Решение № 277 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 205/2010 г.

Решение № 277 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 205/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалби на подсъдимия Н. К. М. против въззивна присъда № 19/15.01.2010 г. по в. н. о. х. д. № 555/2009 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани касационните основания по смисъла нае чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Отправено е искане за отмяна на въззивното решение, с упражняване правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение, в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакуваният съдебен акт е отменена частично присъда № 1104/01.07.2009 г. по н. о. х. д. № 534/2009 г. на районен съд - гр. Сандански, като е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н. К. М. за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК и осъден на една година лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 НК, с тригодишен изпитателен срок. С първоинстанционната присъда е признат подсъдимия М за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК. По реда на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. Жалбата на подсъдимия М е неоснователна. Решението на съда се основава на пълно, обективно и всестранно изследване на всички правно значими факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, в кръга, очертан от разпоредбата на чл. 102 НПК и вярната им интерпретация. Не е допуснато нарушение при формиране вътрешното убеждение на съда, което да опорочава съдебния акт. Изложени са в достатъчен обем съображения, относно надеждността на доказателствените източници и не е отдадено приоритетно значение на едни от тях /съобразно заявеното в жалбата/ и игнориране на останалите. Несъстоятелни са възраженията, свързани с противоречие между диспозитива и мотивите на атакувания съдебен акт. Убедителна е аргументацията на въззвния съд, относно мястото на предаване на парите от свид. Василева и всички последващи действия на подсъдимия за утвърждаване на невярната представа у нея, което налага и извода, че присъдата не е постановена от незаконен състав, с оглед довършеността на деянието. Не отговаря на истината твърдението в жалбата, че с "неяснотата" в мястото на предаване на парите /заведение или складово помещение/ и основанието за предаването им-издаване на американска виза, или съдействие за нелегално преминаване на границата с Гърция, са нарушени процесуалните права на касатора, защото свидетелката В е категорична и последователна в показанията си в тази насока. С това доказателствено средство е изяснен и въпросът, свързан с двата броя запис на заповед, поради което е несъстоятелен доводът на защитата, свързан с оспорване на неговата достоверност. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че въззивната инстанция, не е изпълнила процесуалните изисквания на чл. 339, ал. 2 НПК, с необсъждане защитната теза на касатора, свързана с размера на сумата, която е получил от свидетелката В правното основание за предаване на парите, проявената от нея "недобросъвестност" с дописване на цифри в подписаните от него записи на заповед. Изложени са достатъчно аргументи при отхвърлянето й, въз основа на изслушаните експертизи-почеркова и техническа, категорични в изводите си за липсата на признаци за подобна манипулация с документите. Изводите на експертите са оценени съвкупно с показанията на свид. Огнянов, с когото подсъдимият е бил в търговски взаимоотношения и логично при необходимост би потърсил заем от него и нещо повече - именно той е свързал М. с В. и Ив. Х., с цел уреждане на американски визи, а не с цел получаване на кредит от свидетелите. Касационната инстанция счита, че при възприетите факти и обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 5 НК. Вън от всякакво съмнение, касаторът формира невярна представа у пострадалата, относно възможностите си за уреждане на американска виза, за да получи чуждо имущество, без правно основание, с намерение да го присвои. Един от обективните признаци на измамата е имуществения предмет /в случая изискуеми права/, да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което последният има реална възможност да се разпорежда с него, мотивиран от невярната представа за определени обстоятелства. Освен това, е необходима причинна връзка - настъпилата имотна вреда, да е пряко следствие от неправилната представа на измамения, относно основанието за разпореждането /виж решение № 29/90 на ОСНК на ВС на РБ/. Инстанциите по същество са посочили, че създадената невярна, погрешна представа за определени факти и обстоятелства у Т. В., я е мотивирала да се разпореди със сумата от 4800 щатски долара. Настоящият съдебен състав, намира че изводите на съдилищата са изцяло съответни на ПП № 8/71 г. на ВС и на Постановление № 7/78 на Пленума на ВС на РБ. За да бъде квалифицирано поведението на дееца като измама, е необходимо въздействие от негова страна върху съзнанието на измаменото лице и като резултат на него, да е създадена погрешната представа, мотивираща го към акт на имуществено разпореждане. Несъмнено записът на заповед, представлява частен документ, служещ за доказване на определено задължение и е ценна книга - представлява писмен акт, материализиращ права. Упражняването им става чрез предявяването на акта, в който са материализирани. Правото на вземане се съдържа в латентен вид в записа на заповед. Ценната книга от правна гледна точка, е вещ и може да бъде обект на вещни права, но и да е свързана с облигационни права, какъвто е конкретния случай, което не означава, че не е настъпил съставомерният резултат и отношенията между подсъдим и пострадала са гражданско-правни. Предвид размера на причинената на пострадалата имотна вреда е налице квалифициращият признак "големи размери", в съответствие с ТР № 1/98 г. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивния акт - в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение