Решение № 14373 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2016 г.

Решение № 14373 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Петрова, против решение № 781 от 11.02.2016 г. постановено от Административен съд - С., Трето отделение, 49 състав, по адм. д. № 5236/2015 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Райков се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решенето. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че не е отчетен факта, че имотът е присъединен и електрозахранен и наличието на индивидуално замерване е доказано с представени сметки. Касаторът заявява, че неправилно съдът е приел, че в диспозитива на оспорения акт е изразена воля за налагане на принудителна административна мярка по чл. 201 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. М. В. административен съд да отмени обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ЧЕЗ Р. Б." АД, гр. С., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Сидерова, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и да потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - С. Ц. Т. от гр. Л. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, защото доказателствата по делото и заключението на СТЕ, които са обсъдени подробно в съдебния акт, установяват, че и преди години, когато имотът на С. Т. е бил захранван от мрежа "средно напрежение", не е имало разделно измерване на потребената ел. енергия за всяка от сградите в него, че в клиентската система на "ЧЕЗ Р. Б." АД няма данни за сочения от Т. абонатен номер № 603031, нито за това, че той самият или неговият наследодател Ц. Т. са били абонати на дружеството, поради което правилно съдът е счел, че решението на КЕВР е прието при липса на фактическо основание за това. Според участващия по делото прокурор в диспозитива на акта на КЕВР като правно основание за даване на процесните указания е направено позоваване на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ, но то не дава основание да се приеме, че на дружеството е наложена ПАМ и че Комисията е смесила производството по налагане на ПАМ по чл. 201 - 204 от ЗЕ с производството по разглеждане на жалби по чл. 142 - чл. 149 от НЛДЕ, с оглед на което неправилно преписката е върната за ново произнасяне. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационна жалба на КЕВР за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 781 от 11.02.2016 г. е отменено решение № Ж-46/11.06.2014 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, с което на "ЧЕЗ Р. Б." АД е наложена принудителна административна мярка - дадени задължителни писмени указания на дружеството, а именно: "да възстанови индивидуалното измерване на потребената електрическа енергия за имот, собственост на С. Ц. Т., както и да уведоми КЕВР за предприетите действия." Със същото решение административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията и мотивите на съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона, в двумесечен срок от влизане в сила на решението и КЕВР е осъдена да заплати на "ЧЕЗ Р. Б." АД, сумата в размер на 700.00 /седемстотин/ лв., представляващи разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. - град е приел, че процесният акт е издаден от компетентен независим специализиран държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - чл. 10 ЗЕ, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. Счетено е, че решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ е постановено в предвидената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Първостепенният съд е преценил, че в случая са нарушени изискванията на чл. 35, чл. 36, чл. 49 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК и на чл. 202, във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. Според първоинстанционния съд административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил становището на "ЧЕЗ Р. Б." АД относно собствеността на електрическите съоръжения, мрежи с ниско напрежение и трансформаторни постове в м."Садовете", община Лом, както и липсата на партида за абонат С. Ц. Т., налице ли са били уреди за индивидуално измерване на ел. енергия в имота, собственост на жалбоподателя и къде са разположени същите. Констатирано е, че преди издаване на процесното решение ДКЕВР не е изяснила и колко сгради има в посочения от Т. имот и как са били захранвани същите с ел. енергия, както и как е била измервана, отчитана и заплащана същата преди и след 1991 г. от С. Ц. Т., съответно от неговия наследодател. Първоинстаницонният съд е приел, че оспореният акт не е мотивиран съгласно изискванията на АПК, понеже изложените "мотиви" в оспорваното решение са идентични с изложените в приложения по делото доклад и извадка от протокол № 83/11.06.2014 г. Позовал се е на приета съдебно - техническа експертиза, която е кредитирана от съда като безпристрастно и обективно дадена. Относно наложената принудителна административна мярка е преценил, че не е била спазена процедурата за провеждане на такова производството, тъй като не е съставен констативен протокол в съответствие с изискванията на чл. 202, ал. 1 от ЗЕ и не е уведомено дружеството, относно констатираните нарушения. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в обжалваното решение точно е констатирано, че Комисията е била сезирана с две жалби от С. Ц. Т. и по негово искане е издала акт на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, според който текст ДКЕВР /сега КЕВР/ разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Нормата на чл. 22, ал. 7 от ЗЕ регламентира, че редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно: Г. девета от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. ЗЗ/05.04.2013 г.) Като основание за издаване на процесния административен акт е посочена и разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от ЗЕ, по силата на която Комисията или министърът на икономиката и енергетиката прилагат мерките по ал. 2, когато установят, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които: 1./ нарушават разпоредби на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията и на министъра на икономиката и енергетиката; 2./застрашават или увреждат сигурността на енергийната система, интересите на обществото или на клиентите на електрическа и топлинна енергия и природен газ или на други енергийни предприятия; 3. нарушават условията за извършване на лицензионната дейност; 4./ възпрепятстват упражняването на контролна дейност от комисията или от министъра на икономиката и енергетиката. В съответствие с цитираната от ДКЕВР норма на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ, КЕВР /преди ДКЕВР/ налага принудителни административни мерки, като разпорежда писмено преустановяване извършването на определени действия или за задължително предприемане на такива действия в определен срок. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първостепенния съд за липса на мотиви в атакувания акт на ДКЕВР, доколкото в него са изложени, както правни основания, така и кратки фактически основания за издаване на акта, като не съставлява нарушение това, че същите в оспореното решение са идентични с изложените такива в приложените в административната преписка доклад и извадка от протокол № 83/11.06.2014 г. От съществено значение в случая е обстоятелството, че съдът е констатирал, че в миналото, когато имотът на С. Т. е бил захранван от мрежа "средно напрежение", не е имало разделно измерване на потребената ел. енергия за всяка от сградите в него, че в клиентската система на "ЧЕЗ Р. Б." АД няма данни за сочения от Т. абонатен номер № 603031, нито за това, че той самият или неговият наследодател Ц. Т. са били абонати на дружеството. В този смисъл е приетата по делото съдебно- техническа експертиза, чрез която е установено по безспорен начин, че в ЧЕЗ не са налични данни за абонат с абонатен № 603031. ТП"Лозарски" в м."Садовете", община Лом, както и електроразпределителната мрежа "ниско напрежение" не е собственост на "ЧЕЗ Р. Б." АД, а и в дружеството няма постъпили молби от конкретен собственик за изкупуване на трафопоста и мрежата "ниско напрежение". Вещото лице е дало компетентно заключение, че за абонатите в тази местност потребената електрическа енергия се измерва общо по един електромер и се заплаща общо от Сдружение "Лозарски комитет", като в имота на всеки отделен потребител е монтиран контролен електромер, който обаче не е средство за търговско измерване. Изслушаният експерт е установил, че в границите на имота на С. Т. в м."Садовете", гр. Л. - ПИ № 012013, няма монтирани уреди за индивидуално измерване на потребената ел. енергия. Вещото лице е констатирал, че средството за търговско измерване - електромер, за измерване на потребената ел. енергия, общо за двете сгради в имота, е монтирано на табло до Трафопост /ТП/ "Лозарски" на около триста метра от имота и захранването с ел. енергия на сградите в имота се осъществява с допълнително изведен кабел от ТП "Лозарски" на страна "ниско напрежение" до стълб до имота. В експертизата е отразено, че кабелът е монтиран на стълбовете на мрежа "ниско напрежение", от която преди е бил захранван имота, с оглед на което за имота на С. Т. е изпълнено индивидуално измерване и отчитане на потребената ел. енергия и на името на абоната Т. от 09.07.2014 г. има индивидуална партида с абн. № 63245072. Всички тези установени факти от вещото лице по приетата експертиза не се съдържат в мотивите на оспорения административен акт и същите не могат да санират допуснатите от КЕВР нарушения на изискванията на чл. 35, чл. 36, чл. 49 от АПК. Първостепенният съд правилно е преценил, че Комисията не е установила и не е посочила кои точно от разпоредбите на ЗЕ, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията и на министъра на икономиката и енергетиката е нарушило "ЧЕЗ Р. Б." АД. Верни и обосновани са изводите в обжалваното съдебно решение, че в конкретната хипотеза са установени и нарушения на нормата на чл. 201, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЕ, както и не е спазена процедурата за провеждане на производството по налагане на принудителна административна мярка, защото не е съставен констативен протокол, съобразно изискванията на чл. 202, ал. 1 от ЗЕ и не е уведомено дружеството относно констатираните нарушения. Настоящият съдебен състав не възприема тезата на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд погрешно бил счел, че в диспозитива на оспорения акт е имплементирана воля на КЕВР за налагане на принудителна административна мярка по чл. 201 от ЗЕ. Решаващият съдебен състав намира, че ДКЕВР /сега КЕВР/ ясно и недвусмислено е изразила волята си за налагане на горепосочената мярка, защото в разпоредителната част на атакувания административен акт изрично е вписано: "На основание чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 2 от НЛДЕ, дава на "ЧЕЗ Р. Б." АД следните задължителни писмени указания: ". Следователно в случая самият регулаторен орган се е позовал на нормата на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ, съдържаща се в Г. тринадесета от ЗЕ, озаглавена "Принудителни административни мерки" и израз на правомощието, визирано в посочената разпоредба, е задължителното указание, което е дадено на "ЧЕЗ Р. Б." АД, с което е разпоредено писмено задължително предприемане на действия в определен срок, както изисква текстът на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а", предложение второ от ЗЕ. Следва да се има предвид, че визираното правно основание е посочено като основание и на приложените към преписката документи, обосноваващи издаването на процесното решение № Ж-46/11.06.2014 г. - доклада на гл. директор на ГД "Контрол и решаване на спорове" в ДКЕВР от 03.06.2014 г. и протокол № 83 от 11.06.2014 г. По отношение становището на участващия по делото прокурор за неправилно връщане преписката на административния орган, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е осъществил нарушение, защото в обжалваното решение са установени нарушения на административнопроизводствените правила - неизяснена фактическа обстановка и неизпълнена процедура по издаване на акта, което обстоятелство е наложило изпращане преписката на КЕВР, която следва да се произнесе по жалбите на С. Т., като се съобрази с установеното от приетата и неоспорена съдебно- техническа експертиза. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решене не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника "ЧЕЗ Р. Б." АД своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 500,00 лв., който размер е определен съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение