Решение № 3405 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14066/2019 г.

Решение № 3405 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14066/2019 г., VII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Б. срещу Решение № 444/24.09.2019 г., постановено по адм. дело № 171/2019 г. по описа на Административен съд - М., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № РД-02-36-294 от 06.03.2019 г. на Заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) и е осъдена Общината за разноски. В касационната жалба се поддържа незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е извършил цялостна преценка за законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съобразно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК; не възприел правилно фактите, установени по делото; съответно е извел неправилни изводи от фактическа страна, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон, вкл. не е разгледал и възраженията на оспорващия за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на оспорения акт. Конкретно изложените съображения могат да бъдат обобщени последния начин: Неправилна е преценката на съда, че актът на ответника отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, с аргументи на първо място че същият не съдържа конкретни фактически и правни основания; на второ – непосочване на нито едно конкретно правно основание за недопустимост на разходите, под което да се подведат изложените фактически установявания, вкл. и с аргументи че такова не е посочено за всеки разход поотделно; на трето – посочване единствено в диспозитива на решението на УО на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕСФ, без излагане на мотиви как установените нарушения на ЗОП водят до липсата на предвидените в посочените правни норми условия за допустимост на разходите. Изложеното според касатора води до извода за незаконосъобразност на оспореното Решение на УО, поради липса на ясни и конкретни обстоятелства и правни основания за неговото издаване, което представлява абсолютно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2-3 от АПК, и изводът на съда за противно е в противоречие с материалния закон и необоснован. По тези съображения се настоява за отмяна на съдебния акт и разрешаване на правния спор по същество. Изложеното се поддържа в проведеното открито съдебно заседание от явилия се процесуален представител, претендират се разноски и за двете съдебни инстанции, за което представя и списък на разноските и доказателства за изплащан на адвокатския хонорар. Прави възражение за прекомерност на исканите разноски от ответната страна. Ответникът по касационната жалба - Зам. Министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. в отговор на касационната жалба, както и в проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт, както и присъждане на сторените в процеса разноски, за което се представя списък на разноските и доказателства за изплащането им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Тричленен състав на Седмо отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. М. е било Решение № РД-02-36-294 от 06.03.2019 г. на Заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 4, чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е отказано верифициране и не е извършено плащане на разходи, както следва: По т. 1 разходи в размер общо на 13 550, 52 лева на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-04 от 16.11.2017 г. с изпълнител "Инфракънстракшън"ЕАД, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на нарушения, описани в регистриран сигнал № 914 за нередност в размер на 25 % от съотносимите разходи включени в искане за плащане № 2 (междинно) по договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01; По т. 2 разходи в размер общо на 29 907, 41 лева на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по договори № № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-10 от 13.04.2018 г. с изпълнител ДЗЗД"Б. П."; № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-03 от 06.11.2017 г. с изпълнител "Пътстройинженеринг"АД и № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-06 от 06.03.2018 г. с изпълнител "Интерхолд"ЕООД, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на нарушения, описани в регистриран сигнал № 914 за нередност в размер на 10 % от съотносимите разходи включени в искане за плащане № 2 (междинно) по договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01 По т. 3 разходи в размер общо на 12 444, 81 лева на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по договори № № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-08 от 02.04.2018 г. с изпълнител "Строителство и саниране – Инженеринг – консулт"ЕООД и № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-09 от 02.04.2018 г. с изпълнител "Ъ. Г."ЕООД, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на нарушения, описани в регистриран сигнал № 835 за нередност в размер на 10 % от съотносимите разходи включени в искане за плащане № 2 (междинно) по договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01; По т. 4 разходи в размер 998, 01 лева на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-05 от 26.02.2018 г. с изпълнител "Стройинвестконсулт 2013"ЕООД, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на нарушения, описани в регистриран сигнал № 836 за нередност в размер на 5 % от съотносимите разходи включени в искане за плащане № 2 (междинно) по договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01 и По т. 5 разходи в размер на 30, 27 лева по договор № РД-15-611 от 11.11.2016 г. на М. Горанова и П. Харалампиева, поради несъответствие на заявените разходи с условието за допустимост по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 11, ал. 3, т. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 г., включени в искане за плащане № 2 (междинно) по договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01. За да обоснове извод за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, решаващият съд е приел от фактическа страна, че съгласно приложените по делото писма изх. № 99-00-6-15381 от 19.02.2019 г.; изх. № 99-00-6-45/1 от 04.02.2019 г. и изх. № 99-00-6-44/1 от 05.02.2019 г. е установено стартирането на процедури по сигнали за нередност № 914, № 835 и № 836, в рамките на които процедури бенефициентът /община Б./ е депозирал писмени възражения. От посочените писма е видно, че засегнати са следните сключени договори с изпълнител: Договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-04 от 16.11.2017 г. с изпълнител "Инфракънстракшън"ЕАД /сигнал за нередност № 914/; договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-10 от 13.04.2018 г. с изпълнител ДЗЗД"Б. П." /сигнал за нередност 914/; Договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-03 от 06.11.2017 г. с изпълнител "Пътстройинженеринг"АД /сигнал за нередност № 914/; Договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-06 от 06.03.2018 г. с изпълнител "Интерхолд"ЕООД /сигнал за нередност № 914/; Договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-08 от 02.04.2018 г. с изпълнител "Строителство и саниране – Инженеринг – консулт"ЕООД /сигнал за нередност 835/; Договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-09 от 02.04.2018 г. с изпълнител "Ъ. Г."ЕООД /сигнал за нередност № 835 и договор № BG16 RFOP001-2. 001-1. 184-0004-C01-S-05 от 26.02.2018 г. с изпълнител "Стройинвестконсулт 2013"ЕООД /сигнал за нередност № 836/. Прието е, че Решението е мотивирано със започналата процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ и остойностеното евентуално финансово влияние на съмнението за нередност по всеки един от пунктовете му, съобразено с данните от инициираните процедури по посочените сигнали за нередност, и е посочено правно основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. При така установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. За да постанови този резултат Административен съд - М. е анализирал уредбата на производството по верификация, съдържаща се в Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", чл. 60 – чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съобразил е изменението на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., в сила от 28.10.2017 г.) и алтернативно посочените в нормата хипотези, при наличието на които органът е длъжен да откаже верификация на съответния разход. Отчел е, че в случая УО се е позовал на втората от тях, въведена с допълнението на разпоредбата, предвиждаща неверифициране на средства при регистриран сигнал за нередност и започнала процедура по администриране на сигнал за нередност. Счел е, че доказателствата по делото установяват наличието на условието по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, вследствие на което е обосновал извод за законосъобразност на атакувания административен акт. В съдебното решение са обсъдени и наведените от жалбоподателя отменителни основания. Съдът е посочил, че законосъобразността на отказа на органа за верификация в хипотезата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е обусловена от издадения акт, с който финансовата корекция е определена по основание и размер. Достатъчно е наличието на стартирало производство, като в случай на липса на нередност или определена финансова корекция в по-нисък процент от процента на неверифицираните разходи, разпоредбата предвижда възможност разходът да бъде включен в следващо искане за плащане. Като неоснователни са преценени изложените в жалбата доводи за допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът е посочил е, че предоставената възможност за ангажиране на становище не е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и касае производството по определяне на финансова корекция, така че необсъждането на депозираните възражения от жалбоподателя преди издаване на процесния индивидуален административен акт не е нарушение на процесуалните правила, което да има последица неговата незаконосъобразност. Административният съд не е възприел и възражението на оспорващия за липса на мотиви. Счел е, че административният орган се е позовал вкл. и на приложимото правно основание – чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ и е обосновал приложението му от фактическа страна със започнатата процедура по администриране на сигнал за нередност. Съдът е посочил, че в тази хипотеза не би могло да се посочва допустим или недопустим е съответния разход, чието възстановяване се иска чрез преценка по реда на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради което и обосноваването на оспорения акт с новелата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ е неправилно, но това не влече извод за незаконосъобразност на административния акт поради вече изложеното. С тези мотиви Административен съд - М. е извел краен извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен, респ. неоснователност на инициираното от О. Б. оспорване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд точно е издирил приложимите материалноправни норми и е преценил законосъобразността на обжалвания отказ с оглед тяхната регламентация. Правилно е направеното от съда разграничение на процедурата по верификация по глава пета, раздел II ЗУСЕСИФ, от тази по администриране на сигнала за нередност и определяне на финансова корекция, уредена в раздел III от закона. Касае се за две самостоятелни, в някои случаи успоредно развиващи се административни производства – едното с цел да установи неправомерният разход, а другото с цел да възстанови този разход в Общия бюджет на Европейския съюз. Правилно е съобразена настъпилата законодателна промяна на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ (доп. ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), според който в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Видно от мотивите на проекта за изменение на ЗУСЕСИФ (№ 754-01-53 от 08.09.2017 г., 44-то НС), с допълнението на чл. 64, ал. 1 с. з. се цели постигане на по-добра финансова дисциплина и максимална защита на публичния принос, чрез прецизиране на правилата за финансово управление и контрол при изплащане на БФП в случаите, когато е налице съмнение за нередност и тогава, когато се извършва финансова корекция при вече установена нередност. Анализът на коментираната разпоредба, послужила като правно основание на обжалвания акт /по т. 1 – до 4 сочи, че с нея са регламентирани две алтернативни хипотези, при осъществяването на които административният орган следва при условията на обвързана компетентност да откаже верификация на поискания разход. Първата касае документалната обосновка на искането за плащане, а втората е обусловена от стартиралото производство по глава пета, раздел III ЗУСЕСИФ. Именно в последната хипотеза е издадено процесното решение, при която в рамките на периода за произнасяне по искане за междинно плащане - № 2 от 24.10.2018 г., са регистрирани сигнали за нередност № 914, 835 и 836 и е започнала процедура по тяхното администриране. Страните не спорят за съществуването на последното обстоятелство към момента на издаване на обжалвания акт, поради което фактическото основание по чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕСИФ е налице и отказът на това основание /на което противно на изложеното в касационната жаба изрично се е позовал ответникът/ е законосъобразен. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които възражения не са обсъдени от съда, с което последният е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на съдебното решение съдът е отговорил на всяко едно от повдигнатите пред него възражения. Междувпрочем от изложеното в касационната жалба не става ясно, кои точно възражения се твърди да не са обсъдени от съда. В тази връзка следва да се посочи, че административният съд не само е обсъдил всяко едно възражение, но и е дал верен отговор за неоснователността им при правилно установена фактическа обстановка. Така например възраженията на касатора, дадени в производство по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ касаят единствено и само производството за определяне на финансова корекция, т. е. те касаят единствено и само констатациите в сигналите за нередност и евентуално предстоящото определяне на финансова корекция, а не заявените суми за верификация. За каквато и да било липса на изложени фактически и правни основания в атакуваното решение на УО не може да става въпрос и това е видно от прочита му, при което изводът е, че е спазено изискванието на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност. Следва да се подчертае, че в разпоредителната част на акта е посочено по всеки един пукт конкретното правно основание за постановения отказ за верифициране и изплащане на разходите, както междувпрочем това е сторено и в мотивната част на Решението на УО, вкл. и с изрично индивидуализиране на сигналите за нередност, тяхното обвързване с разходите по всеки един от договорите с изпълнител, съответно числовото изражение на евентуалното финансово влияние на нередността върху тези разходи. Що се касае до неверифицирания разход по т. 5 то повече от очевидно е, че ответникът е изложил конкретни и изчерпателни съображения от фактическа страна, съставляващи правопораждащите факти въз основа на които е изведен и изводът от правна страна, че въпросните разходи не отговарят на условията за допустимост, формулирани в новелата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 11, ал. 3, т. 1 от ПМС № 189 от 28.07.2016 г., по които фактически и правни установявания не са изложени каквито и да било съображения от страна на касатора и същият не ги е оспорил. Що се касае до съображенията, свързани с приложението на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУСЕСФ то очевидно е, че нито от фактическа, нито от правна страна ответникът не се е позовал на същите, поради което и напълно ирелевантни са те за правния спор. Най-сетне следва да се подчертае и че наличието или липсата на влязло в сила Решение за налагане на финансова корекция не съставлява правопораждащ юридически факт за упражняване правомощието по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ от УО, респ. последващото му постановяване не съставлява и правопогасяващ юридически факт, чието действие да може да опорочи вече упражненото правомощие по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Релевантен факт за законосъобразността на отказа за верификация е регистрираният сигнал /в случая сигнали/ за нередност, и в този смисъл започнато производство по администрирането му/им, вкл. и конкретно засегнатите договори с изпълнител и приложимият процент на евентуалната корекция, а не окончателният размер на определената финансова корекция, респ. липсата на неблагоприятен за субект краен акт в производството по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Това произтича и от изричната разпоредба на чл. 64, ал. 1, предл. последно от ЗУСЕСИФ, което обосновава и изводът за материална законосъобразност на акта. Предвид изложените съображения, оспореният индивидуален административният акт е законосъобразно постановен, като не страда от никой от пороците по чл. 146 от АПК. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция под формата на изплатен адвокатски хонорар в размер на 2 685, 52 лева. Представени са доказателства за плащане по банков път на адвокатското възнаграждение, както и пълномощно и Договор за услуга, ведно с анекс към него. Неоснователно е възражението за прекомерност, доколкото се касае до дело с фактическа и правна сложност, а отделно от това и с конкретен материален интерес, съобразно който размерът на изплатения адвокатски хонорар не превишава съществено минималния такъв, определен по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИОСТАВЯ В СИЛА Решение № 444/24.09.2019 г., постановено по адм. дело № 171/2019 г. по описа на Административен съд - М.. ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата от 2 685, 52 /две хиляди шестотин осемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно