Решение № 7109 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7850/2011 г.

Решение № 7109 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7850/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, против решение № 641/15.04.2011 г., постановено по адм. дело № 925/2009 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 160802002/10.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив и потвърден с решение № 299 от 8.05.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 194 069,65 лв. по данъчна фактура № 2679 от 16.09.2009 г. с издател "Прима тур" ЕООД - гр. Бургас. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ата 61" ЕООД - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Т. Табаков в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата наведените в нея касационни основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Пловдив, е отменен ревизионен акт № 160802002/10.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив и потвърден с решение № 299 от 8.05.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 194 069,65 лв. по данъчна фактура № 2679 от 16.09.2005 г. с издател "Прима тур" ЕООД - гр. Бургас. С решението дирекция "ОУИ" е осъдена да заплати на дружеството направените разноски по делото в размер на 2300 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е материално незаконосъобразен. С него органът по приходите е отказал на "Ата 61" ЕООД правото на данъчен кредит за м. 09.2005 г., ползван по фактура № 2679/16.09.2005 г., издадена от "Прима Тур" ЕООД, с предмет продажба на недвижим имот съгласно нотариален акт № 173, т. ХVI, рег. № 8553 от 15.09.2005 г. С този нот. акт "Прима Тур" ЕООД е продало на "Ата 61" ЕООД, описаните в нот. акт недвижими имоти, а именно: 1. бетонов възел, застроен на 1500 кв. м. ведно със принадлежащите му транспортни и бетонови площадки към него, 2. първи офис етаж застроен на площ 152.45 кв. м., състоящ се от фоайе, предверие, офис помещения 1 и 2 и т. н., представляващ самостоятелно обособен обект от офис сграда към бетоновия възел. Във връзка с тази продажба е била издадена процесната фактура. За да се откаже правото на данъчен кредит по нея, е прието от органа по приходите, че "Прима Тур" ЕООД не може валидно да отчужди първи офис етаж от административната сграда предвид принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Направен е извода, че дружеството продавач не е собственик на този имот, тъй като изграждането на офис сградата надхвърля учреденото право на строеж от физическите лица, собственици на земята. Съдът извършвайки проверка за законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт (чл. 160, ал. 2 ДОПК) е приел, че обжалвания пред него РА е постановен от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените привила но при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на органите по приходите, поради което го е отменил. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил по пунктове всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че оспореният РА е незаконосъобразен. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, които доводи са същите, разгледани от първоинстанционният съд и на които е даден законосъобразен отговор. Неоснователно е основното оплакване в касационната жалба, че сделката за прехвърляне на процесните имоти по нот. акт № 173/15.09.2005 г. не може да породи действие поради обстоятелството, че праводателят "Прима Тур" ЕООД, не е собственик на имота по точно прехвърлената част от административна сграда находяща се в този имот. Съдът правилно в мотивите си, се е позовал на разпоредбата на чл. 180 от ЗУТ, съгласно който правото на строеж в поземлен имот се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината (района) в предвидените от закона случаи. Анализирайки подробно всички относими доказателства свързани с промяна статута на имота и впоследствие издадените разрешения за строеж и влезлия в сила подробен устройствен план за застрояване на имота, съдът е стигнал до обоснования извод, че не е имало никакви пречки собствениците на имота да учредят право на строеж на други лица (в случая "Прима Тур" ЕООД) върху този имот при условията на чл. 63 ЗС. Такава е била волята на страните по сделката, удостоверена от нотариуса с издаването на нот. акт № 186/2003 г. Страните по тази сделка са определили обема на учреденото вещно право като "бетонов възел" със застроена площ 1500 кв. м. като строителството се извърши по одобрен архитектурен проект, а безспорно определените архитектурни проекти за застрояване на процесния имот включват освен бетоновия възел, кантар, административна сграда, гараж и открит склад. След цялостна преценка на доказателствата съдът е извел конкретната воля на страните по договора, а именно дружеството на което е прехвърлено правото на строеж да построи в собствения им недвижим имот - "Бетонов възел", като комплексен строеж, състоящ се и от обслужващите сгради и съоръжения. Затова не е имало никаква нормативна пречка и тези последици от прехвърлянето правилно са зачетени и съобразени при разглеждане на административноправния спор по делото. Не без значение е и това, че тези последици са зачетени и от самия орган по приходите предвид издадения ДРА № 1978/21.10.2005 г., на доставчика "Прима Тур" ЕООД. С оглед определените задължения по така издадения ДРА е бил предявен иск от публичните изпълнители при ТД на НАП - М. Стоилова и А. Димчева за обявяване на недействителна по отношение на Държавата разпоредителната сделка, извършена с нот. акт № 173/15.09.2005 г. с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. с чл. 135, ал. 1 и 3 ЗЗД. Този иск е бил отхвърлен с решение на Бургаския апелативен съд и оставено в сила с решение № 1070/27.12.2007 г. на ВКС по т. дело № 675 по описа на съда за 2007 г. Предвид всички тези съображения като е стигнал до извода, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС /отм./ правото на данъчен кредит по процесната фактура издадена във връзка с прехвърлянето по нот. акт № 173/15.09.2005 г., съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,