Решение № 9003 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2015 г.

Решение № 9003 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на СДВР, чрез процесуалния му представител юрк. Ч., срещу решение № 3573/21.05.2015 г. постановено по адм. дело № 9174/2014 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № з - 14959/18.08.2014 г. по оспорване на Р. В. Г.. Касаторът счита съдебното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването. Ответникът по касационната жалба - Р. В. Г., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на АССГ е отменена заповед № з - 14959/18.08.2014 г. на Директора на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, чл. 2, т. 3 и чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР вр. с § 15, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) на Р. В. Г. - разузнавач IV степен в 01 група "Престъпления против личността" на сектор "Противодействие на криминална престъпност" към 03 РУП - СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 3 месеца". За да отмени обжалваната заповед съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й административният орган е допуснал множество процесуални нарушения, които в своята съвкупност са особено съществени, нарушават правото на защита на жалбоподателя, препятстват извършването на контрол за законосъобразност от съда и поради това са основание за отмяната на оспорвания административен акт. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. Неоснователно е възражението на касатора, че мотивите на административния орган и описанието на извършеното дисциплинарно нарушение се съдържат в справка рег. № я-31148 от 17.06.2014 г. Това е така, тъй като описаното в обстоятелствената част на оспорвания административен акт нарушение задължително следва да кореспондира на посоченото от административния орган правно основание. Ако между понятията "неизпълнение на служебните задължения" и "неспазване на служебните правомощия" съществуваше идентичност законодателят не би ги определил като две отделни нарушения, подлежащи на санкция и не би ги посочил в отделни точки на чл. 194, ал. 1 ЗМВР. За да бъде упражнено адекватно правото на защита на жалбоподателя трябва да е налице тъждество между обстоятелствата, посочени в обстоятелствената част на акта и правното основание, на което той е издаден, а в случая това не е така, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд. Наличието на особено съществено нарушение на процесуалните правила, каквото е засягането на правото на защита на жалбоподателя води до отмяна на оспорвания административен акт без да се обсъждат останалите възражения по същество. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважена в размер на 400 лв., договорено и изплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 483019 от 9.05.2016 г. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение