Решение № 1161 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2019 г.
ВАСVII отделение23.01.2020 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1108 от 21.02.2019 г. на Административен съд – София-град, по административно дело № 10133/2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Шишков, [населено място], [адрес], срещу решение по т. 4. 1 на Протокол № 7 от 13.07.2018 г. на Научния съвет на Института по математика и информатика на Българската академия на науките. ОСЪЖДА Б. Шишков, [населено място], [адрес], да заплати на Българска академия на науките, гр. София, сумата от 670 (шестстотин и седемдесет) лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1161 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Научния съвет на Института по математика и информатика при Българската академия на науките, срещу Решение № 1108 от 21.02.2019 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 10133/2018 г. С обжалваното решение съдът е отменил решение по т. 4. 1 на Протокол № 7 от 13.07.2018 г. на Научния съвет на Института по математика и информатика при Българската академия на науките, с което ас. д-р Б. Шишков не е избран за "доцент" за нуждите на Института по математика и информатика. Касационният жалбоподател - Научният съвет на Института по математика и информатика при Българската академия на науките, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда за липса на мотиви на оспорения административен акт и несъответствието му с целта на закона. Решението на Научния съвет се взема с тайно гласуване, поради което мотивите на акта се съдържат в изказванията на членовете на Научния съвет. Мотивите са съответни на целта на закона, като част от тях се отнасят до степента на интегриране на конкретния учен в научната общност на института и присъствието му на работа. Дейността на всеки отделен учен като част от общия състав на института обуславят развитието на академичния състав на научната организация. Освен това членовете на Научния съвет са изразили съмнение, че промотирането на дейност на кандидата, развивана извън научната организация, е водещо при представяне на неговите трудове, а не научната му дейност в Българската академия на науките. Съдът не е обсъдил изказванията на членовете на Научния съвет, касаещи незаконосъобразното участие на кандидата в друг конкурс за заемане на академична длъжност "доцент" и назначаването му на тази длъжност в учреденото от него Сдружение "Интердисциплинарен институт за научни изследвания и сътрудничество по бизнес системи и технологии" (ИИ-НИСБСТ). На това основание той е поискал да премине на същата длъжност в Института по математика и информатика, но му е отказано поради съмнения за законосъобразността на проведената процедура. Важни и несъобразени от съда са мотивите на членовете на Научния съвет, касаещи обстоятелството, че г-н Шишков не е цитирал института в част от публикациите си, а в монографията си сочи само Българска академия на науките, но не и института. Касаторът счита, че принципът на научната автономия предполага, при избора Научният съвет да действа в условията на оперативна самостоятелност, като при негативен вот следва да му се признае правото да не избере съответния кандидат по съображения, различни от покриването на наукометричните изисквания. Обратното би приравнило избора до действия в условия на обвързана компетентност. За неправилен счита и извода на съда за несъответствие на решението на Научния съвет с установените в чл. 1, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ) принципи и цели. Съдът неправилно е поставил равенство между целите и принципите на закона и съответствието на наукометричните изисквания на кандидата, установени от журито. Не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, в това число изказванията на членовете на Научното жури, обективирани в Протокол № 7, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди необоснованост на обжалваното решение и нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът противоречиво е приел, че мотивите на акта се съдържат в изказванията на членовете, но същите не съответстват на целта и принципите на закона, поради което е направил извод за липса на мотиви. Липсват правни доводи за несъответствие на оспорения акт с приложимия материален закон, както и в какво се състои несъответствието. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли оспорването. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Д. Вулева, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – Б. Шишков, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е приел оспореното решение за издадено при неспазване на изискванията за форма, поради липсата на мотиви. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. А. Дянков, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че в административния акт липсват мотиви и е налице несъответствие с целта на закона. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: На 09.02.2018 г., с решение по Протокол № 2, Научният съвет на Института по математика и информатика е взел решение за обявяване на конкурс за заемане на академичната длъжност "доцент" по област висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4. 6. Информатика и компютърни науки, научна специалност Информатика (Бизнес моделиране и информационни системи), за нуждите на секция Софтуерни технологии и информационни системи. На 27.02.2018 г. в Държавен вестник е публикувана обява за конкурс за доцент по област висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4. 6. Информатика и компютърни науки, научна специалност Информатика (Бизнес моделиране и информационни системи). На 20.04.2018 г. с решение по т. 3. 2. от Протокол № 4 Научният съвет на Института по математика и информатика е избрал научно жури за конкурса за академичната длъжност "доцент". На 26.04.2018 г. със Заповед № 117 (изменена със Заповед № 161/05.06.2018 г.), директорът на Института по математика и информатика е определил състава на научно жури за конкурса за академичната длъжност "доцент". На 26.04.2018 г. е подадено заявление от Б. Шишков за допускане до участие в конкурса за академичната длъжност "доцент". На 27.04.2018 г., със Заповед № 119, директорът на Института по математика и информатика, е определил комисия за проверка на редовността на документите на участниците в конкурса за академичната длъжност "доцент". На 30.04.2018 г. комисията по проверка на редовността на документите на участниците в конкурса за академична длъжност "доцент" е дала препоръка ас. д-р Б. Шишков, единствен кандидат, да бъде допуснат до участие в конкурса. На 03.05.2018 г., с решение по Протокол № 2, Научното жури, след обсъждане на рецензиите и становищата, единодушно е предложило на Научния съвет на Института по математика и информатика да избере ас. д-р Б. Шишков на академичната длъжност "доцент". На 13.07.2018 г. Научният съвет на Института по математика и информатика е провел обсъждане на предложението на Научното жури и с решение по т. 4. 1. на Протокол № 7, взето при участието на 18 членове и с 9 "да", 1 "не" и 8 "въздържал се", не е подкрепил предложението на Научното жури за избор на Б. Шишков за академичната длъжност "доцент". На 16.07.2018 г. Б. Шишков е подал сигнал до различни държавни институции с твърдения за незаконосъобразност на решението на Научния съвет по Протокол № 7 от 13.07.2018 г. На 20.07.2018 г. от администрацията на Министерски съвет е изпратено писмо, изх. № 708, до Института по математика и информатика с молба за извършване на обстойна проверка във връзка с подадения сигнал от г-н Шишков. На 24.07.2018 г. със Заповед № 275, директорът на Института по математика и информатика е определил комисия за проверка във връзка с подадения сигнал от Б. Шишков и писмо, изх. № 708/17.07.2018 г. на Министерски съвет. На 26.07.2018 г. Б. Шишков е уведомен за решението на Научния съвет по Протокол № 7 от 13.07.2018 г. На 31.07.2018 г. г-н Шишков е подал жалба до Административен съд – София-град, срещу решението на Научния съвет по Протокол № 7 от 13.07.2018 г. На 10.09.2018 г. комисията, определена със Заповед № 275 от 24.07.2018 г., е извършила проверка на проведения конкурс за академичната длъжност "доцент" и е дала заключение, че проведената процедура е законосъобразна. На 21.09.2018 г. г-н Шишков е подал възражение до Научния съвет на Института по математика и информатика срещу решението на Научния съвет по Протокол № 7 от 13.07.2018 г. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е прието от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, поради липсата на мотиви, и в несъответствие с целта на закона. Изложените съображения за познанството на кандидата с недостатъчен брой от членовете на съвета не може да бъдат счетени за релевантни, тъй като не съответстват на целите на ЗРАСРБ. Обсъжданите от Научния съвет обстоятелства - за познанство с определен брой членове на съвета и интегриране в колегията, не са в унисон с целта и принципите на приложимия закон. Изказванията, че кандидатът не цитира института в част от представяните публикации, са неконкретни, като същевременно се опровергават от представените в производството пред съда писмени доказателства за направените публикации. Съдът е приел още, че наред с академичната автономия, която в частност има за последица правото на Научният съвет свободно да избира лицата, на които да предостави академична длъжност, това право следва да бъде упражнявано по начин, съответен на целта на закона и неговите принципи. Съответни на последните са наукометричните изисквания, на които органът изрично е приел в случая, че кандидатът съответства. Само мотиви, съответни на целта на закона и неговите принципи и заедно с това превишаващи като тежест посоченото съответствие, могат годно да обосноват решение за отказ. Аналогична цел имат и новите разпоредби, въведени в Глава четвърта на ЗРАСРБ със същото изменение на закона. Съдът е приел, че е налице пълна липса на мотиви. Въз основа на това е направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го е отменил. Решението е неправилно. За да отмени обжалваното решение съдът е приел, че то не съдържа "дължимите мотиви, обосноваващи акта, предмет на контрол". Условието за мотивираност представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и законните интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство, в случая - за осигуряване правото на защита на засегнатия кандидат в конкурса за заемане на академична длъжност. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресатите съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Едновременно с това наличието на мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, както и контрола над случаите, в които въпросът е решен по свободна преценка, включително дали не са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Мотивите са това, което установява връзката между едно фактическо или юридическо положение и волеизявлението на органа. Изискването за мотиви следва да се разглежда в контекста на два порока на акта. Тогава, когато един акт няма изобщо никакви мотиви или има мотиви, но те са твърде общи и от тях не може да се установи конкретно становището на органа, е налице порока липса на изискуема от закона форма, защото формалното наличие на мотиви е елемент на законово установеното съдържание на акта. Тогава, когато органът е изложил мотиви, но те са необосновани и не съответстват на доказателствата по делото, тогава е налице материална незаконосъобразност на акта. Освен горното релевантен за преценката на мотивите на оспорения акт е и факта, че процесното решение е взето от колективен орган с тайно гласуване. Колективният орган формира единна обща воля в процеса на обсъждане и чрез механизма на гласуване. Отделно изразеното становище и отделно изразената воля на всеки от членовете няма самостоятелно правно значение. Мотивирането на колективно решение, тогава, когато се взема чрез тайно гласуване, разкрива определени специфики. Тогава, когато колективният орган чрез тайно гласуване приеме дадено предложение за мотиви на решението се приемат мотивите на предложението. Но тогава, когато колективният орган, чрез тайно гласуване не приеме дадено предложение за негови мотиви се считат изказаните отрицателни становища на членовете на колективния орган. В случая с решението си Научния съвет не приема предложението на Научното жури, т. е. налице е отрицателно решение. Предложението на Научното жури е комплекс от документи – рецензии, становища, представени от кандидата документи, протоколи от заседанията на Научното жури. Съвкупността от тези документи е пряко относима към мотивите на оспореното решение. Видно от протокола от заседанието на Научния съвет, от присъстващите 18 членове на Научния съвет, участие в дискусията са взели 7 членове. Този факт, съотнесен към предложението на Научното жури и целият комплекс документи обосновава наличието на мотиви, т. е. не е налице пълна липса на мотиви, за да се приеме, че актът е в нарушение на изискването за форма. От изказванията на членовете на Научното жури е видно, че действително не са разисквани изискванията на чл. 24, ал. 1 ЗРАСРБ, а само е констатирано, че кандидатът отговаря на наукометричните изисквания за заемане на академична длъжност "доцент". Обсъждани са въпроси, които са свързани с личното професионално развитие на кандидата, участието му в учредяването на Сдружение "Интердисциплинарен институт за научни изследвания и сътрудничество по бизнес системи и технологии" и избирането му за "доцент" за нуждите на това сдружение. Обсъдена е работата на г-н Шишков като асистент в Института по математика и информатика и фактът, че мнозинството от членовете на Научния съвет не го познават, тъй като не ходи на работа. Обсъден е и въпросът, че г-н Шишков не винаги сочи в публикациите си Института по математика и информатика като работодател, за което му е обръщано внимание. Видно от горното, членовете на Научния съвет са провели дискусия по предложението на Научното жури, като са приели, че кандидатът отговаря на наукометричните изисквания за доцент по информатика и компютърни науки в Института по математика и информатика, но мнозинството от членовете не познават кандидата, същият не се е интегрирал в колегията по информатика в института и не цитира института в част от представените от него научни публикации. С оглед на това не може да се приеме, че липсват мотиви на решението на Научния съвет или че изразените мотиви са формални, абстрактни и неотносими. Научният съвет е обсъдил професионалните качества на кандидата, както и дейността му като част от научния състав на института и приносът му към дейността на организацията. Тези разисквания и констатации са относими към оспореното решение и не влизат в противоречие с визирания в чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗРАСРБ принцип, приет от първоинстанционния съд за относим – свободен избор на научно развитие и обективност при неговото оценяване. Що се отнася до втория приет от съда за относим принцип – на гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на научните изследвания, съдът не е посочил с какво същият в случая е нарушен, тъй като в случая отказът не е мотивиран с несъответствие на единните държавни изисквания. Изложеното сочи, че оспореното решение има мотиви за вземането точно на това решение. Следва да се посочи, че е неправилен изводът на съда, че от представените доказателства се опровергават съображенията на Научното жури, че кандидатът не цитира института в част от представяните публикации. Видно от доказателствата, представени с възражението от 21.09.2018 г. на Б. Шишков, в неговата монография "Ентърпрайз информационни системи, методология и моделиране" (л. 150) като академичен адрес е посочено "Българска академия на науките/IICREST. Действително Институтът по математика и информатика не е посочен, а поднесената по този начин информация води до заблуждението, че коментираното по-горе сдружение на г-н Шишков ИИ-НИСБСТ (IICREST) е част от Българската академия на науките. Неоснователни са касационните доводи, касаещи участието на г-н Шишков в Сдружение "Интердисциплинарен институт за научни изследвания и сътрудничество по бизнес системи и технологии". Макар, че това обстоятелство е отбелязано в протокола на Научния съвет, същото не е относимо към проведения конкурс за академична длъжност "доцент" в Института за математика и информатика. Мотивите на Научния съвет, обосноваващи оспореното решение са свързани с липсата на интеграция на кандидата в колегията и факта, че не цитира института в част от публикациите си. Съдът, като не е установил наличието на мотиви е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Освен, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в искана от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, то е и материално законосъобразно – взето е на основание чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ във вр. с чл. 11, ал. 10 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Българска академия на науките. С оглед на това жалбата на Б. Шишков следва да бъде отхвърлена. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Б. Шишков да заплати на Българска академия на науките, юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от представените по делото договор за правна помощ и защита от 12.03.2019 г. и платежно нареждане за внесена държавна такса от 12.03.2019 г., са в общ размер на 670 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд