Решение № 756 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12949/2009 г.

Решение № 756 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12949/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по чл. 251, ал. 1 ГПК, по чл. 176, ал. 1 от АПК и по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по два броя молби от 20.04.2010 г. от "Еврокомерс" ООД, представлявано от Управителя Стефан Кирилов Ангелов, чрез адв. Стефан Лалов за тълкуване и за допълване на Решение № 4235/31.03.2010 г. по адм. дело № 12949/2009 г. на Върховния административен съд, Първо "А" отделение. Процесуалният представител поддържа в съдебно заседание молбите за допълване и тълкуване на решението с произнасяне по искане за разноски и по отношение на нищожността на Ревизионен акт № 2140041/26.06.2007 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП София - град, офис "Изток", в частта, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. април 2006 г. и иска произнасяне на съда съобразно съдържанието на молбите. Постъпила е и касационната жалба от "Еврокомерс" ООД, представлявано от Управителя Стефан Кирилов Ангелов, чрез адв. Стефан Лалов срещу Решение № 1725/2.06.2010 г. за тълкуване на Решение № 54/3.06.2009 г. на АССГ, 14-ти състав, по адм. д. № 5157/2007 г. Излагат се подробни съображения. Претендира се неговата отмяна и решаване на делото по същество. Ответникът по молбите - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител оспорва молбите. Счита, че волята на Съда е ясно изразена, както и че с процесуалното си поведение касационният жалбоподател е допринесъл за забавяне на процеса и в този смисъл неприсъждането на разноски е санкция за него. Върховният административен съд, в настоящият си състав, след като разгледа становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Молбата за тълкуване на решението е неоснователна. Тълкуване на съдебен акт е допустимо когато той или изразената в него воля са неясни. В съдебното решение, чието тълкуване се иска, волята на Съда е ясна. Произнасянето с АПВ по периода, предхождащ издаването на РА е уточнен - това е периода м. 01, м. 2, м. 3.2006 г. По пътя на тълкуването дружеството цели да измени формираната воля на Съда, с това и крайният съдебен акт, който е влязъл в сила, а това е недопустимо по този ред. Молбата за допълване на решението също е неоснователна, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане. Предмета е определен с жалбата и по него в цялост има произнасяне. Неоснователна е и касационната жалба срещу Решение № 1725/2.06.2010 г. за тълкуване на Решение № 54/3.06.2009 г. на АССГ, 14-ти състав, по адм. д. № 5157/2007 г. Съдът правилно е приел, че е обвързан от заявените от страната твърдения, относно обстоятелствата, които счита за неясни или противоречиви. Не е налице противоречие между мотивите на първоинстанционното решение и неговия диспозитив. Волята му е ясно изразена. С оглед изложеното, молбата за тълкуване на решението и касационната жалба срещу него, следва да се оставят без уважение, поради което Върховният административен съд, Първо "а" отделение,