Решение № 6122 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 502/2009 г.

Решение № 6122 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 502/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Самостоятелна медико-техническа лаборатория Д и З" ЕООД, гр. Пловдив срещу решение № 1177 от 14.11.2008 г. по адм. дело № 1431/2008 г. на Пловдивския административен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С жалбата, подадена от касационния жалбоподател до Пловдивския административен съд, е оспорено цялото решение № 209 от 23.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 366 от 16.05.2008 г. в частта за сумата 2045,58 лв. С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата изцяло. Формално касационната жалба е насочена срещу цялото решение на Пловдивския административен съд, но доводите, изложени в нея, касаят само изводите на съда и на директора на РУСО за неправилно изтеглено обезщетение за отглеждане на малко дете, чийто размер не е посоченият в касационната жалба от 2045,58 лв., а е 2018,27 лв. (главница 1781,82 лв. и лихва 236,45 лв. - виж справка № 2 към ревизионния акт за начет). В тази й част касационната жалба е основателна. Направеният с нея довод, че въпросът, дали едноличният собственик на капитала и управител на търговското дружество - жалбоподател Зарухи Саркис Нигохосян, получила посоченото по-горе обезщетение за отглеждане на малко дете, е подала декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, "не е бил предмет на спора, същият не е коментиран от ревизиращия орган и доказателства в тази насока не са събирани", е основателен. По делото липсват данни първоинстанционният съд да е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК като укаже на страните да изразят становище по този въпрос и да представят доказателства за неговото изясняване. На л. 46 от делото на Административен съд - Пловдив се намира част от разпореждане, в която липсват такива указания. Останалата част на това разпореждане не се намира в кориците на делото, поради което изложените в решението мотиви, че "възраженията срещу оспорения акт не се подкрепиха, въпреки дадената възможност на страните за представяне на доказателства с декларация на майката - едноличен собственик и управител на ЕООД по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина" не се основават на намиращите се в делото официални документи, удостоверяващи извършените от съда процесуални действия в хода на цялото първоинстанционно производство (съдебен протокол и разпореждане, с което жалбата е оставена без движение за отстраняване на нередовност). Неизпълнението на посоченото задължение (по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК) е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото е пречка съдът да обезпечи правилното решаване на делото. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, поради което в тази му част решението на Пловдивския административен съд следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото страните следва да изразят становища по посочения по-горе съществен въпрос - дали едноличният собственик на капитала и управител на търговското дружество-жалбоподател Зарухи Саркис Нигохосян, получила процесното обезщетение за отглеждане на малко дете, е подала декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, че прекъсва трудовата си дейност за да отгледа малкото си дете. Своите становища страните следва да подкрепят с допустими по смисъла на чл. 171, ал. 1 и 2 АПК доказателства. При този изход на касационното дело първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, а този въпрос следва да бъде решен в цялост при новото разглеждане на делото в зависимост от постановения краен резултат и с оглед на правилата по чл. 143 АПК. В останалата му част оспореното с касационната жалба решение на Пловдивския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,