Решение № 1715 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2020 г.

Решение № 1715 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. К., против решение № 5400 от 14.10.2020 г. /погрешно посочен № 2726 от 3.06.2020 г. / по адм. дело № 1811/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 01-2600/2885 от 2.06.2017 г. в частта му по т. 2, в която не е одобрена финансова помощ в размер на 9 665, ЗЗ лева и преписката е върната на органа за ново произнасяне по подадената от "София плод" ЕООД заявка за плащане. Правят се доводи за недопустимост на решението, алтернативно за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна – "София плод" ЕООД в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жаба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е приложил материалния закон във връзка със събраните по делото доказателства. Счита за обосновани мотивите на съда относно допустимостта на първоинстанционната жалба, с оглед заключението по назначената съдебно-графологична експертиза. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е при условията на повторност по реда на чл. 226 АПК. При първоначалното разглеждане на делото, административният съд е събрал административната преписка и е назначил и изслушал основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза и по съдебно-графологическа експертиза. Вземайки предвид заключението на вещото лице и представените доказателства от "Български пощи" ЕАД и Национална агенция за приходите, е счел жалбата за допустима, като подадена в предвидения от закона срок, тъй като оспореното писмо не е надлежно връчено на дружеството. Приел е, че уведомителното писмо е издадено от некомпетентен орган и го е обявил за нищожно. Първоинстанционното решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 2241 от 12.02.2020 г. по адм. дело № 4577/2019 г. ВАС го е отменил, като неправилно и е върнал делото за продължаване на производството по жалбата, приемайки че уведомителното писмо не страда от порока липса на материална компетентност. При новото разглеждане на делото, съдът е отменил оспорения акт в частта му по т. 2. Констатирал е неоснователност на възражението за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК - допуснато нарушение на процесуалните правила. В същото време, обаче, е установил наличие на отменителното основание по т. 4 от разпоредбата - неправилно прилагане на материалния закон и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявката за плащане, подадена от "София плод" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Видно от данните по делото, "София плод" ЕООД е бенефициер по схема "Училищен плод". На 1.02.2017 г., дружеството е подало заявка за плащане за отчетен период 1-31.01.2017 г. за доставени плодове и зеленчуци към учебни заведения в размер на 20 458, 34 лева. С оспореното уведомително писмо, заявката е одобрена в размер на 10 793, 01 лева /по т. 1 и не е одобрена финансова помощ в размер на 9 665, ЗЗ лева по т. 2 от него. Органът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /в редакцията обн. ДВ, бр. 36 от 2017 г. /, като е приел, че доставените 3 287, 46 кг. круши са закупени от "Фрутария" ООД, гр. Пловдив, което дружество не се намира в съседна административна област на областта на учебните заведения, до които са доставени, а именно област София-град, поради което разходите за тях са недопустими. Правният извод на съда за материална незаконосъобразност на административния акт е изцяло базиран на заключението по съдебно-счетоводната експертиза. С него се установява, че закупените круши от "Фрутария" ООД, гр. Пловдив са превозени до с. Мусачево, Софийска област, от който склад стоката е превозена до "София плод" ЕООД. Правилно административният съд е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата /в приложимата редакция/, според която по Схема "Училищен плод" се разпределят само пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение № 1 а, като се извършват не повече от 45 доставки за учебна година. Доставката на плодове и зеленчуци в учебните заведения, които се разпределят по схемата, с изключение на цитрусовите плодове и бананите, се извършва чрез местни покупки и/или от местните пазари. Съдът се е позовал и на дефинициите, посочени в § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на Наредбата за "местни покупки" и "местни пазари", съгласно които доставянето на плодовете, както и обектите за търговия следва да се намират в същата или в съседна административна област. Обосновани са изводите на съда, че целта която се преследва с поставеното ограничение за административна област е да се стимулира местното производство и местната търговия на плодове и те да се доставят в максимално добро и прясно състояние. Доставките и по двете фактури, които са отказани за финансиране, са осъществени от складова база в съседна административна област – с. Мусачево, Софийска област, поради което е правилен изводът на съда, че не са били налице предпоставките за отказ от плащане. В същия смисъл са и решенията по адм. дело № 9737/2019 г. на ВАС, пето отделение и по адм. дело № 8886/2018 г. на ВАС, четвърто отделение. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е изследвал произхода на доставките, доколкото такова не е заложено в Наредбата. Както бе посочено, за да отговарян на изискванията, доставките следва да са извършени от съседна административна област, но никъде няма изискване за установяване и доказване на произход. Не следва да бъде обсъждано и посоченото в жалбата, че документите за наличие на логистичен център на продавача са представени едва в хода на съдебното производство и като частни документи са могли да бъдат съставени за целите на оспорването. Доколкото същите не са оспорени пред съда по надлежния ред, предвиден в чл. 193 ГПК до края на заседанието, то правилно са ценени от първоинстанционния съд. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба. От назначената при първоначалното разглеждане на делото съдебно-графологична експертиза е установено, че подписът, положен за получател в известието за доставяне на уведомителното писмо за одобрение на заявка за плащане, не е положен от М. Р., управител на "София плод" ООД. Приета е и справка от НАП, в която е посочено, че за периода 1. 06-30.06.2017 г. дружеството няма назначени лица по трудово правоотношение. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена в предвидения от закона срок, с оглед липсата на доказателства за надлежното връчване на оспореното писмо на дружеството. Съдът като е проверил законосъобразността на уведомителното писмо в обжалваната му част на всички основания по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК е достигнал до извод за основателност на жалбата, поради което решението за отмяната му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. Такива не са поискани от ответника по касация, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение