Решение № 8288 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2013 г.

Решение № 8288 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Висш съдебен съвет (ВСС) против решение № 10967/03.08.2012 г., постановено по адм. дело № 14885/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, с което е отменено решение по т. 16.1. от протокол № 33/16.09.2010 г. на ВСС за потвърждаване на наложеното със заповед № ЛС-96/30.07.2010 г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура - Бургас дисциплинарно наказание "порицание" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ на Величка Костова Петрова - прокурор в Окръжна прокуратура гр. Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът Величка Петрова не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 323, ал. 4 ЗСВ решение на тричленен състав на ВАС, в установения в същата норма 7-дневен срок от съобщаването му и от процесуално легитимирана страна - органът, издал отмененото решение, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС - седмо отделение приема, че при постановяване на оспореното решение на ВСС, с което е възприето изцяло становището на дисциплинарния състав относно фактическите обстоятелства и предложеното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ, е допуснато нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. При събраните по делото доказателства, на прокурора от Окръжна прокуратура - Бургас Величка Петрова не могат да бъдат вменени конкретни нарушения във връзка с изпълнение на служебни задължения като наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № ЗМ-226/2008 г. по описа на ОД МВР - Бургас и сл. дело № 1443/2003 г. по описа на ОСО при ОП-Бургас, които да послужат като основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Дисциплинарното производство е образувано по предложение на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ за извършени нарушения, формулирани в две точки като такива по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, изразяващи се в бездействия. При вземане на решението на ВСС е възприето изцяло приетото и предложено от дисциплинарния състав. Не са отчетени обективираните наличия на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствието с материалноправните разпоредби на ЗСВ. За решението на ВСС са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК и правилно е отменено с обжалваното решение на ВАС. Правилно решаващият тричленен състав на ВАС - седмо отделение приема, че решенията на дисциплинарния състав и на административно наказващия орган са взети въз основа на неясни критерии, без да са изследвани и взети предвид всички относими за ангажиране на дисциплинарната отговорност факти, поради което дисциплинарното нарушение с неговите елементи: деяние, резултат, причинно-следствена връзка между деянието и резултата и вина не са доказани. Обосновано и правилно в съответствие с материалния закон, тричленният състав е извел правните изводи, като приема, че решението на ВСС за налагане на дисциплинарното наказание е незаконосъобразно. От доказателствата в дисциплинарното производство не се установява пропускането от наказаното лице да бъдат извършени определени действия в кръга на службата, които да не са включени в процесуалната дейност във връзка с функциите на прокурора. Верен е изводът на решаващия състав, че упражняването на предоставените от закона правомощия на магистратите за вземане на решение в резултат на оценка на доказателствата и приложение на закона не може да бъде обект на дисциплинарно преследване, тъй като не е следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение. Следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 ЗСВ. При тези съображения настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,