Твърдението на касатора, че прякото добавяне на пропорционален елемент на основание чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ към таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, противоречи на чл. 67, ал. 1 от закона, е неправилно поради следното: 1. По силата на чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ (Д. В. бр. 109/01 г.) при определяне размера на таксата в зависимост от броя и вида на съдовете за битови отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗМДТ, но не и разходите по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. 2. За процесния период не е действала редакцията на чл. 67, ал. 4, приета с Д. В. бр. 119/02 г., в сила от 1.01.2004 година. В нея е регламентирано, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Оплакването на касатора, че СГС не е съобразил цялостната отмяна на 7.1. от Решение № 35 към Протокол № 46/18.12.02 г., е неоснователно, тъй като в случая размера на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е определен в 7.2 от същото решение, (вж. в този смисъл Решение № 10270/22.11.05 г. на ВАС по адм. д. № 4803/05 г. III о.). Дори и да се приеме, че размера на таксата е определим съгласно т. 3 от Решение № 40 към Протокол № 17/30.10.2000 г. както твърди пълномощникът на касатора, то размерът би бил в същата пропорция - 4 на хиляда. Настоящият касационен състав не споделя довода от касационната жалба за недоказано определянето на границите в които се извършва услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Видно е, че Заповед № РД-09-2082/1.11.02 г. определя границите на териториите на район "Триадица", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Вещото лице по СТЕ е констатирало, че процесният имот попада в териториите с извършване на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В изпълнение на издаденото съдебно удостоверение СО е изпратила по делото писмо № 94-Т-141/28.10.05 г., в което е посочено че за всички имоти - частна или публична собственост, вкл. териториите за обществено ползване, попадащи в границите на сметосъбиране и сметоизвозване, определени със заповедта и приложението към нея, през 2003 г. СО е организирала извършването на описаните дейности, както и почистване на териториите за обществено ползване. Цитираните писмени доказателства представляват официални документи, чиято доказателствена сила не е опровергана от дружеството. Още повече, че както е отбелязал и градския съд, производството се е развило по реда на ДПК (отм.), а кодексът прехвърля доказателствената тежест за оборването върху задължения субект. Недоказано е твърдението на касатора, че услугите, за които е определена ТБО, са били извършвани през периода от "Волф - 96" ООД. Анализът на договора от 1.01.03 г. показва, че той е сключен за допълнителни услуги, нерегламентирани в такса "Смет". Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно, като: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Липсват касационни основания, поради което обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Директора на "ДОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение