Решение № 1640 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2017 г.

Решение № 1640 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 3954 от 13.06.2017 г. постановено по адм. дело № 3445 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за незаконосъобразно възприетото от съда становище, че административният орган не е мотивирал правилно състава на нарушението. Излага, че с идентични на посочените от органа мотиви, съдът е приел, че реално е налице осъществена нелоялна заблуждаваща практика. Сочи, че видно от диспозитива на заповедта на председателя на КЗП, забраната касае именно неясно предоставяне на информация на потребителите относно цената на мобилните устройства, които са закупени на изплащане, при отказ от договора в 14-дневен срок, с искане за заплащане на апарата в брой. Аргументът на съда за неналичие на заблуждаваща практика, а за некоректно процедиране от страна на търговеца, е в противоречие с целия доказателствен материал и с твърденията на "Мобилтел" ЕАД, че дължимата сума от потребителя е пазарната стойност на апарата, която според дружеството следва да е в размер на 1 244, 99 лв., без да се има предвид подписаният договор за мобилна услуга за 24 месеца от потребителя. Съдът правилно е заключил, че реално дължимата пазарна цена за закупуване на устройството в брой, след поискания отказ от договора за изплащане в 14-дневен срок от страна на потребителя е в размер на 919, 00 лв. с ДДС. Това обстоятелство не се възприема от дружеството, което заявява, че потребителят дължи сума значително надвишаваща упоменатия от съда и от КЗП размер. Търговецът е заявил, че за него пазарна стойност е единствено цената на апарата без подписването на договор за мобилна услуга. Това доказва по безспорен начин неясното посочване на различни цени на мобилното устройство, което въвежда в пряка заблуда потребителите. По изложените съображения съдът неправилно е отменил заповедта на председателя на КЗП. Не са налице основания за ново произнасяне от самия орган, при съобразяване с изложените в решението мотиви, тъй като те са идентични с изложените в заповедта. Самото последващо изискване на сума от потребителя, която се равнява на цена на мобилното устройство без подписване на договор за мобилна услуга, при положение, че същият е подписал договор за закупуване на стока на изплащане на цена субсидирана от търговеца, дължащо се именно на подписания в същия момент договор за мобилна услуга, допълнително внася неяснота за потребителя. Видно е, че търговецът е действал недобросъвестно, като след привличането на потребителя да подпише срочен договор за мобилна услуга с преференциална цена на мобилно устройство, недобросъвестно е изискал от същия заплащането на мобилното устройство в пълен размер, без да съобрази наличието на срочния договор за мобилна услуга. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) обективира съдържателни и ясни мотиви, а изводът за прилаганата от "Мобилтел" ЕАД заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68е, ал. 2, пред. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е обоснован. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като неправилно и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът - "А1 България" ЕАД (с предишно наименование "Мобилтел" ЕАД), чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, като краен резултат. Излага, че при прекратяване на договора в 14-дневен срок от неговото сключване, в т. 10.1.2 от договора за продажба на изплащане, изрично се посочва, че потребителят трябва да заплати цената, която е в ценоразписа на дружеството за конкретно устройство. Ценоразписът съдържа, както цена на устройството без сключен договор за електронни съобщителни услуги, така и цената му въз основа на конкретния план, в случай, че придружава договора за продажба на изплащане. При желание на потребителя да се прекрати предсрочно договора за изплащане, в т. 12. 2 от договора, изрично се посочва как се формира крайната цена - от сбора на всички дължими погасителни вноски, които са в погасителния план за изплащане на вещта. Тази информация е достатъчна за средния потребител. Прави искане решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платените от дружеството държавни такси. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 130 от 17.02.2017 г. на председателя на КЗП за забрана за прилагането на нелоялна търговска практика, на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 68е, ал. 2, предл. 2 от ЗЗП и е върнал преписката на председателя на КЗП, за ново произнасяне, при съобразяване с изложените в решението мотиви. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че в КЗП е постъпила жалба от П. Г. с вх. № С-03-5968 от 26.09.2016 г., в която са изложени твърдения, че "Мобилтел" ЕАД е нарушило правата му на потребител. Посочено е, че на 12.08.2016 г. между него и "Мобилтел" ЕАД бил сключен договор за услуги и договор за продажба на мобилен телефон на промоционална цена от 919, 99 лв. при обща стойност на лизинга в размер на 1 079, 52 лв. с ДДС. Посочено било, че същият има право в 14-дневен срок от сключване на договора да се откаже от разсроченото плащане, като погаси предсрочно оставащите вноски по лизинга на апарата. Гаджев решил да се възползва от това си право и да погаси предсрочно лизинга на устройството. Посетил на 22.08.2016 г. магазин на "Мобилтел" ЕАД, от който бил закупил апарата и заявил желание да заплати в брой сумата от 919, 99 лв., като поискал договорът да бъде прекратен предсрочно. Служителите на "Мобилтел" ЕАД го уведомили, че за целта е необходимо да заплати всички вноски по така сключения договор в размер на 1 079, 52 лв. В тази връзка лицето отправило писмена жалба до "Мобилтел" ЕАД. На 31.08.2016 г. същият получил отговор, че като физическо лице, което иска да се откаже от договора за продажба на изплащане, следва да заплати пазарната цена за устройството, съгласно ценоразписа на "Мобилтел" ЕАД, действащ към датата на покупката на устройството, която е в размер на 1 249, 99 лв. При извършена проверка, обективирана в констативен протокол (КП) № К-0239703 от 7.10.2016 г. в офис на "Мобилтел" ЕАД, находящ се в гр. София, са проверени обстоятелства, изложени в жалба на потребителя, като са изискани документите по преписката. С писмо от 14.10.2016 г. "Мобилтел" ЕАД е представило на контролните органи документите по преписката за проверка. С оспорената заповед № 130 от 17.02.2017 г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 68е, ал. 2, предл. 2 от ЗЗП, е забранено на "Мобилтел" ЕАД да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 2 от ЗЗП, а именно – да предоставя по неясен начин в договора за продажба на изплащане на движима вещ съществена за избора на потребителя информация, относно цената, която се дължи за вещта при предсрочно прекратяване на договора в срок до 14 дни от неговото сключване. В мотивите на заповедта е посочено, че в сключения между страните договор за продажба на изплащане е предвидено право за закупуване на вещта, предмет на договора, което се потвърждавало от клаузата на чл. 1 от договора. Посочено е, че параметрите на договора са както следва: първоначална вноска – 44, 98 лева; месечни вноски общо 1 034, 54 лева; обща сума на кредита – 1 079, 52 лева; брой месечни вноски – 23; лихва в размер 9. 9 % и ГПР 10. 4 %. Органът е приел, че предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, за конкретния случай са приложими именно неговите разпоредби. За предоставянето на електронни съобщителни услуги "Мобилтел" ЕАД предлага на потребителите сключването на типови договори, действащи при Общи условия, какъвто е договорът, предмет на проверка. Доколкото договорът почива на Общите условия, потребителят не би могъл да влияе на съдържанието му. В т. 8. 2 от договора е записано: "Цената на вещта, когато се заплаща в брой и изцяло при сключване на договора за покупко-продажба, е посочена в действащия ценоразпис на продавача, публикуван на официалната му интернет страница". В същото време разпоредбата на т. 10.1.2. от договора предвижда право на потребителя в 14 дневен срок от подписването му да се откаже от условията на разсрочено плащане, като в този случай може да заплати цената вещта в брой. Отказът по тази точка се извършва както следва: (а) в рамките на посочения срок купувачът подава писмено заявление за отказ в магазина, в който е сключил договора; и (б) заплаща цената на придобитата вещ в брой, съгласно действащия ценоразпис на продавача. В т. 12. 2 от договора е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на договора - с плащане на всички дължими по този договор суми от купувача, в това число преди изтичане на посочения в предходната точка срок. Купувачът може да упражни правото си на предсрочно прекратяване по тази точка по всяко време, като заплати сумата, дължима до края на срока на договора, заедно с включената лихва, която продавачът получава като обезщетение за разходите, свързани с предсрочно прекратяване на договора. От органа е прието, че т. 10.1.2 от договора се отнася до хипотезата за предсрочно прекратяване на договора в резултат на неговото пълно изпълнение в рамките на 14 дни от датата на неговото сключване. Счетено е още, че тази клауза реално предоставя фиктивни права на потребителя, защото той вече разполага с такива права по т. 12. 2 от договора. Посочено е, че за потребителя е все едно дали ще се позове на фиктивното си право си по т. 10.1.2 или ще изпълни договора до края на уговорения срок, с разликата, че в първия случай ще заплати пазарната цена на апарата. Такъв резултат същият можел да постигне и с прилагане на т. 12. 2. от договора – предсрочно прекратяване. Направен е извод, че и двете клаузи се отнасят до хипотези на предсрочно прекратяване на договора с пълно изпълнение чрез заплащане на цената на вещта. И двете клаузи били приложими в първите 14 дни от сключването му, а тази по т. 12. 2 – и след този срок. Като несъществена разлика е прието уточнението за писмено изявление, което обаче е прието, че следва да е налице и при двете хипотези. Направен е извод, че в рамките на първите 14 дни от сключване на договора, потребителят може да погаси предсрочно задълженията си по лизинга и да прекрати договора по клаузите на т. 10.1.2 и на т. 12. 2. Търговецът е предоставил обаче различна информация относно цената при двете клаузи, както и относно размера на дължимите суми, които потребителят следва да заплати в двата случая. В хипотезата на чл. 10.1.2. потребителят дължал цената, указана в ценоразписа на търговеца, която е пазарната цена. При т. 12. 2 същият дължи за вещта цената, указана в договора. В т. 8. 2 от договора обаче цена, съгласно ценоразписа се дължи само в случай, че устройството се заплаща в брой към момента на сключване на договора. Втори път е посочено, че цената по ценоразпис е дължима само в случаите на предсрочно погасяване на лизинга, извършено в 14-дневен срок от сключването му. Трети път е посочено, че при предсрочно погасяване се дължи цената, съгласно договора. Предвид това органът е направил извод, че не става ясно кога се дължи цена съгласно ценоразписа и кога се дължи цена съгласно договора и каква цена се дължи при предсрочно погасяване в 14-дневния срок от сключване на договора. Приел е, че е налице разнопосочна и объркваща потребителя информация, която води до невъзможност същият да вземе решение. Клаузите на договора не позволяват да бъдат разграничени хипотезите. Приел е, че така оформените клаузи на договора представляват недобросъвестно поведение на "Мобилтел" ЕАД и са в противоречие с изискването на професионална компетентност. Чрез така представената в договора информация "Мобилтел" ЕАД отнема възможността на потребителя за вземането на информирано търговско решение. Потребителят нямало как да знае за разликата при приложение на хипотезите на т. 10.1.2 и на т. 12. 2, тъй като търговецът я е предоставил по неясен начин в договора си. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при постановяването не са допуснати нарушения на административно производствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалния закон. След анализ на клаузите посочени в т. 8. 2, т. 10.1.2 и на т. 12. 2 от договора за продажба на изплащане, е изложил, че адресиралото искането до "Мобилтел" ЕАД лице ясно е посочило основанието от договора (т. 10.1.2), по което иска да се откаже от условията на разсрочено плащане, но е счело, че тази сума възлиза на 766, 66 лв., след приспадане на първоначално заплатената от него вноска. Лицето е останало с впечатление, че при изплащане на цената в брой в 14 -дневния срок, същата ще бъда определена по смисъла на чл. 8, т. 2 от договора. На това искане дружеството е отговорило, че няма как да бъде изпълнено при посочената цена, поради това, че дължимата от купувача цена при упражняване на правото му на отказ е по действащия ценоразпис на търговеца и е 1 249, 99 лв. към посочената дата – 12.08.2016 г. Съдът е изложил, че посочената от лицето в искането му цена не съответства на договорената, тъй като същата е без ДДС, което е ясно разписано. Цената с ДДС възлиза на 919, 99 лв. без лихвата, при условията на договора, преди волеизявлението за отказ. В случай, че се извади разликата от заплатената първоначално вноска от 44, 98 лв., същата възлиза на 875, 00 лв. Именно цената от 919, 99 лв. е обявената за апарата цена при заплащане в брой. Поради това, договорът с лицето е сключен, при негов избор за разсрочено плащане, за цена от 1079, 52 лв. с добавени лихви. Съдът е посочил, че заблудата на лицето е относно цената, която ще дължи на оператора при така упражненото си право. В договора е записано, че това е цената съгласно действащия ценоразпис на продавача. Спорно е обаче коя е тази цена от ценоразписа. Дружеството е търсило цена от 1 249, 99 лв. Същата представлява цената на устройството без лихвите по договора, но без да се съобрази вида на конкретния договор при наличие на различни цени във въпросната ценова листа, определени именно от това. И двете въпросни цени фигурират в ценовата листа, като и в текста на клаузата не е определено коя цена е приложима. Поради това съдът е счел, че е налице некоректно изписване на клаузата в т. 10.1.2. Посочил е, че задължение за заплащане на цената на придобитата вещ в брой, съгласно действащия ценоразпис на продавача, не води еднозначно до извод, че тази цена е определената без договор за абонаментни услуги. Счел е също, че не става ясно защо, при упражнено право на отказ от договора по т. 10.1.2, установена като клауза на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, продавачът търси сумата по ценоразпис, която е по-голямата от двете, а именно – тази без абонаментна услуга. Предвид изложеното е достигнал до извод, че клаузата на т. 10.1.2 не е заблуждаваща, а дружеството – продавач некоректно е процедирало по заявлението на лицето, подадено до него. След като лицето е упражнило правото си на отказ от договора, то безспорно дължи заплащане на цена на устройството по ценоразпис. Този ценоразпис обаче включва различни цени при различни хипотези, в частност – по-ниска такава при придружаващ договор за електронни услуги. Според съда, последното обстоятелство следва да бъде отчитано и съобразно всеки конкретен случай да се търси съответната цена по ценоразпис. В конкретния случай, това следва да е цената от 919, 99 лв., съобразно договора с лицето, който е и за предоставяне на електронни услуги. Счел е за неоснователно направеното в жалбата твърдение, че хипотезата на т. 12. 2 от договора се отнася до "влязъл в сила договор", поради което е неприложима за искане за предсрочно прекратяване на такъв, направено в 14-дневния срок от сключването му. Посочил е, че самият текст на клаузата предвижда точно обратното - купувачът може да упражни правото си на предсрочно прекратяване на договора по тази точка по всяко време, като заплати сумата до края на срока на договора, ведно с лихвата, която продавачът получава като обезщетение за разходите, свързани с предсрочно прекратяване на договора. Изложил е, че би следвало възможността на потребителя да упражни правото си на отказ по т. 10.1.2 и това да прекрати едностранно договора да са ясно разграничени във времето. След като потребителят има право в 14-дневния срок по чл. 29, ал. 1 от Закона за потребителския кредит да се откаже от договора, като заплати сумата за вещта без лихвите по него, следва последното нормативно признато му в определен срок право, да бъде ясно разграничено от правото му да развали договора в по-късен момент, в който случай ще дължи лихвите, уговорени в него. Достигнал е до извод, че начинът на изписване на текста на договора действително води до заблуждение у потребителя коя от двете възможности за отказ или прекратяване на договора да упражни така, че да може да защити максимално правото си на купувач. Поради това е налице заблуждаваща търговска практика, при начина на процедиране на заявленията за отказ, респ. за прекратяване на договора, но при горните коригиращи мотиви. Доколкото заповедта за забраната включва мотиви, неразделна част от разпоредените последици – забрана, обективирани в диспозитива й, съдът е счел, че не може да замести органа с установяване на посочените обстоятелства, а следва да отмени заповедта и да върне преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване със същите. Решението е неправилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Фактическият състав на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, посочва, че за да е нелоялна дадена търговската практика, следва да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането им. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Дефиницията на заблуждаваща търговска практика се съдържа в разпоредбата на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП, която гласи, че такава е налице и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно ал. 2, предл. 2 от същата разпоредба заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която търговецът предоставя информацията по неясен, неразбираем или двусмислен начин. Предвид изложеното, за да е налице нарушение на чл. 68е, ал. 2, предложение първо ЗЗП, е необходимо: търговецът да е отправил покана до потребителя за закупуване на стока, като е предоставил съществена информация за нея по неясен, неразбираем или двусмислен начин, което има или би могло да има по отношение на потребителя като резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на тази търговска практика. Настоящият състав споделя приетото в заповед № 130 от 17.02.2017 г. на председателя на КЗП, а и от първоинстанционния съд, че от страна на "Мобилтел" ЕАД е осъществена заблуждаваща търговска практика. Противно на приетото в решението обаче, не счита, че мотивите изложени в заповедта на председателя на КЗП не кореспондират с нейния диспозитив. С посочената заповед е забранено на "Мобилтел" ЕАД да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 2 от ЗЗП, а именно – да предоставя по неясен начин в договора за продажба на изплащане на движима вещ съществена за избора на потребителя информация, относно цената, която се дължи за вещта при предсрочно прекратяване на договора в срок до 14 дни от неговото сключване. В т. 10.1.2 от договора за продажба на изплащане от 12.08.2016 г., сключен между "Мобилтел" ЕАД, в качеството му на продавач и физическото лице, в качеството му на купувач, е регламентирано правото на купувача в срок от 14 дни от подписване на договора да се откаже от условията на разсрочено плащане, като в този случай следва да заплати цената на придобитата вещ в брой. Посочено е, че отказът по тази точка се извършва, както следва: (а.) в рамките на посочения срок купувачът подава писмено заявление в магазина, в който е сключил договора и (б.) заплаща цената на придобитата вещ в брой съгласно действащия ценоразпис на продавача. Правото по тази точка е валидно само, ако купувачът е физическо лице. Действащият ценоразпис на търговеца е посочен като източник, от който да се определи дължимата от купувача цена и в т. 8. 2 от договора, съгласно която цената на вещта, когато се заплаща в брой и изцяло при сключване на договора за покупко-продажба (ако има такава) е посочена в действащия ценоразпис на продавача, публикуван на www. mtel. bg. Видно от т. 3 от договора за продажба на изплащане, закупуването на вещта при условията на този договор е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставени на купувача на основание договор за услуги, сключен с продавача. Последният се сключва със съответен тарифен план. В представената на стр. 101 и 102 извадка от ценоразписа на продавача, по отношение на закупения от подалото сигнала в КЗП мобилен апарат (както и по отношение на други мобилни апарати) са посочени цени на изплащане и цени в брой, различни, в зависимост от различния тарифен план, с който е обвързано сключването на договора за продажба на изплащане. По отношение на апарата закупен от подалото сигнала лице – Sаmsung Galany S7 е посочена и цена в брой, без преподписване или нов SIM (1 249, 99 лв.), която е по-висока от цените в брой, на които устройството се предлага, със съответните тарифни планове. Посочена е цена от 919, 99 лв. за закупуване на устройството при избрания от лицето тарифен план, както и цена от 1 079, 52 лв. – крайна цена на апарата при продажба на изплащане при този тарифен план. Всички тези цени са част от действащия ценоразпис на търговеца. В т. 10.1.2 от договора за продажба на изплащане обаче не е предвидено коя от цените в действащия си ценоразпис продавачът е имал предвид, че трябва да се заплати при предсрочно прекратяване на договора, чрез отказ от условията за разсрочено плащане, направено в 14 дневен срок от неговото сключване. Наред с това е възможно, макар и в краткия 14-дневен срок, ценоразписът на дружеството да бъде променен, а предвидените в ценоразписа, действал към момента на сключването на договора цени, да са различни от цените в действащия такъв към момента на неговото прекратяване, което води до допълнителна неяснота относно дължимата цена. По отношение на случаите, в които купувачът предприема действия за пълното изплащане на дължимите по договора суми в 14-дневен срок от сключването му (и съответно за неговото предсрочно прекратяване) в т. 12. 2 от договора е предвидена още една хипотеза, а именно, предвидено е, че той следва да заплати сумата до края на срока на договора, ведно с лихвата, която продавачът получава като обезщетение за разходите, свързани с предсрочно прекратяване на договора. По този начин в договора е създадена неяснота относно дължимата от купувача сума при предсрочното му прекратяване, с пълно изпълнение, чрез заплащане на цената на вещта. Ако се процедира съгласно т. 10.1.2 от договора цената на вещта в конкретния случай би могла да е 919, 99 лв., 1 079, 52 лв. или 1 249, 99 лв. (доколкото и трите са посочени в ценоразписа на търговеца), ако се процедира съгласно т. 12. 2 от него, цената на вещта е 1 079, 52 лв., както е посочено и в самия договор. Предвид изложеното правилно председателят на КЗП е приел, че информацията в договора за продажба на изплащане, относно цената, която се дължи за вещта при предсрочното му прекратяване в срок до 14 дни, е предоставена от дружеството по неясен начин. Това, че в мотивите на заповедта са изложени съображения основно за противоречието между т. 10.1.2 и т. 12. 2 от договора не води до извод за нейната незаконосъобразност. Предоставянето на неясна информация за цената, която се дължи за вещта в 14 дневния срок, представлява съществен фактор върху вземането на търговско решение от страна на средния потребител. Ето защо председателят на КЗП обосновано е счел, че посредством установеното пазарно поведение търговецът е упражнил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 2 от ЗЗП. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта на председателя на КЗП и я е отменил, АССГ е постановил неправилно съдебно решение. Неправилно е решението и в частта, с която преписката е върната на председателя на КЗП за ново произнасяне, при съобразяване с изложените в решението мотиви. Производството по установяване наличието на нелоялна търговска практика не е започнало по искане на "Мобилтел" ЕАД, за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Поради това съдът не разполага с право да върне преписката на органа. При установена от съда незаконосъобразност на заповедта въпрос на преценка на органа е дали да постанови нов акт, при спазване на дадените със съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на "Мобилтел" ЕАД (понастоящем "А1 България" ЕАД) срещу заповед № 130 от 17.02.2017 г. издадена от председателя на КЗП да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати полза на бюджета на касационния жалбоподател сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които по 150, 00 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,