Решение № 6470 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11725/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 238 от 23.10.2023 г., постановено по адм. дело 69/2023 г. Административен съд (АС) Велико Търново, седми състав, е отхвърлил жалбата на П. П. 07 ЕООД против Ревизионен акт (РА) Р-04000421004266-091-001/19.10.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Велико Търново, потвърден с Решение 2/03.01.2023 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика ( ОДОП ) гр. Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството за данъчен период месец юни 2021 г. е начислен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 17 871,30 лева, в резултат на което е определен ДДС за възстановяване в размер на 81,59 лева, прихванат с корпоративен данък (КД) за 2020 г. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати на Национална агенция по приходите гр. София разноски по делото в размер на 2 054,39 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от П. П. 07 ЕООД, с ЕИК: 104687169, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя П. Н. П., чрез процесуалния му представител адв. М. И. Е.. В същата се прави оплакване, че решението на АС Велико Търново е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Велико Търново, и вместо него - да постанови друго такова, с което жалбата на дружеството срещу обжалвания РА да бъде уважена, а атакуваният акт отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В. Л. В., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 054,39 лева при съобразяване на материалния интерес по делото и Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като прилага и списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението си АС Велико Търново е отхвърлил жалбата на П. П. 07 ЕООД против РА Р-04000421004266-091-001/19.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение 2/03.01.2023 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчен период месец юни 2021 г. е начислен ДДС в размер на 17 871,30 лева, в резултат на което е определен ДДС за възстановяване в размер на 81,59 лева, прихванат с КД за 2020 г. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати на НАП гр. София разноски по делото в размер на 2 054,39 лева. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията: издадените заповеди за възлагане, изменение, спиране и възобновяване на ревизия, извършените процесуални действия, събраните доказателства в хода на ревизията, основанията на органите по приходите да приемат за непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки за Република Гърция към JOR M.I.K.E - контрагент на П. П. 07 ЕООД. Разгледани са обясненията на разпитаните във връзка с открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за проверка автентичността на частни документи свидетели: Й. И. Х., Г. П. Т. и М. К. Х.. Наред с това съдът е обсъдил назначените по делото съдебно компютърно техническа експертиза (СКТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), а също и постъпилите от Агенция Пътна инфраструктура ( АПИ ), Агенция Митници , Министерство на вътрешните работи (МВР) - Главна дирекция (ГД) Гранична полиция документи, както и доказателствата, представени от работодателя на Й. Х.. При така установените факти, са изложени мотиви, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма като електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи, гарантиращи автентичността и валидността му, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, като е преценено, че при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основание за неговата отмяна. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения РА са изложени на л. 326 и сл. от първоинстанционното дело (стр. 9 и сл. от решението на административния съд). Систематизирани за целите на настоящото изложение (предвид обема им), същите могат да бъдат сведени до следното: 1. С оглед естеството на спора дали са налице ВОД, съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби относно ВОД, в това число кои са необходимите документи съгласно чл. 45 от ППЗДДС за доказване на неговото извършване. 2. Предвид позициите на страните по делото е прието, че всъщност основният спорен въпрос по делото касае транспортирането и фактическото преминаване на стоките (кафе и шоколадови изделия) от територията на страната до територията на друга държава - членка на ЕС Гърция. 3. На първо място и доколкото транспортът на процесните стоки е бил за сметка на П. П. 07 ЕООД в качеството му на доставчик, то според съда документът, доказващ изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка, който следва да бъде представен, е този по т. 2, буква б на чл. 45 от ППЗДДС, а именно: транспортен документ. В тази връзка е прието, че от ревизираното лице (РЛ) е представена международна товарителница (CMR) за осъществен транспорт, но същата не може да удостовери транспортирането на фактурираната стока извън територията на страната, а от там и реално осъществена ВОД към гръцкото дружество - получател JOR M.I.K.E. За да мотивира изводите си, решаващият съд е посочил, че са налице множество противоречия в доказателствата, както и липса на доказателства за определени обстоятелства, които не позволяват да се приеме, че РЛ е извършило ВОД, за които е представена CMR. Аргументите на съда в тази насока се свеждат до обстоятелството, че не може да бъде направен несъмнен извод с какво МПС е извършен международния превоз, от къде е натоварена, къде е разтоварена, и от кого е получена стоката, за която се твърди, че е транспортирана до Гърция в изпълнение на процесните доставки. На първо място е прието, че видно от графа 16 на процесната товарителница от 28.06.2021 г., е поставен печат на словенското дружество EUROTRUCKS KS BRATISLAVA и е отбелязан превозвач, различен от посочения в обясненията на РЛ ГТ Релакс енд спорт ЕООД, а по информация от Агенция Митници превозното средство според CMR - VOLVO с рег. [рег.номер] и ремарке с рег. [рег.номер], е напуснало България на 29.06.2021 г., но натоварено с медицински продукти стока, различна от фактурираната. Отделно от това е прието, че според данните от националното ТОЛ управление VOLVO с рег. [рег.номер] не е променяло маршрута си и не е имало посещение в [населено място]. А според информация от АПИ до момента на излизане на МПС-то през ГКПП Кулата, същото не е променяло и теглото си. Наред с това в CMR липсвало и надлежно попълнено място на натоварване и разтоварване на стоката. Прието е също така, че в представеното потвърждение за лице, предало стоката, е вписан P. H., което лице е различно от полския водач WOJCIECH FRACKOW1AK, данни за който са налични в информационната система на Агенция Митници . Освен това съдът е приел, че стоката, предмет на ВОД, не е възможно да е била натоварена в МПС с peг. [рег.номер] от складовата база на ревизираното лице в [населено място] на 28.06.2021 г., тъй като според предоставената от Мими - ДМ ЕООД информация (,с което дружество РЛ е сключило договор за логистични услуги и/или пазене на вещи), на тази дата не е предавана стока оттам. Наред с това съдът е приел за неотносими показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Т. и М. Х. във връзка с направеното от страна на АО оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на представената CMR, тъй като обясненията им не водели до изясняване на различни от установените от органите по приходите факти, които да са свързани с процесните доставки. На следващо място според съда по делото не са представени писмени доказателства, установяващи предаване на стоките между представител на РЛ и представител на посочения в CMR от 28.06.2021 г. словашки превозвач, като липсват и документи относно експедирани стоки от склада на РЛ - складови разписки, експедиционни бележки, товарителници, от които да е видно, че стоките - предмет на 4 бр. фактури са напуснали използвания от П. П. 07 ЕООД склад на Мими ДМ ЕООД в [населено място] именно на 28.06.2021 г., когато според последното дружество не е извършено товарене. 4. Наред с това съдът еизложил аргументи, че потвърждението от 29.06.2021 г. не съдържало конкретен адрес на получаване на стоката, като такъв не е бил конкретизиран и в дадените от Й. Х. като управител на JOR M.I.K.E. писмени обяснения. Посочено е също така, че описанието на стоката по вид и количество било твърде общо и в противоречие на изискванията, въведени в чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС, като липсвало и длъжностното качество на лицето, предало стоката. Освен това съдът е съобразил обстоятелството, че когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, потвърждението не е сред документите, доказващи ВОД по чл. 45 от ППЗДДС. Нещо повече според съда въпреки, че в о.с.з. при предявяване Й. Х. е потвърдил наличието на негови подписи за приел върху оспорените документи - процесното потвърждение не би могло да удостовери получаването на стоките, тъй като по делото е безспорно установено, че на посочената дата лицето Й. И. Х. въобще не е напускало пределите на страната, съответно - не е пребивавал на територията на Гърция, за да може лично да приема заявената стока. От една страна е прието, че Й. Х. е имал регистрирани трудови договори на основание чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда с Леа Трейдинг" ООД и Никол 006 ООД, като работодателите са потвърдили, че Х. е изпълнявал трудовите си задължения през всички работни дни от месец юни 2021 г., без да използва платен, неплатен или отпуск по болест, както и че не е бил командирован в друго населено място, а от друга - по информация от Областна дирекция на МВР гр. Габрово през периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. за Й. И. Х. няма регистрирани задгранични пътувания. В тази връзка въпреки че липсата на данни в информационните фондове на МВР не означава непременно, че не е осъществено преминаване през посочения ГКПП Кулата, съдът е приел за установено, че CMR и потвърждението за получени стоки са документи, които са съставени и подписани на територията на България, а не на територията на Гърция, както изисква ВОД. Освен това е прието, че автентичността на подписа на Й. Х. като - получател по спорните фактури не означава, че същите документи отразяват действителен факт, т. к. са налице съвкупност от доказателства, които сочат, че това е извършено на територията на България. 5. На отделен ред е посочено, че противоречията в показанията на разпитаните по делото свидетели досежно мястото на предаване и получаване на сумите ВОД също са събудили съмнение в извършването им. Съдът е приел, че според свидетелските показания на Т. и Й. Х. за така предадените парични средства са били изготвяни гръцки бележки" или са оформяли разписки , които, обаче, не са били представени по делото. Нещо повече видно от извлечение от счетоводна сметка 50-01-00-0108 на П. П. 07 ООД, доставките не са били заплатени от гръцкото дружество изобщо, тъй като към 01.06.2021 г. същото имало задължения към П. П. 07 ЕООД в размер на 466 322,04 евро, а към 30.06.2021 г. в размер на 512 009,30 евро. Наред с това ролята на свидетеля Т. в заявката, организацията, транспортирането и закупуването на стоките, води до извода за реализирането на стоката от същото лице на територията на България, а фактурирането на ВОД за измамна практика. 6. На последно място съдът е приел, че липсата на преки доказателства за транспортирането на фактурираното количество кафе и шоколадови изделия по всички спорни фактури не се компенсира от заключението на ССчЕ, тъй като редовно воденото счетоводство на ревизираното дружество, счетоводното отразяване на издадени фактури към гръцкото дружество получател, стойността по които е заплатена по банкова сметка, не са основание да се приеме еднозначно, че стоката е транспортирана до територията на друга държава членка, доколкото същите, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото не могат да обусловят извод за реалността на доставките. 7. В заключение първоинстанционният съд е приел, че цялостната преценка на всички събрани по делото доказателства не обосновава извод за реалност на ВОД от доставчика - П. П. 07 ЕООД към гръцкия получател - JOR M.I.K.E. по причина, че не са представени годни документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на Република България до територия на Гърция и регламентирани в цитираната по-горе т. 2 на чл. 45 от ППЗДДС. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата на П. П. 07 ЕООД. Решението на Административен съд Велико Търново е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на П. П. 07 ЕООД за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост. Касационният жалбоподател е изложил аргументи, че неправилният анализ от страна на съда на писмените доказателства е компрометирал действителната фактическа обстановка, като по този начин съдът е постановил решението си при неправилни правни изводи, които не само не кореспондират с материалноправните разпоредби, но и с фактите и доказателствата по делото. По същество е посочено, че органите по приходите не са ангажирали доказателства, опровергаващи представените от РЛ и превозвача транспортни документи. Освен това според касатора при преценка на доказателствения материал в неговата съвкупност съдът не е взел предвид обстоятелството, че сделките по процесните доставки на стоки са осчетоводени и декларирани в счетоводствата и на двете дружества, които са водени редовно за проверяваните периоди. Изложено е също така, че първичните счетоводни документи фактурите и потвърждението за получаване съдържат всички реквизити и отговарят на условията по Закона за счетоводството, поради което могат да се считат за годни доказателства по отношение реалното извършване на доставките. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че за данъчен период месец юни 2021 г. П. П. 07 ЕООД е декларирало ВОД на стоки с предмет кафе и шоколадови изделия по чл. 7 от ЗДДС по 4 броя фактури на обща стойност 89 356,50 лева към дружество JOR M.I.K.E. В резултат на извършените в хода на ревизията процесуални действия органите по приходите са приели, че преценката на фактите и обстоятелства налага извод, че П. П. 07 ЕООД не е доказал извършването на реални доставки, в това число предаване и получаване на стоката и нейното транспортиране извън територията на страната, поради което не е налице условието на чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за прилагане на нулева ставка на данъка, като за извършените доставки на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 66, ал. 1, чл. 67, ал. 1 и чл. 26 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 17 871,30 лева, в резултат на което е определен ДДС за възстановяване в размер на 81,59 лева, прихванат с КД за 2020 г. Основните аргументи на приходните органи са мотивирани с това, че представената международна товарителница не отразява достоверно отразените в нея факти, тъй като в същите липсва надлежно попълнено място на натоварване и разтоварване на стоката; няма категорични доказателства с какво МПС е извършен международния превоз, а посоченият в CMR автомобил не е транспортирал фактурираните товари; освен това не са налице данни от кого е получена стоката, за която се твърди, че е транспортирана до Гърция в изпълнение на процесните доставки. Налични са и противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели досежно мястото на плащане на всички ВОД. Настоящата съдебна инстанция споделя решаващите изводи на административния съд, като намира същите за подкрепени от събрания доказателствен материал и неопровергани от страна на ревизираното дружество. За да отговори на основния спорен въпрос дали реално е осъществено транспортиране и фактическото преминаване на стоките (кафе и шоколадови изделия) от територията на Република България до територията на друга държава - членка на ЕС Гърция, първоинстанционния съд правилно е дал на първо място тълкуване на относимите правни разпоредби чл. 7 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС. Правилно е съобразено също, че в случаите на ВОД в тежест на доставчика (задълженото лице) е да докаже, че е осъществен ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 45 от ППЗДДС, като от особена важност е установяване на транспортирането на стоките, т. е. да се докаже по категоричен начин, че стоките са напуснали територията на България, за да може доставчикът да се възползва от нулевата облагаема ставка на ДДС, която се прилага за ВОД. Настоящата инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК изводите на първоинстанционния съд относно преценката на ангажираните от задълженото лице доказателства, обосноваващи извършването на доставките. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. В чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, какъвто е и настоящият случай. От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. Обстоятелството, че П. П. 07 ЕООД разполага с документ за доставката по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС не е спорно, тъй като е представена CMR към фактурите, чийто получател е лице, установено на територията на друга държава членка. Спорен е въпросът дали стоките действително са транспортирани от територията на Република България до Гърция и представените документи доказват ли мястото на изпълнение на доставките в Гърция. Следва да бъде посочено, че представената от ревизираното дружество международна товарителница, която като частен свидетелстващ документ следва да бъде обсъждана и преценявана с всички останали по делото доказателства, не установява по категоричен начин, че стоките по фактурите, издадени от П. П. 07 ЕООД на гръцкото дружество, са превозени в друга държава-членка и че същите са напуснали физически територията на България. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се позовава на пропуските, съдържащи се в CMR, водещи до невъзможност същите да бъдат свързани с предмета на процесните фактури. Товарителницата удостоверява, до доказване на противното условията на договора и получаването на товара от превозвача. Установената във визираната норма презумпция, обаче, е оборима и в хода на делото тя е опровергана от останалите доказателства. Предвид цялостния анализ на всички доказателства първоинстанционният съд е формирал обоснования извод за неустановеност на транспортирането на стоките по спорните ВОД до територията на държавата членка на ЕС - Гърция. В този ред на мисли съображенията на касатора за липса на ангажирани доказателства, оборващи представените от РЛ и превозвача транспортни документи, са неоснователни. На първо място следва да се посочи, че обосновано съдът е приел, че в товарителницата от 28.06.2021 г. липсва надлежно попълнено място на натоварване и разтоварване на стоката. Наред с това са налични противоречия между обясненията на РЛ и отбелязаното в CMR досежно на обстоятелството кой е извършил международния транспорт - словашкото дружество или ГТ Релакс енд спорт ЕООД. По отношение на МПС, с което е извършен международният превоз, правилно от получените от Агенция Митници данни е прието, че посоченото в CMR МПС - VOLVO с рег. [рег.номер] и ремарке с рег. [рег.номер], е напуснало България на 29.06.2021 г., но натоварено с различна от фактурираната стока. Налична е и информация от националното ТОЛ управление и АПИ , че VOLVO с рег. [рег.номер] не е променяло маршрута и теглото си и не е имало посещение в [населено място], тъй като според Мими - ДМ ЕООД не е извършено товарене на 28.06.2021 г. По делото е останало неустановено и предаването на стоките, като по този начин въпреки доказаната автентичност на подписа на Й. Х. върху оспорените по реда на чл. 193 от ГПК документи в полето получател на стоката, е опровергана верността на съдържанието им. Това е установено, от една страна от представена от Областна дирекция на МВР гр. Габрово справка, според която лицето Й. И. Х. не е напускало страната през месец май 2021 г., както и от показанията на разпитания по делото свидетел - М. Х., който не е контактувал с управителя на гръцкото дружество в складовата база в Солун, като товарителниците по делото били подписвани от складовите работници при разтоварване на стоката. От друга, на датата 28.06.2021 г., на която се твърди, че стоката била получена в Гърция от Й. Х., последният е работил по 2 трудови правоотношения и не е използвал платен, неплатен или отпуск по болест, както и че не е бил командирован в друго населено място. В своята съвкупност, всички изложени обстоятелства правилно са довели първоинстанционния съд до заключението, че международната товарителница не е негодна да установи реалното извършване на доставки до гръцкото дружество. Посочените изводи не са разколебани от представените потвърждения, които съгласно чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС могат да докажат ВОД само в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, какъвто не е настоящият случай. В тази връзка аргументите на касатора, че потвърждението съдържа всички реквизити и отговаря на условията по Закона за счетоводството, поради което може да се счита за годно доказателство по отношение реалното извършване на доставките, са неоснователни. На последно място обосновано първоинстанционният съд е приел, че от една страна противоречието в показанията на разпитаните по делото свидетели, наред с липсата на представени гръцки бележки или разписки , а също и установяванията в извлечението от счетоводна сметка 50-01-00-0108 на П. П. 07 ООД, са внесли съмнения в извършването на плащане по фактурите. От друга участието на свидетеля Т. в заявката, в цялостната организация, транспортиране и закупуване на стоките, е довела съда до обоснования извод, че стоката е реализирана от същото лице единствено на територията на България, като фактурирането на ВОД представлява една измамна практика. По делото е изслушана и приета от съда ССчЕ, като същата е констатирала редовно водено от ревизираното дружество счетоводство и счетоводното отразяване на издадени фактури към гръцкото дружество получател. Тази експертиза, обаче, както обосновано е прието, следва да се обсъжда заедно с всички останали доказателства и сама по себе си не представлява доказателство за действително осъществени ВОД предвид липсата на преки доказателства за транспортирането на фактурираното количество кафе и шоколадови изделия по четирите броя спорни фактури, като доводите на касатора в обратния смисъл следва да бъдат отхвърлени неоснователни. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд гр. Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника претендира разноски в размер на 2 054,39 лева за юрисконсултско възнаграждение, който размер следва да бъде редуциран поради следните съображения: Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая процесуалният представител на ответника не е участвал в откритото съдебно заседание, по делото е представен отговор, в който са изложени основните съображения по основателността на спора, като се претендира присъждане на разноски. Наред с това спорът не е с висок материален интерес и не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,