Решение № 158 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1086/2011 г.

Решение № 158 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1086/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба лично от подсъдимия И. С. Н. и от негово име срещу потвърждаването от апелативния съд в София на осъдителната част от присъдата спрямо него, постановена от Градския съд. Присъдата - № 66 от 18.02.2010 г. по нохд. № 5338/2009 г., е за грабежа на лични вещи и пари на обща стойност 3 124 лева, извършен на 22.02.2009 г., и от който пострадала В. А. Д. - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 (при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК), във връзка с чл. 198, ал. 1 НК, за което Н. е бил обвинен като съизвършител с още две неустановени лица. Наложено е наказание 6 години лишаване от свобода при строг първоначален режим. Второинстанционното (въззивно) решение - № 388 от 19.11.2010 г. по вход. № 600/2010 г., е постановено по жалба от името на подсъдимия, но присъдата е само изменена и подсъдимият оправдан по отношение на част от отнетите вещи, за които е прието, че поначало не могат да бъдат предмет на грабеж. В лично подадената касационна жалба се съдържат твърдения, от които може да се заключи, че подсъдимият отрича напълно отговорността си и държи да бъде оправдан изцяло. В касационната жалба от името на подсъдимия се съдържа позоваване на първите две от касационните основания, изложени са доводите, които подателят й е отнесъл към нарушението на материалния и процесуалния закони, и искането делото да завърши с отмяна на обжалваното решение и прекратяване на наказателното производство. Жалбите са поддържани в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за тяхното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основанията за отмяна, които са претендирани - изрично или подразбиращо се - с жалбите. Нарушението на закона (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК) е всъщност и само формално посочено, след като в негова подкрепа са изтъкнати доводи за доказаността на обвинението, а те поначало са относими към второто от касационните основания. Липсва обаче и съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК). Възраженията срещу доказаността на обвинението не са нови и затова е имало възможност по тях да вземат отношение и съдилищата в предходните инстанции; на свой ред ВКС също не ги споделя. Неубедително и сега се твърди по-конкретно, че авторството на грабежа е съмнително, защото разпознаването на подсъдимия от пострадалата е незаконно, отнетите от нея вещи не са търсени у него по съответния ред, не са търсени и негови приятели или познати като възможни съучастници, пренебрегнати са свидетелски показания, които го оневиняват или поставят под съмнение отговорността му. Що се отнася до явната несправедливост на наложеното наказание (чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК), тя вероятно не случайно въобще не се споменава от жалбоподателите - дори от самия подсъдим. С оглед обаче на отбелязаното за първите две касационни основания, няма място не само за намаляване на наказанието, но и за връщане на делото за ново разглеждане, и - още по-малко - за прекратяване на наказателното производство съобразно чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК. Всъщност, ако нещо в обжалваното решение предизвиква възражения, то е неговата част, в която подсъдимият е оправдан в извършването на грабеж на вещите, за които е прието, че и поначало не могат да бъдат предмет на това престъпление. Въззивният съд е оправдал подсъдимия, защото личният бележник (тефтерът), личната карта, адвокатската карта и задграничният паспорт на пострадалата нямат "определена стойност", в смисъл, че "не могат да бъдат оценени" (мотиви, с. посл.). Цитираното е неубедително. Изискването за "определена стойност" на вещите, "предмет на кражбата" (поради това важно и за грабежа-престъпление, съставено от кражба и принуда) е уточнено в П. 6/1971 - Пл., като "определена парична, художествена, историческа и друга стойност" (мотиви, р. II, т. 1), което очевидно означава, че за равностойността на вещите в пари това изискване не е абсолютно. Друг е въпросът, че в крайна сметка всяка "друга стойност" би могла да намери парично изражение, независимо доколко точно ще бъде то, или ще се окаже, че вещта е дори безценна. За да може вещта да бъде предмет на престъпление против собствеността, определящо е, с други думи, тя да има някаква стойност, а не възможността за нейното оценяване в пари във всеки конкретен случай. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Блага Иванова по н. д. № 1086/2011 г.: Не съм съгласна с изложеното от мнозинството становище, че въззивният акт е неправилен в оправдателната част. Считам, че предмет на грабеж може да бъде само движима вещ, която притежава определена имуществена стойност. Разбирането на Постановление на Пленума на Върховния съд № 6 от 1971 г. за "друга" стойност е в смисъл, че тази стойност също следва да е имуществена, тоест, оценима в пари. Този извод следва и от тълкуването, дадено за приравнените случаи, каквито са видовете енергии (електрическа, топлинна и др.), когато "ползването им се заплаща", и "ценните и други книжа, които материализират имуществени права" (ППлВС № 6/71). Ето защо, считам, че вещите без стойност не могат да бъдат годен предмет на престъпление по Глава 5 от Особената част на НК, поради което към въззивния съд не може да бъде отправен упрек, че е процедирал незаконосъобразно.