Решение № 5219 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2019 г.

Решение № 5219 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2019 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А., чрез пълномощника й адв. Д. Б. против решение № 248 от 07.02.2019 г., постановено по адм. дело № 611/2018 г. на Административен съд - Благоевград (АС-Благоевград), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДЗИДП-110 от 10.07.2018 г. на кмета на община Струмяни, обл. Благоевград за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде уважена жалбата, съответно да бъде отменена оспорената заповед. Представено е и подробно писмено становище, чрез адв. Б. Претендира се присъждане на направените разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на община Струмяни, чрез пълномощника си адв. А. Б., в писмен отговор, в с. з. по същество и в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на АС-Благоевград е отхвърлена жалбата на настоящия касатор - Р. Атанасчикова, против цитираната заповед на кмета на община Струмяни, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за заеманата от нея длъжност - директор на дирекция "Административно, правно, информационно и финансово обслужване" (АПИФО). Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора. Установил е, че с решение № 59, протокол № 6/19.02.2016 г., Общинският съвет Струмяни е утвърдил нова организационна структура на общинска администрация, като на основание това решение, със заповед № 3-97/14.05.2018 г., кметът на общината е утвърдил ново длъжностно щатно разписание, в сила от 09.07.2018 г., в което длъжността директор на дирекция "АПИФО" е премахната. На основание на това ново длъжностно разписание е издадена оспорената заповед, за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, поради съкращаване на длъжността. По делото са събрани и гласни доказателства, както и е изслушано и заключение на назначена съдебно-икономическа експертиза. От извършената от вещото лице съпоставка между длъжността директор на закритата дирекция "АПИФО" с длъжностите директор на новосъздадените дирекция "Местни приходи, общинска собственост и опазване на околната среда, финансово – счетоводно и ТРЗ обслужване" и дирекция "Сигурност, информационни технологии и административно обслужване на населението", съдът е установил, че има съвпадение на една част от задълженията и функциите, но са включени и нови такива, съгласно длъжностните характеристики, копия от които са представени по делото. Съдът е установил също така, че в предходното щатно разписание от 12.02.2018 г. обща администрация е включвала дирекция "АПИФО" с 14 щатни бройки, а специализираната администрация - дирекция "ОССИД" - 13 щатни бройки. В одобреното ново щатно разписание в общата администрация е създадена дирекция "Сигурност, информационни технологии и административно обслужване на населението" с 8 цели и една половин щатна бройки и специализирана администрация, структурирана в дирекция "Местни приходи, общинска собственост и опазване на околната среда, финансово – счетоводно и ТРЗ обслужване" с 12 щатни бройки и два отдела – "Хуманитарни дейности" с 5 щатни бройки и отдел "ТСУ" с 4 щатни бройки. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмета на община Струмяни като орган по назначаването, в изискуемата писмена форма, отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 1, изр. първо от ЗДСл, същата е мотивирана като съдържа правно и фактическо основание за прекратяването на правоотношението. Съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като в тази връзка е отхвърлил възражението, че на жалбоподателката не е отправено предизвестие за прекратяване на правоотношението, като е посочил, че същото не съставлява съществен елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение. Съдът е приел, че обжалваният административен акт съответства и на материалния закон, тъй като длъжността, заемана от служителката като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите, в условията на оперативна самостоятелност. Заеманата от жалбоподателката длъжност е заличена и като нормативна позиция, и като система от функции, задачи и задължения, което се установява от сравнението на приложените длъжностни характеристики на длъжностите директор на дирекция по старото и новото длъжностни разписания и от изготвената по делото експертиза. По тези съображения е отхвърли жалбата приемайки, че издадената заповед не страда от пороци по чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В касационната жалба не са посочени конкретни твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения независимо от релевирането им като касационно основание за отмяна. При разглеждане на спора административният съд се е съобразил с процесуалните правила и не е нарушено правото на защита на страните. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на органът по назначаването е дадена възможност да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията за "длъжност в администрацията", правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от жалбоподателката е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът точно е установил, че длъжността не съществува вече в длъжностното разписание както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, които са дотолкова съществено променени, че не може да се приеме идентичност с длъжностите на директорите на новосъздадените две дирекции. При новата организация на структурите са функционално обединени задължения, типични за общата и за специализираната администрация в новите дирекции, като е променена и не съществува системата от задължения на длъжността директор на дирекция "АПИФО". От съдържанието на длъжностните характеристики, както и заключението на експертизата, се установява, че извън досегашните задачи, са включени нови, а други са комбинирани с изискванията за нови длъжности. Обстоятелството, че са създадени две дирекции с различни функции от досегашните и намаление на броя на служителите не е опровергано от жалбоподателката. Възраженията, развити в касационната жалба, че приетите промени в структурата на администрацията не съответстват на изискванията на Закона за администрацията, Класификатора на длъжностите в администрацията, Устройствения правилник на общинската администрация са ирелевантни за настоящото производство, тъй като същите са утвърдени с решение на общинския съвет, което е влязло в сила и не може да бъде предмет на косвен контрол. Кметът на общината се е съобразил с него като е утвърдил съответното ново щатно разписание, на основание което е издадена и оспорената заповед, като неговата преценка относно структурирането на администрацията е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е трайната практика на съдилищата. Не намира опора в нормативната уредба и възражението, че жалбоподателката е следвало да бъде преназначена на друга свободна длъжност. Органът по назначаването не е задължен от закона да извърши преназначаване или подбор, поради което не е налице нарушение. Не е налице и съществено нарушение на процедурата по издаване на оспорената заповед поради липсата на отправяне на предизвестие до жалбоподателката. Настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия съд, че отправянето на предизвестие не е елемент от фактическия състав на нормата, който законът задължително изисква, за да настъпи целения правен резултат. Съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл при неспазено предизвестие по чл. 106 от ЗДСл. се дължи обезщетение, което гарантира защитата на правата на служителя. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и възражението в касационната жалба относно присъдените в полза на община Струмяни разноски за производството пред АС - Благоевград. Претенцията правилно е уважена, с оглед изхода на делото, своевременното претендиране на същите и доказателстгвата за заплащането им - договор за правна защита и съдействие от 28.09.2017 г., в което е отразено заплащане в брой, удостоверено и с разходен касов ордер от същата дата (стр. 141 и 142 от делото на АС -Благоевград). Обстоятелството, че не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК не е пречка за присъждане на сумата за същите, както се твърди в касационната жалба, тъй като са доказани по основние и по размер. Липсата на списък е отрицателна процесуална предпоставка за искане по чл. 248 от ГПК, но не е пречка за присъждането им. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото касационно производство. Същите са доказани в размер на 400 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 05.02.2020 г. и преводно нареждане от "Експрес банк" (стр. 41), като следва да бъдат присъдени на Община Струмяни, която е наредител на превода. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,