Решение № 9707 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2010 г.

Решение № 9707 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Пламен Николов Дубаров от гр. Бургас против решение № 857 от 14.07.2010 г., постановено по адм. д. № 598/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РК-819 от 25.01.2010 г. на началник сектор "ПП" при Од на МВР - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички релевантни към спора писмени доказателства, не е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Ответникът началник - сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Същите са пространно изложени и коментирани в първоинстанционното решение, поради което и не следва да се излагат повторно. В съответствие с доказателствата по делото и становищата на страните съдът е приел за безспорно обстоятелството, че представения от жалбоподателя лек автомобил за регистрация има номер на рамата, различен от вписания в представените документи. Вписаният в документа за покупко-продажба номер не е идентичен с поставения от производителя идентификационен номер. Не се спори, че автомобилът е обявен за издирване от Интерпол - Белгия. Заключението на трасологичната експертиза сочи несъмнено извършена интервенция, с която е заличен оригиналния номер на рамата и е поставен друг. Установен е и оригинално щампования номер. Пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство - чл. 143, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на това, доказателството за собственост следва да идентифицира превозното средство чрез исканите от закона данни за идентификация - чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45. От съдържанието на тези разпоредби е видно, че документът за придобиване на превозното средство трябва да съдържа данни за поставения от производителя идентификационен номер, категорията, марката, модела. Несъответствието на някои от идентифициращите данни, визирани в договора, с тези на автомобила, не дава възможност да се направи извод за идентичност между представения за регистрация автомобил и визирания в документите такъв. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че точно тази идентификация не е налице - в договора за придобиване на превозното средство е посочен идентификационен номер различен от установения на самия автомобил. С оглед на това правилен е изводът на съда за законосъобразност на постановения отказ. Неотносими за законосъобразността на оспорения отказ са обстоятелствата, че автомобилът е предмет на издирване само от компетентните власти на Белгия; че районната прокуратура е отказала образуването на досъдебно производство. Въпросите, които се разглеждат в досъдебното наказателно производство, нямат значение за правилното решаване на делото. Предмет на административното съдопроизводство е административният акт на началника на сектор "ПП" при ОД на МВР - Бургас, който подлежи на проверка за съответствието му със закона с всички допустими доказателствени средства. Релевантното в случая е несъвпадението между идентификационния номер, посочен в придобивния документ и този на самия автомобил. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не е съобразил правилно доказателствата, свързани с установяването от експертизата на автентичния идентификационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В хода на административното производство е установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - първоначалният номер е заличен по механичен начин и е поставен друг номер. При извършеното експертно изследване е открит автентичният идентификационен номер. Тази констатация обаче не означава, че за целите на регистрацията автентичният идентификационен номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира. Това означава само, че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Такава процедура е предвидена в издадената на законово основание Инструкция I-185/2002 г. Тази процедура е самостоятелно административно производство и като всяко такова започва по молба на заинтересованото лице, при изброените в инструкцията хипотези. Провеждането на това производство е субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му. При така установеното от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на постановения отказ на административния орган. При отсъствие на наведените касационни основания, решението на Административния съд - Бургас следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд