Решение № 15384 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4907/2014 г.

Решение № 15384 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4907/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. - от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Георги Петков Стамболиев от гр. Бургас против решение № 6493 от 28.10.2013 г., постановено по адм. д. № 5124 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/3557 от 27.03.2013 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция като неоснователна. Съдът приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е установил относимите за спора факти, които с оглад разпоредбатана чл. 220 от АПК следва да се възприемат от настоящата инстнация. По делото е било прието за установено, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с чл. 19 от Наредба № 11/6.04.2009 г. По делото не е било представено заявление за подпомагане от 2009 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Биологично растениевъдство" и съответното одобрение за участие по тази мярка, но предвид, но поради неоспорване на това обстоятелство, този факт се приема за верен. Прието е заявление за регистрация от 9.05.2012 г. за кампания 2012 г. с уникален регистрационен номер /УРН/ 187162 на кандидата, в което като схеми и мерки за подпомагане са отбелязани Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/, Плащания за природни ограничения за земеделски стопани в райони, различни от планинските /НР2/. Приложено е и заявление от кандидата за подпомагане за 2012 г. с УРН 187162 от 15.05.2012 г., с което той е кандидатствал по същите схеми и мерки, отбелязани в заявлението за регистрация - ЦЕПП, НДП и НР2. С писмо изх. № 01-6500-979 от 25.01.2013 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" жалбоподателят е бил уведомен за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Като основание за откриване на производството е изтъкнато неподаването на заявление за плащане по мярката през кампания 2012 г. по направление "Биологично растениевъдство", с което е нарушена нормата на чл. 7 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В писмото е указано, че съгласно чл. 67, ал. 1 от Наредбата, земеделските стопани, които не подадат заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената сума или част от нея и се изключват от мярката подпомагане. На това основание и въз основа на нормата на чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 са предприети действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". Жалбоподателят е възразил срещу уведомителното писмо със заявление до ДФЗ с вх. № 01-6500/979 от 21.02.2013 г. от жалбоподателя, в което той излага доводите, представени и в жалбата. С писмо вх. № 01-6500/979-2 от 13.03.2013 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", жалбоподателят е уведомен, че изложените доводи във възражението срещу откритата процедура по прекратяване на ангажимента не могат да бъдат съотнесени към производството. Уточнено е, че то се води по приложената в предишното писмо стриктно утвърдена "Процедура относно реда за прекратяване на многогодишни ангажименти по мерките от Ос 2 от ПРСР 2007-2013 г., прилагани от ОДПП". Поради това в писмото се указва, че се преминава към раздел II от процедурата по прекратяване на ангажимента, а именно - изготвяне на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 от ПРС 2007-2013 г. Обжалваното уведомително писмо № 01-6500-3557/27.03.2013 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-213 г. за кампания 2012 г. е получено от жалбоподателя на 13.04.2013 г. С него, във връзка с изложените в писмото за откриване на производството сведения, е указано на жалбоподателя, че неговият агроекологичен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" е прекратен. Съдът е намерил оспорения акт за съобразен с административнопроизводствените правила и материалния закон. По въпроса за компетентността на издателя на административния акт, съдът е посочил, че е представена заповед № 03-РД/606/21.02.2013 г. на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с която той е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 Въз основа на тези обстоятелства съдът е неправил извод, че актът е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закон за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" влизат представляване на фонда и ръководене на дейността му при осъществяване на всички негови функции. Според съда изпълнителният директор се е възползвал от възможността, дадена му от чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" да делегира част от своите функции на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" посредством заповед № 03-РД/606/21.02.2013 г. Сред делегираните функции изрично е посочено издаването на актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214. Този извод на съда е неправилен и не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Компетентността на административния орган като кръгът от въпроси, предоставени за решаване, както и начина за това, е уредена само със законови разпоредби. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, административният орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. Такъв орган в областта подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". За да може този административен орган да предоставя временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне, наречено от закона оправомощаване, трябва също така да е допуснато от закона. По нисък по степен и юридическа сила нормативен акт, тъй като такъв акт е издаден не от законодателния орган, а от друг такъв, съобразно общия принцип на законността и нормите на § 1 АПК не може да предостави възможност за делегиране на правомощия. По силата на делегирането оправомощеният орган придобива административни правомощия, т. е. той придобива административноматериална и административнопроцесуална правосубектност, той става административен орган. Съобразно нормите на АПК, това може да стане само със закон, т. е. делегирането на правомощия от един административен орган на друг или на друго длъжностно лице следва да се извърши само със закон. Независимо че в конкретния случай Устройственият правилник на ДФЗ, който е акт на Министерски съвет, урежда възможността за делегиране на правомощията от изпълнителния директор на други длъжностни лица, използването на тази възможност не води до валидно прехвърляне на правомощия. Както се изтъкна административен е органът, който е носител на административни правомощия по силата на закон. Ето защо обжалваното уведомително писмо изх. № 01-6500/3557 от 27.03.2013 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е издадено от некомпетентен орган, от орган, който макар да действа въз основа на заповед за делегиране на правомощия, не ги е получил валидно, поради което не е придобил административни правомощия, т. е. не е овластен въз основа на закон. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, поради липса на основанията по чл. 146 от АПК, Административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, а преписката бъде върната на компетентния административен орган - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Водим от горното и и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд